Андрей Арешев, научен сътрудник в Центъра за Изследване на Централна Азия и Кавказ в Института по Ориенталистика на Руската Академия на Науките, пред news.bg

От какво беше предизвикан „десантът" на еврокомисарите в Турция?
Една седмица след състоялите се преговори на 01.12.2014г. в Анкара между Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, в Турция долетя група високопоставени чиновници от ЕС, начело с ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини. Освен нея, в състава на делегацията влязоха еврокомисарят по разширяването и добросъседството Йоханес Ран и по хуманитарната помощ и управлението на кризите Христос Стилианидис.
В навечерието на визитата, „информиран източник от Брюксел" съобщи, че госпожа Могерини трябва да изясни детайлите от визитата на руския президент в Анкара и да потвърди ролята на Турция в прокарването на алтернативните на руския маршрут за транспортирането на газ. Също така, бяха изказани предположения че, с цел да се затормози реализацията на руско-турските газови проекти, Вашингтон и Брюксел ще се опитат да актуализират разногласията им по Сирия и Украйна, включително Крим и кримско-татарския въпрос. От Брюксел също така настояват за включване на Турция в антируските санкции, а ако това не стане, поне отказ от заместването на руския пазар на европейската селскостопанска продукция с турска.

Какво предлага в замяна Брюксел на Анкара?
За да направят Турция по-сговорчива, й предлагат ускоряване на преговорите за влизане в ЕС. Както е известно, те се водят вече почти 10 години, практически без резултат. Затова, в Брюксел подчертават, че визитата на еврокомисарите е „призвана да покаже важността на Турция за ЕС, като страна - кандидат-член, а също и ключов партньор и съсед със стратегическо разположение и динамична икономика".
На 8 декември Йоханес Ран заяви, че в Брюксел са готови да ускорят решаването на въпроса за приемане на Турция в ЕС, като за целта са нужни реформи в областта на здравеопазването и човешките права. Оказва се обаче, че това можело да стане и по съкратената процедура. Той твърди, че „ЕК и всички наши членове ще направят възможното за ускоряване на този процес". Макар че съвсем наскоро новият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер обяви, че в следващите 5 години ЕС няма да може да приеме нито една нова страна. Явно, че договорите, сключени между Путин и Ердоган, са направили на Брюксел силно впечатление.

Постигна ли някакви резултати височайшата визита?
Важен елемент от нея бяха разговорите с турския министър-председател Ахмет Давутоглу, на които бяха обсъдени „съвместните стратегии" на ЕС и Турция по отношение на съседните страни, най-вече Близкия Изток и Украйна. И веднага след това, Ахмет Давутоглу отлетя за Варшава, където, заедно с Доналд Туск, взе участие в празнуването на 600-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Полша и Турция (Османската Империя е единствената държава, която никога не е признавала подялбите на Полската Жечпосполита между нейните съседи, б.а.). Според турския министър-председател, с еврокомисарите са се договорили консултациите да продължат и да посети Брюксел през януари 1915г.

Нима в ЕС са готови на такива жестове, само и само да откъснат Турция от Русия!?
Експертът по програмата „Източно партньорство" от Центъра за Европейска Политика в Брюксел Аманда Пол отиде още по-далече: заяви, че Турция исторически е била неразделна част от Европа и „около 50% от отоманските земи са се намирали в Европа". Тя призова да се разработи „пътна карта", която да помогне Турция да бъде върната „обратно в Европа". „Добра новина" за балканските славяни, нали така!? И всичко това се прави, за да не могат да се реализират договорите между Путин и Ердоган.

Как мислите, ще се огъне ли Ердоган под натиска на еврокомисарите?
Анкара няма да бъде лек партньор за Брюксел. Президентът Ердоган не е от тези политически дейци, за които интересите на „световната общност" са по-важни от интересите на собствената му страна. Неотдавна, произнасяйки реч в Истанбул, той каза буквално следното: „Какво щеше да стане, ако протестите в парка Гези не бяха поставени под контрол и ние бяхме отстъпили пред уличното насилие? Отговорът на този въпрос беше даден в Египет и в Украйна. Уличните протести в Украйна откриха пътя към разделението на страната". Не случайно, имайки предвид заплахите за сигурността на Турция, Ердоган говори за Украйна: там хаосът и кръвта станаха ежедневие за страната, след като президентът Янукович отложи подписването на съглашение за асоциация с ЕС.
Този, който е разработил технологията на „Арабската пролет", вероятно я смята за универсална, но тя не сработва навсякъде. Масовите безредици, започнали през лятото на 2013г. в парка „Гези" в Истанбул, бяха решително пресечени от турските власти. Загинаха не повече от 10 човека. Силен е контрастът с тези страни, където организираните отвън държавни преврати бяха успешни (като започнем от Либия). Там жертвите са хиляди, държавните структури са разрушени, а огромни територии вече са непригодни за живот.

Каква е прогнозата Ви за по-нататъшното развитие на събитията?
В Анкара трябва още веднъж много внимателно да преценят какво печели и какво губи Турция, ако се заиграе с ЕС и се присъедини към антируските санкции. На този етап, позицията й е повече от ясна: според министъра на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз, Турция няма да прави избор между Русия и ЕС.
Той заяви, че „като съпредседател на руско-турската смесена икономическа комисия, мога да кажа, че Турция се стреми да увеличи експорта на селско-стопанската си продукция. Русия за нас означава повече, отколкото просто една съседна страна".
Според него в Анкара не виждат проблеми в реализацията на съвместните с Русия проекти, имайки предвид създаването на новата газотранспортна система и строителството на АЕЦ „Аккую" в провинция Мерсин.