Френският вестник Le Figaro публикува ексклузивно интервю със сирийския президент Башар Асад, в което той изразява своята гледна точка за ставащото в Сирия и региона.
Според него абсурд е да се обвинява действащата власт в употреба на химическо оръжие, защото тя въобще не е заинтересована от това, а Барак Обама е слаб, защото силният се опитва да избегне войната.

Представете доказателства, че вашата армия не е използвала химическо оръжие на 21 август в покрайнините на Дамаск.
Доказателства трябва да представи обвинителят. Ние от своя страна отговорихме на обвиненията, макар че именно Обама и Франция нищо не успяха да докажат - включително на собствените си народи. Но нека се опитаме да открием логика в твърденията им. Заинтересовани ли сме от използване на химическо оръжие, при положение че диспозицията ни е много по-добра от миналогодишната? Защо й е на армията на която и да е държава изобщо да използва средства за масово унищожаване, щом това може да бъде избегнато? Не твърдя, че сирийската армия разполага с такова оръжие или напротив - не притежава. Но нека предположим, че армията на Сирия използва оръжие за масово поразяване, при това го прави там, където се намират собствените й позиции, където може да бъдат засегнати собствените й войници, както установиха инспекторите от ООН. Къде е логиката? При това защо да се използва такова оръжие в покрайнините на Дамаск - газът може да бъде подхванат от вятъра и да загинат десетки хиляди хора. Освен това всички повдигнати обвинения стават нищожни, след като се видят качените в интернет видеа на издевателствата и мъченията, извършвани от терористите.

САЩ твърдят, че са прихванали телефонен разговор на високопоставен сирийски деец, който признава използването на химическо оръжие. Какво мислите за това?
Ако американците, французите или англичаните разполагаха поне с едно доказателство, щяха моментално да го предявят.

Възможно ли е решението за използване на химическо оръжие да е взето без ваше знание?
Ние никога не сме твърдели, че имаме химическо оръжие. Въпросът ви намеква за неща, за които аз не съм говорил и които официална Сирия нито е потвърждавала, нито отричала. Но въобще в страните, които притежават такова оръжие, решението за използването му се взема от централната власт.

Засега Барак Обама изчаква с военни удари срещу Сирия. Вашата интерпретация на това решение?
Заради това, че той заплашваше да започне война срещу Сирия, някои видяха в него силен ръководител на силна държава. Но ние смятаме, че силен човек е този, който пречи на войната, а не онзи, който я подкрепя. Ако Обама бе силен, щеше публично да заяви: „Ние не разполагаме с никакви доказателства за използване на химическо оръжие от Сирия." Би казал: „Единственият начин това да се изясни е разследване на ООН. Нека оставим въпроса на Съвета за сигурност." Но Обама е слаб, той се поддава на вътрешен натиск в САЩ.

Какво бихте казали на членовете на Конгреса на САЩ, които ще решават дали да се нанасят военни удари по вашата страна?
Който и да взема такова решение, трябва предварително да се запита - какво донесоха неотдавнашните войни на САЩ или Европа. Какво спечели западният свят от войната в Либия? Какво спечели от войната в Ирак и в други страни? Какво ще получи от последваща дестабилизация в Сирия? Задача на който и да е конгресмен е да работи за интересите на своята страна. Какво ще спечелят САЩ от нарастващата нестабилност и екстремизъм в Близкия изток? Каква ще е целта на американските парламентаристи, ако поискат продължение на онова, което започна Джордж Буш - увеличаване на военната заплаха в света.

Как виждате ситуацията? Как възнамерявате да отговорите?
Близкият изток е буре барут и фитилът вече тлее. Тук трябва да говорим не само за това, как можем да отговорим, но и за онова, което може да се случи след първия сблъсък. А какво ще се случи не знае никой. Когато бурето барут се взриви, светът ще загуби контрол над ситуацията. Хаос и екстремизъм ще обхванат района. Има сериозен риск от война в региона.

Какво ще кажете за Йордания, където са разположени тренировъчни лагери на метежниците?
Йордания вече заяви, че няма да стане база за подготовка на военна операция срещу Сирия. Но ако ние не можем да изкореним тероризма у нас, той, естествено, ще се разпълзи и в съседните страни.

Следователно - опасявате се за Йордания и Турция?
За това сме говорили нееднократно. Йордания осъзнава опасността, независимо от натиска, на който е подложена, за да остане място за тренировки на терористи. Що се отнася до Ердоган, не мисля, че той въобще разбира какво прави.

Каква ще е реакцията на вашите съюзници - „Хизбула" и Иран?
Не искам да говоря за тях. Заявленията им са напълно ясни. Интересите на Сирия, Иран и „Хизбула" са единни, но стабилността в региона днес зависи от положението в Сирия.

Какво трябва да се направи, за да се спре кръвопролитието в Сирия?
В началото решението можеше да бъде намерено в хода на диалог, да бъде резултат от политически мерки. Но днес положението е различно. Ние се борим с терористи, при което 80-90% от противниците ни са членове на „Ал Кайда". Тях не ги интересуват нито реформите, нито политиката. Единственият начин да бъдат спрени е ликвидация. Само тогава ще можем да се върнем към разговора за политически мерки. Трябва да се отреже пътят на терористите през границите на Сирия, да се прекъснат доставките на оръжие, да се спре финансовата помощ за тях, което продължават да правят Саудитска Арабия, Турция, Йордания, Франция, Великобритания и САЩ.

Готов ли сте да седнете на масата за преговори с представители на метежниците, да им гарантирате сигурност?
През януари миналата година подехме такава инициатива. Трябва между другото да кажем, че опозицията, за която говорите, е „композирана" зад граница, тя е чужда на Сирия. Тази опозиция е made in Франция, made in Катар и чак на последно място - made in Сирия. Тя защитава интересите на онези, които са я създали. Съответно членовете на тази опозиция не биха могли да приемат нашите предложения за изхода от кризата.

Превърна ли се Франция във враг на Сирия?
Всеки, който подпомага финансовото и военното засилване на терористите, е враг на сирийския народ. Онзи, който вреди на интересите на Сирия и нейните граждани, е враг. Френският народ не ни е враг, но политиката на Франция е враждебна към сирийския народ. И докато ситуацията не се промени, Франция ще бъде негов враг. Тази враждебност ще приключи, когато Франция смени политическия си курс. Разбира се, последствия ще има, което ще се отрази на интересите на Франция.

Докога сте готови да се сражавате?
Имаме два варианта: да се сражаваме и да браним страната си от тероризма или да капитулираме. Когато става дума за патриотизъм, всяка страна ще се сражава, всеки ще е готов да се пожертва за родината си. И тук няма разлика между президента и гражданина.

Какво се промени в характера на Башар Асад, който през 2000 смени баща си, и днешния президент на Сирия, готов да използва сила?
Образът ми е изкривен от медиите. Както и преди съм човек, принадлежащ на сирийския народ. Защитавам интересите му. Независим съм, въпреки че съм подложен на външен натиск. Западът остана излъган в мен. Мислехте си, че можете да диктувате на младия сирийски президент какво да прави. Мислехте, че щом съм учил на Запад, съм загубил истинската си култура. Това е наивен и повърхностен поглед върху нещата. Не съм се променил. (със съкращения)