Не функционира нито една от инициативите за черноморско сътрудничество, в които участват всички държави от региона, но освен това не действат и никакви режими в областта на контрола на въоръженията. На фона на много сложния конфликт в Украйна има необходимост от договарянето на нов геополитически и геостратегически баланс на силите.
Това коментира в интервю за News.bg ръководителят на катедра "Национална сигурност" във Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" доц. д-р Сияна Люцканова.
По думите ѝ инвестициите на България и другите страни членки на Европейския съюз в областта на сигурността не са опит за замяна или конкуренция на НАТО, а негово допълнение, защото ЕС поставя в основата си икономиката, а не военно-отбранителните аспекти.
Интервю на Явор Николов
През последните няколко години сякаш вместо за икономическо сътрудничество в Черно море говорим повече за сътрудничество при разминиране и защита на товари и територии. След повече от 3 години война от другата страна на морето, вижда ли се на хоризонта някаква перспектива за мир?
Конфликтът датира от по-рано, може би от руско-грузинския конфликт ние заговорихме за притеснително "милитаризиране" на Черноморския регион. След анексирането на Крим то се засили и процесите се развиваха неблагоприятно за региона. Да отбележим, че към момента нито една инициатива за черноморско сътрудничество с участието на всички черноморски държави не функционира. BLACKSEAFOR, BSEC, Black sea Harmony и други бяха "замразени". Разказваме за тях на студентите в минало време.
Нещо повече, нито един режим за сигурност в областта на контрола на въоръженията не функционира. Всички бяха прекратени, замразени или с оттеглено членство. Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (500-5,500 км) беше много важен за Европа. 2019 г .САЩ се оттеглиха от него заради нарушения "баланс на силите" в Европа, последвани и от Русия.
Същото се случи и с други режими за глобална и регионална сигурност. Те не могат да бъдат "съживени", предстои договарянето на нов геополитически и геостратегически баланс на силите, надявам се отразяващ обективно и справедливо съвременната военнополитическа и икономическа реалност.
Огромно предизвикателство за международното право е, че войните се промениха и се водят и с не-кинетични средства на много и различни "бойни полета". Освен това, в такава обстановка така наречения домино ефект или каскаден ефект е силно изразен. Един негативен ефект в една сфера води и засяга друга сфера и това се вижда ясно през последните години.
Трябва да има перспектива за край на войната, много сложен конфликт. В континента Европа през 21 век се води дълга война, за съжаление "края на историята" на Франсис Фукуяма не настъпи и либералните демократични системи не бележат еднозначно края на социокултурната еволюция на човечеството, а продължават да се борят за налагането си.
Конфликтът в Украйна показа безспорно, че Европа има някои притеснителни дефицити в отбранителните си способности. Сега много се говори за инвестиции в техника и личен състав, но случват ли се тези процеси с нужната скорост и мащаб?
Мисля, че да. Сигурността е динамично състояние, динамичен баланс на способностите и капацитетите спрямо негативните въздействия от рисковете и заплахите. Нови рискове изискват нови способности, по-модерни, по-технологични, които придобиваме и развиваме в хода на динамиката на средата за сигурност.
Европейският съюз е икономически съюз, не военно-отбранителен. Общата политика за сигурност и отбрана съществува от 1999, влезе в сила с Лисабонския договор през 2009 г. В нея има засилен граждански компонент, там, където е силата на ЕС в кризисния мениджмънт, реакция при бедствия и аварии, там ЕС има много капацитет. Тя не заменя и не може да замени НАТО, а го допълва. По-силна Европа означава по-силно НАТО, няма място нито за някакъв вид конкуренция, нито за дублиране на сили, ресурси или функции.
Структурна интеграция на въоръжени сили се постига трудно. Каквито и технологии да се внедряват, колкото и "безпилотни", "автономни" и "самостоятелни" да стават технологичните решения, човекът, хората, специалистите остават най-важния ресурс. Считам, че България прави много за хората в сигурността и отбраната и това е правилно, определено посоката е положителна и мисля, че всички усилия в тази посока дават резултати на фона на демографската картина, на квалификационните характеристики на бъдещите кадри и други нелеки предизвикателства.
Това е валидно и за Европа. Например отливът от инженерните специалности е притеснителен, много се дискутира този въпрос не само в академичните среди, но и в бизнеса, в институциите.
Може ли частният сектор да играе по-активна роля в морската сигурност (напр. чрез дронове или киберзащита) и какви модели за публично-частно партньорство биха функционирали в този контекст?
Да, разбира се. Частният сектор, академичните структури работят съвместно навсякъде, където се развиват капацитети и способности. Следват се европейските стандарти и принципи, има толкова положителни примери и успешни български компании, които спомагат за сигурността и безопасността не само в националните морски пространства. Това сътрудничество трябва да включва и обучения на квалифицирани кадри, и модернизиране и сътрудничество в международни проекти.
Редица рискове и заплахи в морето не се ограничават в териториалните морски пространства на отделните държави, морската сигурност има изразен наднационален аспект и това отваря още повече възможности за интегриране на регионалните способности за защита. Във ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" има Център за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона. Той позволява визуализация на процесите в морските пространства в реално време и има способности за прогнозиране на негативни въздействия и превенцията им.
Черно море е зона, която е близо до все по-комплексни заплахи, а в същото време виждаме все по-малко политическа воля в САЩ за ангажимент към НАТО в Европа. В състояние ли сме да се пазим сами?
Не мога да отговоря еднозначно на такива въпроси, толкова много са сферите и областите на сигурността и отбраната, че не е адекватно да генерализираме всичко. САЩ е стратегически, изключително важен съюзник, отговарящ на най-същественото изискване за партньорство-общите ценности! Това е ядрото, това е "плънката", общи интереси между различни актьори при определени обстоятелства не могат да бъдат устойчиви във времето, ако тези актьори не изповядват общи ценности и визия.
Това е предизвикателство за всички глобални организации в сигурността или регионални такива с хетерогенен състав на актьорите. ЕС прие нова стратегическа визия за сигурността в Черноморския регион, съвсем наскоро в началото на месец юни. Адекватен, добре структуриран и отразяващ актуалната среда за сигурност документ. Надявам се на своевременното й изпълнение с действия, защото Черноморската синергия от 2007 г сякаш не даде задоволителни резултати.
USD
CHF
EUR
GBP
