Акад. Георги Марков, директор на Института по история при БАН, пред news.bg

Есента на нашето недоволство, както някои определят ставащото сега в България, започна след случая в Катуница с етнически сблъсъци и протести. Означава ли това, че междукултурният диалог ни куца?
За междукултурен диалог трябва да има две страни, а такива в България няма. Ромите определено не желаят да се включат в него. В същото време, години наред и Ангела Меркел, и Никола Саркози ни обвиняваха, че ние българите не умеем да водим такъв диалог, че вместо да приобщаваме ромите към цивилизацията, ги вкарваме в гета. В крайна сметка, самите те, които усърдно ни поучаваха, бяха принудени да признаят, че „мултикултурното общество" е просто един мит.

Значи не сме единствените, на които им е писнало?
Така е. Аз познавам Германия по-добре, тъй като съм специализирал там. През 50-те и 60-те години на миналия век там имаха големи надежди, че ще интегрират гастарбайтерите, но времето показа нещо коренно различно. Родиха се две-три поколения и вместо да се интегрират, те започнаха да изграждат свои гета и там да се затварят. В тях има турски кина, турски вестници, турски магазини. В големите градове като Берлин, Кьолн, Хамбург и други има огромни квартали, в които като влезеш имаш чувството, че не си в Германия, а в Турция. Повярвайте ми, обикновените германци изобщо не са очаровани от развитието на тази ситуация. И политиците се съобразяват с това!

Освен на етнически станахме свидетели и на социални протести. Българската академия на науките първа повлече крак. В чии ръце е съдбата й?
Всичко зависи от финансовия министър, който не е добре разположен към Академията. Българският интелектуалец живее материално бедно, поради което някои от интелектуалците ни се продават на чужди фондации. Говоря за историци, които пишат по поръчка, както беше до 1989 г. Сега няма политическа цензура, но има икономическа. Трудно е и на младите, но искам да им кажа да не тръгват по този хлъзгав път, защото няма да ги заведе далеч.

И все пак на 16 ноември бъдещият президент Росен Плевнелиев посети БАН, което се случва за първи път в историята на Академията. Досега посещения и поздравления имахте на 24 май.
Радвам се на добрите му намерения, но финансите не са в негови ръце.

Тогава ще успее ли БАН да извоюва спасението си чрез увеличение на бюджета му за следващата година?
Аз от две години говоря на ръководството, че не трябва да вярва на политиците, защото те предизборно даваха обещания на Академията и дори някои бяха се самоуспокоили. Но след вота заинтересованите отново активираха нереализираните си мераци. И другояче няма как да бъде. Достатъчно е човек като пътува с кола от „Орлов мост" по „Цариградско шосе" да види имотите, които БАН притежава на 4-ия и 8-ия километър, за да разбере, че тази битка просто няма как да спре.

Значи с имотите им пречите?
Абсолютно! Дори Институтът по металознание бе получил писмо от една верига, ако не греша - „Кауфланд", че там ще строят. И то преди публичната държавна собственост да стане частна държавна собственост. Неслучайно още с доклада си за Световната банка Симеон Дянков ни бе вдигнал мерника и бе записал, че БАН трябва да се приватизира. Но него мога да го разбера - той с Игнатов си играят ролите.

Какво имате предвид?
Дянков и Игнатов са „лошите ченгета", докато повечето от ръководството смятат, че Бойко Борисов ще спаси Академията. За жалост в народопсихологията ни е и това, че обичаме силните на деня. И сега ласкатели често сравняват някои от съвременните политици със Стефан Стамболов, който наистина е най-видният държавник на Третото българско царство, но при него има и съдебни убийства и политическа полиция, т.е. не всичко е добро в неговото управление.

А може би тези очаквания са оправдани. Все пак ГЕРБ съсредоточи в ръцете си и парламентарната, и изпълнителната, и президентската власт.
Това е лошо, защото се създават свръхочаквания. Лошо е, когато една партия има и трите власти, а в същото време не е в състояние да отговори на нуждите на хората. Виждаме го всеки ден с това, което става в столицата и страната.

Достатъчни ли са обаче шествията на учени, фермери, синдикалисти, за да решат болните проблеми на обществото ни?
Не, аз от доста дълго време говоря, че историята не се прави с шествия, а на барикадите. Въпреки че представителите на точните науки ни обвиняват нас, хуманитаристите, че сме „революционери". Защото вижте какво става - управляващите оставят протестиращите да се „разходят" по улиците, да се навикат и като краен резултат - нищо. А, ако се сложи една барикада пред Министерството на финансите, Дянков как ще влезе на работа? С парашут ли ще го пуснат? Но хората не го осъзнават!

А може би вина за това имат и историците?
Може и да сте прав - ние често пренаписваме историята. Но твърде често историята трябва да се преосмисля и да се извлекат поуките. Това е златото на историята. Не бива да се впускаме в описания как е било, а трябва да обясним защо. Към това се стреми всеки един професионален историк. Иначе трябва да отдалечим историята от политиката, защото пренаписването се дължи на политически натиск.

Говорим за история и няма как да не Ви запитам ще има ли подобаващо честване в България на 100-годишнината от Балканската война?
Въпреки че остава още една година, аз съм силно притеснен, че ние вече закъсняваме. Към днешна дата тържества се готвят в Белград, в Одрин - в памет на Шукри паша, наречен „спасителят на Истанбул". В негова чест е възстановен историческият форт „Айваз баба", на който е реставриран и паметникът. А ние чакахме да минат изборите, сега някой иска касацията им - няма кой да поеме инициативата. А имаме новоизбран президент, който е от новоосвободените земи - може да поеме патронажа!