Вторият път е след Съединението. Преживели звездния си миг с акта на Съединението, нашите политици, в това число и Стефан Стамболов, отлагат за неопределено време пренасянето на съединисткото движение на територията на Македония. Това предизвиква в крайна сметка конфликта между Стамболов и негови близки съратници от Македония, в частност - сблъсъкът с Коста Паница.
Същият Паница, на когото можем без колебание да сложим етикета "най-приближеният на Стамболов екзекутор" по време на и контрапреврата срещу детронаторите на княз Александър І.

Дейността на Паница по потушаването на броженията след контрапреврата е описана доста подробно от Симеон Радев, макар и смекчено и с деликатни премълчавания. А истината е, че бруталността му е страшна и далече не всякога основателна.

Когато Стамболов забавя темпото на по-нататъшното обединение или още по-точно - сменя революционната тактика с еволюционистка, македонските му съюзници побесняват.
Руснаците усещат, че в лагера на опонента им се е явила нова разделителна линия и почват да правят внушения, колко са загрижени за освобождението на Македония. Резултатът е известен.

Между другото, спомените на дейния участник в хода на Берлинския конгрес - генерал Анучин (а и не само те) показват, че включването на Софийско и на "най-добрия град за живеене в България" по днешни данни - Варна, в границите на Княжеството е била буквално изтъргувана срещу изваждането на част от Македония, която се е предвиждало да бъде придадена към Източна Румелия.
В един от първоначалните варианти на границата на Източна Румелия, днешната Пиринска Македония, както и Овчеполието, Щипско, Кочанско са в състава на Източна Румелия.

Софийски санджак обаче е в ... Турция, както и Варна, която не е превзета от руснаците. "Крепостният четириъгълник" в Североизточна България като цяло остава в ръцете на турците, дори когато руснаците опъват палатки край Сан Стефано. На края се налага лично Бисмарк да даде ултиматум на турците да напуснат Варна, ако не искат усложнения.

Самата турска делегация на Берлинския конгрес моли английската делегация, границата между Турция и Княжеството да минава ... по река Янтра. Англичаните отхвърлят подобен абсурд, но поддържат, че градът Варна трябва да остане в турски ръце.

Замяната по метода "танто за кукуригу", дава Варна и Софийския санджак на България, но запраща Румелийска Македония в Турция. Такива са фактите и съвсем не само по данните на генерал Анучин.

Както се вижда, за хората, които се чувстват българи, този далечен спомен остава като тъпа болка в лявото предсърдие. От страна на българофобите, тези не много популярни в днешна България факти, съвсем свободно могат да се интерпретират като предателство на "горните" българи към македонските българи.

Има още един сюжет с оставеното на произвола на съдбата Кресненско - Разложко възстание, но ще го прескоча за да не досадя на читателите.

Коментари по темата - в основната новина За македонските рани, или защо ни мразят македонците