За резултатите от национално представително изследване, от което България е част и една от първите, които представят своите данни пред News.bg доц. Антоний Гълъбов, преподавател в Нов Български университет. България участва за втори път в изследването на европейските ценности - European Values Studу, което се провежда от 1981 г. В Петата вълна на мащабното проучване на ценностите участват 47 държави. Изследването се реализира от Центъра за изучаване на европейските ценности към Нов Български университет и Алфа Рисърч.

Доц. Гълъбов, една от основните ценности за българина е семейството. Каква е основната Ви теза в интерпретацията на тази ценност?
Нека първо да кажа, че българският екип се справи много добре. Става дума за много сложна методическа работа и тежко изследване. Колегите от Алфа Рисърч си свършиха много добре работата. Екипът на проф. Фотев също. Така че, България е една от първите страни, която завърши своето проучване. До края на тази година трябва да завършат всички 47 страни, които участват в изследването. При нас онова, което се вижда много ясно, е много високата ценност на семейството.

Българските граждани високо ценят семейството, може би защото им липсва или в този вид, в който те го преживяват, не им е достатъчно. Има нюанси между отношението към семейството и отношението към брака. В отношението към брака доминира ценността на верността, която е най-важна за добрия брак. Наличието на финансови средства, наличието на собствено жилище са фактори, които влияят в по-малка степен. В рамките на семейството в по-разширената семейна общност онова, което е най-важно, е доверието. Членовете на семейството образуват кръга на най-дълбокото доверие. Колкото повече се излиза от границите на семейството, толкова повече доверието спада. В резултат виждаме едно фрагментиращо се общество, в което се чувстваме добре, само в рамките на собственото семейство. Колкото повече се отдалечава хоризонта от него, толкова повече губим доверие. Това от една страна е добре, защото семейството е важно. От друга страна показва, че българското общество започва да се фрагментира на все по-малки групи, в които има доверие.

В дълг ли е държавата към семейството?
Онова, което е много важно, е публичното регулиране на големя въпрос за наследството и за прехвърлянето на собствеността в рамките на брака. Бракът в крайна сметка остава икономическа институция, свързана със собствеността. Дайте си сметка, че в българските условия регулацията е установена в Закона за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, приет в далечната 1992 г. Този процес все още не е завършил и дълбоко травмира семейните и родствени отношения.

Всичко това има нужда от много внимателна публична регулация, така че това да не се превърне в безкраен източник на семейни конфликти и войни. Спомняме си добре как в началото братя се съдеха помежду си за няколко десетки квадратни метра земя. Държавата в това отношение трябва да действа през административните си процедури.

Големият проблем е в ниското доверие в съдебната власт. Много от тези брачни и семейни въпроси достигат до гражданския съд. При ниското доверие в съдебната власт - това, което регистрира и нашето изследване, това се оказва е допълнителна бариера, която стресира семейната общност.

Как биха изглеждали петте ценности за българина, ако трябва да ги подредите една след друга?
Със сигурност на първо място е семейството. След това е работата, която е с нарастващо значение за живота на българите, но не работата като труд или обществен дълг, а работата като заплата. Работата се възприема като социално осигуряване и усещане за сигурност. След това е нарастващото значение на свободното време.

При по-младите възрастови групи е ясно изразена ценността на приятелството. Това е много специфично за по-младите българи. През 2008 г. ценността на приятелите и на близките хора не беше толкова очевидна. В момента имаме нарастване и в това поле.

Така че, имаме многомерна и много интересна картина, която се надявам, че оттук нататък ще бъде коментирана.

Демокрация или фасада за такава?
Много сериозно достояние на българските граждани е фактът, че те не подлагат повече на съмнение демокрацията като най-добрия политически режим за България. Съвсем друг въпрос е, че в практическо отношение и там, където става дума за това как функционира демокрацията българските граждани остават дълбоко критични. За пръв път регистрираме повишаване на недоверието към политическите партии и медиите. Регистрираме високи критични равнища към публичността в политическия живот и начина на управление на страната и същевременно консолидирана, единна ценност на демокрацията по принцип.

Казахте медии. В изследването се констатира още, че социалните медии се изравняват по тежест с традиционния печат. Защо?
Причината е в индивидуализирането на търсенето на информация. Ние живеем във време, в което представата за масова медия и комуникация, се разгражда, тя не съществува повече. Ние имаме все по-индивидуализирано търсене на информация. В това отношение е естествено да имаме загуба на доверие в масовата медия, която говори и казва едно и също на всички. Съвсем друг въпрос е отношението към социалните медии. Те на свой ред оказват същия ефект и също затварят. Не е вярно това, че интернет е много широко пространство, в което ние се движим свободно.

Все по-вярно е, че ние се фрагментираме във все по-малки групи. В социалните мрежи, където се разбираме помежду си, говорим и казваме едно и също все по-рядко отиваме в чужд форум, където дебатират хора с различно от нашето мнение.

В това отношение социалната медия не разширява полето на интеграция. Социалната медия просто ни помага да се съберем с хора, които мислят като нас, но не посягаме към онези, които мислят различно от нас.

На какво се дължи спадът, който регистрира изследването по отношение на възпитанието в алтруизъм?
Алтруизмът започва да се разпознава все по-рядко и това е един от сигналните резултати на изследването. Все по-малко български родители биха искали да създават у децата си алтруизъм като отношение към другите. Това може би е резултат на същия процес на фрагментация. Алтруизмът е готовността да работим и правим нещо за други хора, а в това отношение недоверието към по-далечните хоризонти ни кара да сме активни по отношение на близките си - приятели и семейство, но по-рядко да сме готови да правим нещо за другия.

Веднага има и контрапункт. Това е доброволчеството, което набира по-бавно сили в българското общество. Ние регистрираме един интересен ръст по отношение на доброволното участие. Така че от една страна като ценност, формирана от семейството, алтруизмът спада - от друга страна като младежки тип поведение - доброволчеството набира скорост. Предполагам, че това ще промени отношението и към алтруизмът като цяло.