За резултатите от национално представително изследване, от което България е част и една от първите, които представят своите данни пред News.bg доц. Антоний Гълъбов, преподавател в Нов Български университет. България участва за втори път в изследването на европейските ценности - European Values Studу, което се провежда от 1981 г. В Петата вълна на мащабното проучване на ценностите участват 47 държави. Изследването се реализира от Центъра за изучаване на европейските ценности към Нов Български университет и Алфа Рисърч.
Доц. Гълъбов, една от основните ценности за българина е семейството. Каква е основната Ви теза в интерпретацията на тази ценност?
Нека първо да кажа, че българският екип се справи много добре. Става дума за много сложна методическа работа и тежко изследване. Колегите от Алфа Рисърч си свършиха много добре работата. Екипът на проф. Фотев също. Така че, България е една от първите страни, която завърши своето проучване. До края на тази година трябва да завършат всички 47 страни, които участват в изследването. При нас онова, което се вижда много ясно, е много високата ценност на семейството.
Българските граждани високо ценят семейството, може би защото им липсва или в този вид, в който те го преживяват, не им е достатъчно. Има нюанси между отношението към семейството и отношението към брака. В отношението към брака доминира ценността на верността, която е най-важна за добрия брак. Наличието на финансови средства, наличието на собствено жилище са фактори, които влияят в по-малка степен. В рамките на семейството в по-разширената семейна общност онова, което е най-важно, е доверието. Членовете на семейството образуват кръга на най-дълбокото доверие. Колкото повече се излиза от границите на семейството, толкова повече доверието спада. В резултат виждаме едно фрагментиращо се общество, в което се чувстваме добре, само в рамките на собственото семейство. Колкото повече се отдалечава хоризонта от него, толкова повече губим доверие. Това от една страна е добре, защото семейството е важно. От друга страна показва, че българското общество започва да се фрагментира на все по-малки групи, в които има доверие.
В дълг ли е държавата към семейството?
Онова, което е много важно, е публичното регулиране на големя въпрос за наследството и за прехвърлянето на собствеността в рамките на брака. Бракът в крайна сметка остава икономическа институция, свързана със собствеността. Дайте си сметка, че в българските условия регулацията е установена в Закона за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, приет в далечната 1992 г. Този процес все още не е завършил и дълбоко травмира семейните и родствени отношения.
Всичко това има нужда от много внимателна публична регулация, така че това да не се превърне в безкраен източник на семейни конфликти и войни. Спомняме си добре как в началото братя се съдеха помежду си за няколко десетки квадратни метра земя. Държавата в това отношение трябва да действа през административните си процедури.
Големият проблем е в ниското доверие в съдебната власт. Много от тези брачни и семейни въпроси достигат до гражданския съд. При ниското доверие в съдебната власт - това, което регистрира и нашето изследване, това се оказва е допълнителна бариера, която стресира семейната общност.
Как биха изглеждали петте ценности за българина, ако трябва да ги подредите една след друга?
Със сигурност на първо място е семейството. След това е работата, която е с нарастващо значение за живота на българите, но не работата като труд или обществен дълг, а работата като заплата. Работата се възприема като социално осигуряване и усещане за сигурност. След това е нарастващото значение на свободното време.
При по-младите възрастови групи е ясно изразена ценността на приятелството. Това е много специфично за по-младите българи. През 2008 г. ценността на приятелите и на близките хора не беше толкова очевидна. В момента имаме нарастване и в това поле.
Така че, имаме многомерна и много интересна картина, която се надявам, че оттук нататък ще бъде коментирана.
Демокрация или фасада за такава?
Много сериозно достояние на българските граждани е фактът, че те не подлагат повече на съмнение демокрацията като най-добрия политически режим за България. Съвсем друг въпрос е, че в практическо отношение и там, където става дума за това как функционира демокрацията българските граждани остават дълбоко критични. За пръв път регистрираме повишаване на недоверието към политическите партии и медиите. Регистрираме високи критични равнища към публичността в политическия живот и начина на управление на страната и същевременно консолидирана, единна ценност на демокрацията по принцип.
Казахте медии. В изследването се констатира още, че социалните медии се изравняват по тежест с традиционния печат. Защо?
