Адвокат Георгиев: За съда ни е по-важен застрахователят, а не детето в кома

Адвокат Георгиев, в предварителния ни разговор казахте, че е много трудно да се представлява пред съда пострадал при ПТП?
Съдиите по граждански дела не проявяват нужното внимание към случаи, които са свързани с тежко пострадали по ПТП-та. Освен това никой не гледа определените нормативно лимити по Кодекса за застраховането, който има определен праг за имуществени и неимуществени вреди.
Те си карат от едно време на база установена съдебна практика.
Какъв общ принцип може да има за справедливост, той не е абстрактно понятие, а включва конкретни факти - възраст на пострадалия, тежест на уврежданията, евентуална съвина.
Никой не се съобразява с това нещо. Страхуват ли се...

Едва ли е от страх...
Аз съм направо възмутен от нашия съд. Това е феодален съд. Това не е съд, който да е справедлив.
Мога да ви кажа в Америка за счупен таз е определен от съда 1,2 млн долара срещу застрахователи и това е общо взето нормално. И колеги от чужбина, като видят че претендирам 300 000 хил. лв. за кома, питат какви са тези смешни обезщетения. А те ще ми дадат 200 или 150 хиляди лв. и то ако съдията е много смел.

Винаги ли трябва да има заведено дело срещу застраховател да изплати въпросна сума?
На всички им е известно, че когато застрахователите определят обезщетения, те ги определят в много нисък размер.
За счупена фаланга на ляв пръст са давали 30 000 лв., същевременно застраховател доброволно плаща 35 000 лв. на 23-годишен в кома.
Много малко са тези застрахователи, които евентуално канят при заведено дело. Не се съобразяват с лимита. Има такава определена административна процедура.
Лимитът служи за определяне на база на гражданската отговорност, която трябва да се плаща от водачите. В един случай с кома са нужни например между 3 -5 хил. лв месено. Това е минимум.
Това обаче застрахователите не го знаят и не искат да го знаят. Никой застраховател в България реално не се съобразява. Когато се касае за разходи, те искат документ за всичко.
Огромният проблем обаче не са застрахователите, а ниските обезщетения, които присъжда съдът.
Каквото и да кажат съдиите, лимитите са ниски и не са съобразени с лимитите, предвидени в кодекса за застраховане. Никакъв морал не проявяват поне 70% от съдиите по гражданските дела, на някои дори не им е ясна материята.

Каква в момента е процедурата за водене на дело за обезщетение?
Застрахователят, за да плати, иска влязла я сила присъда. Практиката на различните застрахователи е различна, някои искат цялото наказателно производство.
Когато отидем на съд, сега с новия ГПК процесът става още по-бавен, отколкото беше преди това. Съдиите са малко и не са достатъчно подготвени по тези дела. Не смееш и да се скараш с тях.
Реално няма такава процедура, при която всичко може да свърши бързо. След като се депозира делото с доказателствата, отива на доклад при председател. Говоря конкретно за ПТП. От там изпращат в едномесечен срок за отговор молба с доказателствата до застрахователите.
Застрахователите, тъй като нямат никакъв морал, доказано е това, започват да оспорват всичко в отговора - от основанието до размера, дори когато има присъда. Те не признават нищо и винаги се позовават на прекомерно изисквана сума.
След като се върне отговорът от исковата молба, много рядко застраховател предлага сам някаква сума, например 20 хил. лв., което е смешно. Съдът след това трябва да направи доклад по делото.
Практиката на всеки един граждански съдия е различна - всеки съдия си има вътрешно убеждение и действа спрямо него. Това е страхотен проблем. Как ние да повярваме, че на съдията му е ясно, каква е нуждата на семейството на пострадалите. Те не го разбират, не мога да разбера защо.
Аз водя война с тия съдии. Страшно неподготвени съдии има. Такива безобразия, мога да говоря с факти. Не говоря за цялата съдебна система. Има много добри съдии. Но има и много добри съдии, които въпреки това дават много ниски суми, позовавайки се на общия принцип за справедливост при определяне на размера за болките.

