Шестият път е след 9 септември 1944 г., когато си плюем на петите от Македония, след това влизаме обратно, гонейки немците и пак си заминаваме по живо, по здраво, оставяйки лугьете на милостта на изроди като Темпо, Колишевски и Михайло Апостолски.

Ние знаем защо е трябвало да напуснем Вардарска Македония, но това не изличава болезнените спомени. Към това можем да добавим и гениалното помакедончване в Пиринска Македония от 1946 г., което едва ли е отекнало само в България. Ще да се е чуло и в тогавашната Н. Р. Македония.

За това, че още през 40-те години, македонците са готови да се оправят сами и без нас свидетелстват и някои документирани спомени, съхранявани в архива на БАН. По време на правителствената криза, довела до падането на правителството на Добри Божилов, възниква идеята да бъдат привлечени трима младежки лидери - единият от тях е енергичен поборник на българската кауза в Македония. Последният поисква портфейла на министър на външните работи, за да може да подготви ... автономията на Македония извън Царство България. Интересен сюжет !

Коментари по темата - в основната новина За македонските рани, или защо ни мразят македонците