Причината е в индивидуализирането на търсенето на информация. Ние живеем във време, в което представата за масова медия и комуникация, се разгражда, тя не съществува повече. Ние имаме все по-индивидуализирано търсене на информация. В това отношение е естествено да имаме загуба на доверие в масовата медия, която говори и казва едно и също на всички. Съвсем друг въпрос е отношението към социалните медии. Те на свой ред оказват същия ефект и също затварят. Не е вярно това, че интернет е много широко пространство, в което ние се движим свободно.
Все по-вярно е, че ние се фрагментираме във все по-малки групи. В социалните мрежи, където се разбираме помежду си, говорим и казваме едно и също все по-рядко отиваме в чужд форум, където дебатират хора с различно от нашето мнение.
В това отношение социалната медия не разширява полето на интеграция. Социалната медия просто ни помага да се съберем с хора, които мислят като нас, но не посягаме към онези, които мислят различно от нас.
На какво се дължи спадът, който регистрира изследването по отношение на възпитанието в алтруизъм?
Алтруизмът започва да се разпознава все по-рядко и това е един от сигналните резултати на изследването. Все по-малко български родители биха искали да създават у децата си алтруизъм като отношение към другите. Това може би е резултат на същия процес на фрагментация. Алтруизмът е готовността да работим и правим нещо за други хора, а в това отношение недоверието към по-далечните хоризонти ни кара да сме активни по отношение на близките си - приятели и семейство, но по-рядко да сме готови да правим нещо за другия.
Веднага има и контрапункт. Това е доброволчеството, което набира по-бавно сили в българското общество. Ние регистрираме един интересен ръст по отношение на доброволното участие. Така че от една страна като ценност, формирана от семейството, алтруизмът спада - от друга страна като младежки тип поведение - доброволчеството набира скорост. Предполагам, че това ще промени отношението и към алтруизмът като цяло.
impecca-marine
на 29.06.2018 в 15:15:52 #7According to Platon ( Sokratis) , the democracy is the worst after the tirany? "The Republic" The best civil order , according to Platon is the Aristokracy. What the Aristokracy means? Only the "Selected" ( about 10% of all citizens ) have the right to vote. Now the examples: Europe - full democracy USA - partial aristokracy China - full aristocracy. It is time to read the ancient philosophers!
radoslav-georgiev-XcaDgmW8
на 11.06.2018 в 20:00:56 #6Този соросоид, като го гледам - тръпки ме побиват !
karamazov
на 07.06.2018 в 08:39:22 #5Истината е, че демокрацията работи отлично във всички други европейски страни освен в България.Тук нито социализъмът ( изразът е на Тодор Живков) беше социализъм, нито сега капитализъмът е капитализъм.В България има една 100 годишна партия която само руши, но не създава.Понеже не създава, тя не може и да управлява, но също така и няма националната отговорност поне да не пречи на тези, които правят нещо добро за страната си.Черната сянка на тази партия покрива всичко и дърпа държавата ни назад и назад.Партията упорито и неуморно слага спирачки на развитието във всяка една сфера.Лъжейки нагло народа, че уж това е в негова полза.Една черна дупка, която засмуква всичко позитивно и обезсмисля движението напред.Всеки български успех упорито се омаскарява просто защото не е постигнат от Столетницата.Истинската демокрация има смъртен враг в България и това е БСП.
el viejo
на 06.06.2018 в 22:25:39 #4Как е възможно редакторите да пускат и се публикуват брътвежите на този смотаняк Антоний Гълъбов? Това, че е разбрал, че русофобията и анти БСП говоренето са търсени стоки, не го прави достоен за публикуване!
1abv1
на 05.06.2018 в 11:20:46 #3"Истината е че нито преди 89 година се живееше добре" Явно не сте живяли по онова време за разлика от мен. Най-малкото не се налагаше на никой да рови по кофите, като сега...
Кастело Белведере
на 03.06.2018 в 20:49:33 #2Българинът най-после е на път да се усети, че диктатурата в никое от проявленията и сега (СК, китайска, путинска, мадуровска) не пасва на манталитета му, а най-много да донесе временни дивиденти (съмнително), но не и благосъстояние и свобода в дългосрочен план.
1abv1
на 03.06.2018 в 11:45:14 #1"Много сериозно достояние на българските граждани е фактът, че те не подлагат повече на съмнение демокрацията като най-добрия политически режим за България." Нагла и нахална лъжа! След 28 години разруха много хора почнаха да се усещат, че преди 89-та се живееше много по-лесно и нормално. Повечето български граждани определено се съмняват в тази "демокрация".