Разкажете за ваш конкретен случай?
Имам случай с едно дете в кома на 9 години от Несебър - помолих съдията по официален ред да се погледне малко по-сериозно на случая с мотива, че отношението към пострадалите е критерий за цивилизованост и става дума за дете. Неговият интерес е над самочувствието на съдията...
Това дете от Несебър - застрахователят оспорваше до последно както вината на шофьора, така и съпричастност от страна на детето, което е пресичало на пешеходна пътека. При положение, че шофьорът се е признал за виновен.
Детето е чакало на пешеходна пътека да пресече. Тръгва, две коли спират, стига средата на пътеката, но третата кола не спира.
Много пари струва лечението на това дете, хората са взели много заеми, сега е в Германия. От 10 000 евро няма по евтин полет, защото е специализиран. 3000 лв. на месец е само лечението у нас - без придружител, без консумативи, памперси, спринцовки... Никой няма да вземе фактура за памперси.
За това дете от Несебър поисках 700 000 лв. и се надявах съдът да отсъди поне 500 000. От своя собствен джоб ли ги дават? Независимо от неговия ранг, професионализъм, съдията не е по-важен от това дете.
В крайна сметка отсъдиха 200 000 хил. неимуществени вреди за детето, което има открито счупване на черепа. Жестока трагедия, тези пари са свършили вече.
Какво са 200 000 - ако ви е прекъснат някой нерв и не можете да се движите, даже и това е малко.
Човек трябва да има уважение към болката и уважение към пострадалия, иначе какво общество сме ние. Пълна незаинтересованост към човешката съдба. Ние се стопяваме като нация. Кое по-важно, интересът на застрахователя или интересът на пострадалия, особено когато е дете.

Не трябва ли да има някакъв по-стабилен критерий за определяне на сумата?
Ами би трябвало да има, но никой няма интерес явно да го направи. И въпреки това съдът трябва да е независим и да се проявява като такъв, а той какво - прави услуга на застрахователите.
Аз лично смятам, че гражданският съд или се страхува да присъжда високи обезщетения, или смята колко ще забогатеят пострадалите, или има някаква намеса, или има дървено мислене, съжалявам за израза. Не мога да си обясня какво да се направи, да вземем пострадалия в кома, да го заведем в съдебната зала евентуално съдията да го бодне в сърцето и да го трогне.
Адвокатите изискват експертизи - да не бъркаме лимита за разходи с лимита за болки и страдания.
Не по-малко от 100-200 хиляди струва лечението на едно дете в кома. През това време близките му не работят. Търсят заеми, дарения. И след това застрахователите казват - това е платено с дарителска сметка.
Те си търсят основания да отказват плащания или да платят колко се може по-малко. Това е отвратителната дребнава психика на застрахователите. Аз съм се отказал да преговарям с тях. Това е абсолютно излишно. Оспорват всичко.
Застрахователите реват, че се дават много високи суми - за тях 30 000 лв. са колосална сума. Със счупен таз 50 000 било прекомерна сума. В Европа започва от 100 000 евро нагоре за счупена китка или два счупени пръста и там се върви по таблицата.
Много големите обезщетения идват от пропуснатите ползи и пропуснатите доходи. Така е почти в цял свят. А тук какви доходи да декларираш? Тук ако нямаш пари, дори не можеш да заведеш дело.

Фактически в Европа минималната сума, която може да бъде изплатена, е два пъти по-голяма от максималната сума у нас?
Да нещо такова се получва.

А у нас има ли минимален праг?
Имал съм случаи, в които са ми предлагали по 5000 за починал човек. Няма минимален праг. Става дума за суми само до 700 000. Какво трябва да се е случило, за да има 700 000? Значи трябва да се е случило нещо изключително. Какво по-изключително от една кома, чието лечение и възстановяване ще продължи цял живот. Някой гледа ли, че този човек пропуска шанса на изкара едно нормално детство, да завърши училище.

