Господин Михник, конференцията, в която участвахте в София, бе озаглавена „Европа гледа на Изток". Към кого е отправен този поглед?
Европа гледа най-вече към Русия и Китай, защото, ако приемем Европа като Запад, то там не докрай разбират какво представляват източноевропейските държави - какво е това Украйна, Белорусия или Литва, например. В известен смисъл, и днес Изтокът продължава да бъде една немалка енигма за Запада.

Защо се получава така?
Навярно, защото на Запад не могат напълно да разберат логиката на историческото развитие на източноевропейците - поляци, руснаци, украинци, румънци, българи и други. От западна гледна точка ние сме друг тип хора, които по друг начин възприемат историята си и са изтъкани от най-различни комплекси. В очите на Запада ние сме или „вечни потърпевши", или „арогантни владетели".

Не носим ли вина за това неразбиране и ние?
Разбира се, че носим. Русия, например, има път на развитие, който е по-различен от този на Украйна. Но руснаците и досега продължават да смятат, че „украинска нация" не съществува и да защитават теорията за „Велика Русия" и „Мала Русия", която за тях е Украйна. Да не говорим, че в Кремъл въобще не искат и да чуят за „белоруска нация". Самите украинци, от своя страна, не разбират напълно какви са и кои са те, всъщност. Всичко това няма как да не обърква Европа.

Част от различния път на Русия ли е, че в нея, както твърди руският премиер Владимир Путин, има „суверенна демокрация"?
Терминът „суверенна демокрация" е оксиморон. Това е все едно да твърдиш, че има „дървено желязо". На практика, това почти нищо не означава, с изключение на едно - че Путин може „суверенно" да изпраща в затвора своите политически противници. Като един Ходорковски, например.

Не сте ли много краен в преценката си?
Не, аз съм категоричен, че в съвременна Русия властва либерален авторитаризъм. Това е „мек" авторитаризъм, но все пак е единовластие.

А как гледате на концепцията на Пекин за самоопределение на държавите и отказ да се приеме превъзходството на Запада?
Китай това е бъдещият номер едно в света и никой не знае как ще се развият нещата, след като той заеме това свое място. Но аз искам да ви обърна вниманието върху един друг факт - тези дни Нобеловата награда за мир получи китайския дисидент Лю Сяобо, който се намира в затвора. Това е фантастично!

Какво имате предвид?
Всички гледат на изумителния ръст на китайската икономика, но не всички разбират желанието на китайското общество за свобода. Аз бях в Китай през юли т.г. и имах щастието и възможността да се срещна с китайски демократи. Това са млади и умни хора, които не искат да живеят повече в условия на диктатура. Те гледат как се развива Тайван, сравняват го с ръста на Хонконг, където живеят също китайци, и желаят да имат техния начин на живот. Затова е абсурд да се говори за някакви „нови" азиатски ценности. Това са хора, каквито сме и ние.

И все пак тези дни за поддръжник именно на Пекинската концепция се обяви и турският експремиер Месут Йелмаз, който обвини Европа, че все по-малко се интересува от Турция?
Не бих казал, че това е истина. Турция се намира в центъра на интереса на Европа, но същевременно всички разбират, че, ако тя стане пълноправен член на ЕС проблемите породени от приемането на новите страни-членки ще се умножат многократно. Освен това, европейците не разбират турците и изпитват немалък страх от Турция. В техните очи турците са „фундаменталисти", дори нещо повече - „терористи", които искат да живеят като хора от Изтока, а не от Запада.

Има ли основание за подобни притеснения?
Турция е голяма държава с нарастващи ресурси и перспективи за бъдещето си развитие и затова за всички нас е добре тя да се развива като нормална европейска страна. До 2015 г. Турция може да стане втора индустриална сила в Европа. Евросъюзът може да получи много и от нейната геостратегическа позиция. От друга страна обаче ислямът не допуска демокрация от европейски тип.

Но президентът на Турция Абдулах Гюл каза пред Общото събрание на ООН, че в неговата страна има „ислямска демокрация".
Какво означава „ислямска демокрация"? Нещо като „суверенна демокрация". Това просто означава, че няма демокрация! Демокрацията е система, която е общовалидна, а не само за мюсюлманите. Тя включва в себе си и права за кюрдите, за арменците и за всички, които живеят на територията на Турция. Разбира се, членството на Турция в ЕС е много сложен въпрос и няма черно-бяла логика за неговото решаване. Затова трябва да се води диалог, още повече, че все още има шанс Турция да продължи да бъде мост към страните от ислямския свят.

Защо обаче не върви диалогът на Европа с България и Румъния за приемането им в Шенгенското пространство през 2011 г.?
Шенген това е първа класа на влака на Европейския съюз, в който се возим всичките 27 държави. Засега обаче, както изглежда, вас там не ви искат или най-малкото в Европа се бавят с намирането на свободни места и за българите, и за румънците. Това става ясно и от изказванията на френския президент Никола Саркози, и на германския канцлер Ангела Меркел, които имат тежката дума.

Но това е скандал. Ние не сме втора класа европейци!
Вижте, скандали ще продължат да тресат влака на Евросъюза и за в бъдеще. Тях никой не може да ги предотврати. Най-важното е, че България и Румъния успяха да се качат на този влак, защото вие бяхте на косъм да не го направите. Все пак, макар още някое време да сте във втора класа, това положение е неизмеримо по-комфортно от онова на страните, които гледат от перона как влакът ги подминава. А и да не забравяме, че след приемането ви в Шенген идва ред на еврозоната.

А това не е ли поредната голяма илюзия?
Не, аз мисля, че до пет години вие ще влезете в еврозоната. Това не е утре, но това ще бъде. Въпреки, че малко закъсняваме, влакът на Европа се движи, ние сме в него и това е най-важното. Тук няма място за евроскептицизъм!