Ветеранът от Втората световна война, д-р на историческите науки Анатолий Протопопов, пред news.bg

Можеше ли Сталин да избегне подписването на договора „Молотов-Рибентроп", който отблъсна част от левите и демократичните правителства от СССР?
Именно „част от левите сили и демократичните правителства" подтикнаха СССР да подпише пакта „Молотов-Рибентроп" на 23.08.1939г. Преди всичко, Англия и Франция направиха всичко възможно да не допуснат съвместни действия с СССР и така да преградят пътя на нацистка Германия към войната. Франция, както е известно, подписа със СССР през 1935г. договор за помощ на Чехословакия, в случай на нападение от страна на Германия. После се отказа от него. СССР, въпреки предателската политика от страна на Франция, заяви, че ще окаже помощ на Чехословакия, при наличието на две условия: ако чехословашките народи се съпротивяват на фашизма; ако чехословашкото правителство се обърне към СССР с молба за помощ. Обаче, не без съдействието на Англия и Франция, чехословашкото правителство се отказа от съветската помощ и предаде интересите на страната си.
През 1938г. правителствата на Англия, начело с Чембърлейн и на Франция, начело с Даладие, подписаха в Мюнхен с Германия и Италия пакт за предателство на чехословашките народи и фактически откриха пътя на хитлерова Германия и фашистка Италия към войната. Мюнхенското съглашение практически остави СССР сам срещу агресора, който се готвеше за война. В тези условия трябваше да се предприемат срочни мерки за укрепване на безопасността на страната и мобилизация на всички сили за подготовка на война с Германия. Тогава Сталин подписа договора „Молотов - Рибентроп".

Какво даде той на СССР?
Първо, отлагане на началото на нападението на Хитлерова Германия с 2 години. Второ, включване на Франция и Англия във войната. Не е вина на СССР, а беда на Англия и Франция, че не бяха готови да се защитят и жестоко платиха за това. Според мен договорът разобличи намеренията на „част от левите и демократични правителства" да оставят СССР сам срещу фашистка Германия. Те самите претърпяха тежко поражение, а след 22.06.1941г. бяха принудени да подкрепят СССР.

Кой е главният виновник за първоначалните поражения на Съветската армия?
Да, в началото на войната ние действително бяхме принудени постепенно да отстъпваме на изток, тъй като търпяхме поражения по фронтовете. По това време аз служех в Пети отделен мотоциклетен полк на Първи механизиран корпус, разквартирован в Псков. Всички тежко преживявахме пораженията и вярвахме, че армията ни ще укрепне, и в крайна сметка, ще победим.
Спомням си добре всичко, въпреки че бях само на 18 години. Според мен във военната област от време на време стават значителни промени, свързани с развитието на военната техника. И в тази връзка, трябва да се разработват нови стратегически планове. Преди войната ние за 10 години създадохме отбранителна промишленост на нивото на 1938г. Но войната с Финландия ни показа, че точно в този момент са настъпили качествени промени и ние се нуждаем от нови изтребители и бомбардировачи и по-мощни танкове и самоходни артилерийски установки.
Аз мисля, че финската война стана водораздел за отношенията в Европа и не само там. Ние се нуждаехме от всяка година, от всеки месец, от всеки ден за превъоръжаване на армията. Германия точно обратното, след разгрома на Франция и удара срещу Англия, се стремеше да започне войната колкото се може по-рано.
Струва ми се, че определена роля за решението на Германия да нападне СССР на 22.06.1941г. изигра и Англия - известно е, че на 10.05.1941г. един от най-близките помощници на Хитлер - Рудолф Хес, кацна в Англия. И след това е прието решението за нападението на 22.06.1941г. Преговорите на Хес са държани в строга тайна и до сега.
Разбира се, че ние проспахме началото на войната. И това се отрази на развитието на военните действия в първите дни и месеци.

Можеше ли СССР сам да довърши врага, без „Лендлиза" и откриването на Втория фронт, или в случай на преждевременното разпадане на антихитлеристката коалиция?
Разбира се, че можеше и без „лендлиза" и Втория фронт! Но тогава войната щеше да продължи поне още половин година, ако не и цяла. Ние щяхме да понесем по-тежки загуби. Доказателство, че СССР така или иначе щеше да победи, беше прибързаното откриване на Втория фронт чак през лятото на 1944г., тоест когато въпросът за победата на СССР вече не стоеше. И нашите съюзници Англия и САЩ го разбраха и се разбързаха. Разбира се, че откриването и останалата помощ спасиха много животи на наши граждани.

Възможно ли беше предотвратяването на „Студената война", след победата?
Мисля, че за това трябва да попитате нашите тогавашни съюзници САЩ и Англия. Нали и досега излизат секретни сведения за намеренията им да превърнат „Студената война" в „гореща"! За това свидетелства станалият известен в последно време стремеж на Уинстън Чърчил да устрои ядрена бомбардировка на Москва.

Съгласен ли сте с определението на президента Путин, че „разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век"?
Напълно съм съгласен с определението, дадено от президента Путин. Тази катастрофа още дълго време ще оказва влияние върху световното развитие. Дори и върху такива големи страни като САЩ, Англия, Германия, Япония.

Можем ли да се съгласим с твърденията на западните политици и дипломати за международната изолация на Руската Федерация?
Разбира се, че с позициите си някои западни страни нанесоха определена вреда на икономическото развитие на Руската Федерация. Но „международна изолация" няма и не може да има. Икономическите връзки на Русия с повечето страни в света се развиват успешно. И средствата, с които се оказва натиск върху нас, са негодни. Той ще се превърне в бумеранг за тези, които го инспирираха и го провеждат. И ролята на нашата страна в международния живот ще укрепва, ако се подхожда реално към международните отношения.

Какво най-вече си спомняте от фронтовия си живот?
Най-важното е, че победихме. Най-тежкото е, че дадохме много жертви. Особено поколението, родено през 1920г.-22г. Загинаха много мои приятели. Аз, останалият жив,се прекланям пред тях. Те са винаги с мен - в живота ми, в паметта ми, в мислите ми.
Убеден привърженик съм на мирното решаване, по пътя на преговорите, на всички международни въпроси, колкото и да са сложни и противоречиви. Всички порядъчни хора по света, независимо от политическата си ориентация, са възмутени и разтревожени от възраждането на фашизма. За неговото ликвидиране трябва да се обединят миролюбивите сили от всички страни и да защитят световния мир.