След нахлуването на американските войски в Ирак през 2003 г. все повече иракчанки стават жертва на престъпни групировки. Те са принудени да проституират и се превръщат в стока на международния пазар за търговия с хора, коментира "Дойче веле".

Години наред жените от Близкия изток гледат със завист към Ирак, чиито гражданки от 1950-те години се ползват със законово гарантирани свободи в професионалния и в личния живот. Междувременно обаче иракчанките са обект на съчувствие. Защото свободите бързо са се изпарили, информира Милка Маркович, експерт по търговията с жени към неправителствената организация "Коалиция срещу трафика на жени". През последните две години тя е проучвала положението в Ирак и е написала доклада за Норвежката църковна организация:

"Това, което ме потресе, са случаи като следният: една студентка се влюбва в един млад, на вид сериозен мъж. Но сексът преди брака е строго забранен. Единствената възможност за интимен живот е да се сключи т.нар. "брак за удоволствие", т.е. временен брак. Младоженецът обаче заснема секса с GSM-а си и започва да изнудва момичето. Заплашва го, че ако не проституира в негова полза, ще даде снимките на семейството й."

Докладът, написан от Милка Маркович, съдържа 50 страници информация. Заглавието му е "Сексуално обусловено насилие, секс-търговия и проституция в Ирак". В документа се изброени и други причини за възхода на проституцията в Ирак, преди всичко крайната бедност на населението. Войните и въоръжените конфликти са превърнали три милиона иракски жени във вдовици, голяма част от тях са и майки. Повечето нямат никакви средства за съществуване.

Загриженост буди и фактът, че драстично са се увеличи т.нар. "убийства на честта". Мишена номер едно са девойки и млади жени, чието уж безнравствено поведение е омърсило семейната чест. Милка Маркович е събрала свидетелски показания сред иракски активисти на движението за права на жените - по време на срещи, които норвежката хуманитарна организация от съобръжения за сигурност е провеждала извън Ирак.

Колко момичета и жени са стигнали до проституцията или са попаднали в мрежите на престъпни групировки никой не знае точно. Официално за безследно изчезнали се водят 2000 иракчанки, обяснява Фахеема Разул, социолог от университета в Багдад, работеща по темата "търговия с жени":

"Няма офицални цифри. Но ние знаем, че търговията с жени се увеличава. Все повече жени се продават и зад граница. За нашата научна работа можем да разчитаме единствено на статистиките на ООН и на други международни организации. От нашето правителство не получаваме информация. Опасно е да се задават въпроси, защото проституцията е табуизирана тема в нашето общество."

Че и уж честни хора участват в престъпните машинации по търговията с жени, не учудва Милка Маркович особено. Защото това явление се среща често в световен мащаб. А и защото в Ирак диктаторът Саддам Хюсеин в ранните години на режима превръща цели села в публични домове, където самият той често се е забавлявал. Когато през 90-те години диктаторът поради политически съображения се сближава с религиозните фундаменталисти, заповядва да бъде проведена голяма чистка. За тази акция Маркович разполага с потресаващи показания. Анкетираните съобщават как през нощта милиции са изкарвали жени от публичните домове и са ги колели по пазарните площади.

Оттогава насам в Ирак проституиращите се наказват със смърт. Това е и една от причините, поради които голяма част от населението смята, че проституиращите жени са престъпнички, а не жертви.