700 000 хил. до момента изплащани ли са някога в България?
Не, не са изплащани. Ако евентуално българин пострада по вина на чужденец, застрахован в Германия или в Австрия, тогава определено няма да са наложи дори и съд. Просто застрахователите ще платят близка до лимита сума, като евентуално ще платят и всички разноски по делото.

Защо е предвиден тогава този праг?
За пред Европа. На книга да е всичко формално. Един съдия може да се разстрои, че са му резнали 15% от заплатата, защото е забавил няколко решения, от колкото, че по време на процеса някой тежко пострадал в кома е починал.
Те гледат на делата като чиновници. Не знам каква е тая трайно установена практика. Колко пострадали в кома има и колко дела срещу застрахователи.
Това не е отдавна. Сумите за всяка една година са различни. Каква практика може да има за 2009-а. На каква съдебна практика се позовават, като всеки случай е различен и е сам за себе си.
Застрахователите в България за това не плащат доброволно или плащат много малко, защото знаят, че съдът ще ги съди 2-3 години докато ги осъди, лихвата е незначителна, което не ги бърка.

Все пак не може да се очаква всеки съдия лично да се затрогва от даден случай, колкото и малко да са те, затова би трябвало да има нещо регламентирано...
То това трябва да е нормативно определено, НС и законодателната власт може би трябва да направят една таблица поне за възрастовата граница и да се напише изрично, че за тежки случи, свързани с увреждания за цял живот трябва да се плаща максимумът. Или да се започва от 2/3 от предвидената в кодекса сума. Тогава съдът ще се позове на нормативния акт. Щом са 2/3, ще присъдя 400 или 500 хиляди, ако е дете ще присъдя 700 000 хил.

Мен друго ме потресе, това което споменахте за дарителските кампании, които могат да се използват като мотив за обжалване от страна на застрахователите. Това случвало ли се е?
Да, специално това беше случаят при Мануела Горсова. Точно това беше мотивът не да откажат, а да не платят.
Застрахователят плати авансово едни 50 хил. лв., но едва ли не като подаяние. Ей така ги платиха, без да посочват защо точно ги плащат и след хиляди молби съответно мотивът на изпълнителният директор беше следният:
Вижте сега, те хората са платили от дарителската сметка лечението на Мануела и ако ние сега осребрим нейните фактури за лечението, тя ще се обогати неоснователно.
Тогава аз ги попитах-  според закона, ако е заем вие как ще реагирате? Ще платим, отговори изпълнителният директор.

Това не е ли подигравка с всеки един човек, който е решил да изпрати SMS, за да помогне на пострадал в кома?  Това не би трябвало да ги интересува?
Това е странична допълнителна помощ. Те самите хора първо не знаят съдът колко ниски обезщетения присъжда. Но след като има застрахователи, дори и техните обезщетения да се получават в пълен размер, при хора в тежко състояние като в кома, които ще са цял живот инвалиди, тези пари не стигат.

Вие ли представлявате Мануела в дело срещу застрахователя на Стависки?
Пострадалият може да си търси обезщетението или пряко от виновния водач или от застрахователя. При употреба на алкохол застрахователят може да предяви обратен иск и да търси това, което е платил, но след като вече го е платил, към водача.
В случая с Мануела застрахователите могат да си търсят парите от Максим Стависки. В момента от застрахователите може да се търси вина само за имуществените вреди - тоест за разходите за лечението на Мануела.
Стависки си е платил вече след делото срещу него и разликата, която не е платил, можем да си я търсим в съда - 197 хил. долара. За момента това са само разходите от лечението в Израел. Но трябва да я докажем. Делото е заведено и е насрочено.

