Всички онези, които предричаха сгромолясване на руското петролно производство, сериозно сгрешиха, пише в своя статия за френския всекидневник La Tribune икономистът Мишел Санти.

Путин обори всички прогнози, тъй като с 10,8 милиона барела/ден, добивани през юли, руското производство на петрол е почти на нивото от 11 мб/ден от миналия януари, т.е. преди войната. Всъщност изминаха три месеца, откакто това производство очевидно се възстанови от въздушния вакуум, понесен през месеците след избухването на конфликта, защото Русия замени добрата си клиентела от европейски рафинерии с други пазари.

Азия като цяло и Индия в частност, но също така Близкият изток и Турция представляват новите пазари, дори и някои европейски купувачи да продължават да купуват руски петрол, докато чакат точката, от която няма да има връщане назад на европейските санкции и която ще настъпи през ноември. Москва вече дори не си прави труда да предлага намаления, които бяха масивни през зимата, за да привлече нови клиенти, тъй като страната сега изглежда сигурна в траекторията си, въпреки че е в много напрегнат глобален контекст по отношение на енергийните доставки, от които руските лидери извличат големи дивиденти. За да направят това, руските износители могат да разчитат на появата на нови "търговци", базирани в Близкия изток и в някои азиатски страни, които продават - срещу сочни маржове - руски суров петрол на нетърпеливи купувачи.

Политическият успех на Путин

Но това, което трябва да признаем като руски успех, не е толкова икономически и финансов, колкото преди всичко политически. Западът - от своя страна - напълно се провали да убеди ОПЕК+ (Организацията на страните износителки и нейните съюзници) да се оттеглят от съюза си с Русия. Ръководена от предполагаемите велики съюзници на Запада, а именно Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, тази организация само символично повиши производството на петрол в своите страни- членки и язвително и унизително се отрече от президента Байдън, който на нарочно посещение в Рияд се опита да демонстрира съмнително уважение към още по-оспорвания саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман.

В крайна сметка това кранче на ликвидни средства от приходите от петрол, които се възстановиха добре, дава на Путин свобода на действие и той може да си позволи да пожертва значителна част от приходите си от газ, като ограничи продажбите си в Европа. Просто е: Русия продава толкова много петрол, че може да си позволи ответни мерки за природен газ срещу европейците, които - въпреки че остават решителни - едва осъзнават бедствията, които ги очакват. Нашите цени на потреблението на електроенергия неизбежно ще се повишат с около 60 до 80% или дори двойно в някои европейски страни. Много скоро нашите лидери ще бъдат изправени пред невъзможен избор, защото опустошението, причинено на различните европейски икономики от тази безпрецедентна ескалация на цените на енергията, ще бъде изключително болезнено.

Независимо от кой ъгъл го анализираме, Владимир Путин е на път да спечели тази енергийна война. Нейната победа е трудна за оспорване на много фронтове, докато стотиците милиони, получавани ежедневно от Русия от нейните продажби на петрол, му осигуряват подкрепата на населението.