Защо толкова късно се обръщате към застрахователите?
Аз съм последният адвокат на семейство Горсови. Те изобщо не знаеха какви възможности имат и аз им казах дайте фактурите за лечението на Мануела - или ще искаме доброволно изплащане от застрахователите, или ще заведем дело.

Как реагира застрахователят на Стависки?
Първо казаха, че цялото лечение ще платят, без да конкретизират. В рамките на 20 дни им представихме всичко, което са поискали. Те след това поставиха въпроса - налагало ли се е това лечение на Мануела. Налагало ли се е или не, това е преценка на лекарите и на родителите.
Привидно се съгласиха, поискаха фактури, но не казаха как ще го платят, защото цялото лечение може да надхвърли лимита. Може да мине 5 млн. лв. А то може да продължи цял живот.
После казаха ще изплатим сумата след 2 седмици, но носете повече документи. Ние носим нови документи. В крайна сметка нищо не направиха.

И след това заведохте делото?
Да, делото е насрочено за 9 юни. Вероятно ще направят всичко възможно да го отложат. Те са завели обратен иск към Стависки - ако бъдат осъдени да платят тая сума.

Явно има нужда от промяна на законодателството?
Според мен трябва да има дежурни съдии, да се промени законът - както има по наказателни дела да гледат мерки за неотклонение и публични процеси, да има и дежурни съдии по гражданския процес, които да се занимават с тези случаи - тежки ПТП-а.
За поставени в кома не трябва да има лятна или зимна ваканция и нормативно да се определи тези случаи да се гледат в рамките на 3- 6 месеца.
Самите съдии дават дати през година, през 10 месеца през 6. Те винаги дават оправдания - много сме натоварени, много сме малко, имаме много дела, новият ГКП има много писане...
Донякъде и те са прави, но аз мисля, че едно дело за имот може да почака.
Според мен трябва да има съдии - както адвокатите, както лекарите, не говоря за специализиран съд, трябва да има специализация вътре в самата съдебна система.

А то такава няма?
Един граждански съдия един ден гледа предварителен договор, ПТП, неоснователно обогатяване и т.н. Няколко вида материя и как да се справи с всичко. Няма как да стане. И ако му е ясно едното, не му е ясно другото. И не можеш да кажеш дали е добър специалист съдията в дадена област, защото той е добър в една, а в друга не. Както не може един хирург да бъде кардиолог и добър очен лекар.

Има ли такава пречка?
Мисля, че няма пречка да се направи такова вътрешноведомствено разпределение. Това са неща в съдебната система, които самата тя трябва да ги направи.

А подготвя ли се някакъв законопроект?
Не, за съжаление не. Имал съм клиенти, които организираха протести срещу една присъда в продължение на няколко месеца, надявайки се да има по-строги санкции към виновните водачи. За съжаление нищо не постигнаха. Останаха си с протестите.
Доколкото знам нищо не се приело никаква промяна нямаше. Когато поисках съдиите да гледат тези дела по-бързо, хората от администрацията ми казаха подайте една молба, идеята ви е добра, никой не се е сещал за това до сега. Ще имаме предвид да ги насрочваме за по-близки дати.

Възможно ли е да се формулират ясно тези предложения, например от името на Адвокатския съюз и да се внесат като предложение за промяна в закона?
Ние адвокатите сме конкуренти помежду си. Въпреки че сме от една гилдия, всеки води различни видове дела,мен ме интересуват такива дела, колегите не знам дали ги интересуват.
Първо съдът трябва да се научи на отговорност. Кой, каквото направи ,съдът никога не е виновен, той все се позовава на закона.
А знаете ли колко пъти съдът нарушава закона. Съдът трябва да носи отговорност. Всички знаем, че не може да се разчита на съда, но никой не смее да каже нищо срещу съда. Не като институция, а като хора, които работят в него. Не знам дали нещо ще се промени. Според мен съдът трябва да се отчита на обществото.