Само преди дни се случи първото нападение на "Ислямска държава" на иранска територия, Ислямската република ще промени ли политиката си и усилията си в борбата срещу тероризма?
Терористичните атаки в сряда в Техеран бяха "експлозия на невежеството". Нападението срещу невинни хора, в основата си нямаше никаква военна стойност, а стремежът им беше да наложат психологическо въздействие. Никой разум не подкрепя тези атаки и през последните 38 години Иран видя и усети тероризма и екстремизма. През последните 4 десетилетия терористите убиха 17 000 високопоставени държавни и армейски служители на Иран. По време на войната Ирак срещу Иран, до Саддам Хюсеин, нападнаха нашата родина.

Всъщност атаката в сряда беше срещу символа на демокрацията в Иран (Парламента) и символа на честта, достойнството и гордостта (Мавзоля на Имам Хомейни). Тази атака показа, че тероризмът има проблеми със свободата и демокрацията. Въпреки това, този акт на тероризъм повиши сплотеността и солидарността на народа, държавата, правоохранителните органи и органите по сигурността на страната. Аз считам тероризма и екстремизма като резултат на неефективната международна система. Те не принадлежат към нито една религия, етнос и географски регион. Един вярващ човек, мюсюлманин, християнин, юдей и.... никога не би учил човек. Затова мисля, че тези две явления не са един религиозен проблем, а един социален и културен проблем за света.

При терористичните атаки в сряда 17 души загинаха и 52 души пострадаха. Този инцидент показа, че тероризмът е всеобщ проблем. Никой не трябва да изразява съмнение при осъждането на подобни събития.

Иран има ли практични стъпки в запас за изпълнение призива на президента Рохани за регионално и международно сътрудничество в борбата срещу тероризма?
Ислямска Република Иран е трайното наследство на Имам Хомейни. През последните 38 години, въпреки целия натиск, санкциите и войната, това наследство стана по-силно. Демокрацията и участието на народа в процеса на вземане на решения се институционализира в след революционната система на страната. През последните 38 години народът успя чрез участието си в 40 избори да оповести мнението и вота си относно текущите политически и икономически процеси в страната. Изборите през миналия месец, изборите за президент на Ислямска Република Иран, още веднъж олицетворяваха укрепването на демокрацията в страната. Над 42 милиона души, 72% от имащите право на глас, участваха в изборите. Уважаемият г-н Рохани, спечелвайки около 24 милиона гласа за втори път, стана президент на Иран. Неговият опонент, спечелвайки около 16 милиона гласа, присъства на изборната сцена. Народът осъзна, че неговият глас е влиятелен, затова конкуренцията между опонентите беше сериозна, реална и благородна. Резултатите от изборите са приети от всички, даже ако конкурентния кандидат е привлякъл много от гласовете.

Въпросът, който не трябва да пренебрегваме, е, че тези гласове като цяло са вот за суверинитета. Вот за системата на Ислямска република. Вот за наследството на Имам Хомейни. Затова, въпреки различните вкусове в различните периоди, поемат изпълнителната власт на страната, но всички се движат по наследствената земя на Имам Хомейни и всички считат себе се за ангажирани с неговите идеали и убеждения.

Въз основа на това уважаемия г-н Рохани ще се стреми с подход и използвайки вътрешния капацитет, от вътрешнополитическа гладна точка да активизира наличния вътрешен капацитет във всички насоки на икономиката, културата, отбраната и политиката и от външнополитическа гледна точка с подход на максимално взаимодействие да изглади средата за по-голямото развитие на отношенията с другите страни с цел оказване на помощ на вътрешния капацитет.

Как ще коментирате изказването на президента на САЩ Доналд Тръмп относно атаките?
Позицията на президента Тръмп по повод атаките в Техеран беше много непрофесионална. Той беше казал, че поради това, че Иран е спонсорирал тероризма, затова беше атакуван. От тези доводи се разбира, че САЩ е международният спонсор на тероризма, който беше подложен на терористични атаки, особено на 11 септември! Изглежда, че някои са обезпокоени от иранските способности за опазване на сигурността си в най-несигурния регион в света. Силите по сигурността в Иран успяха в рамките на последните 3 години да неутрализират близо 100 терористични групи. Външният свят трябва да знае, че когато става въпрос за сигурността на страната, всички в Иран са единни и говорят с един глас.

Не трябва да се дава грешен адрес на предизвикателствата тероризъм и екстремизъм. Не е възможно с повърхностни обвинения и спорове да се противопоставим на тези две явления. Чувството на безнадеждност в източните и западните общества, чувството на обществено отчаяние, нападението върху личността на хората, инвазията към други страни, окупирането на страни, бедността, безработицата, неспособността на правителствата да отговарят на нуждите на народа, нетърпимостта към опозиционните групи... могат да създадат условията за всяване на омраза и появата на тероризма.

Окупирането на Афганистан, Ирак и... не подобри средата за сигурност в тези страни. Не намали търговията с наркотици. 15 души от извършителите на атентата на 11 септември бяха от Саудитска Арабия. Затова не само бедността може да бъде причина за тероризъм, а и неспособността на правителствата да влияе на радикализацията на хората. Военните намеси са катастрофални и скъпи и неизбежно причиняват нестабилност.

Въз основа на това има верига от причини, които създават явленията тероризъм и екстремизъм и тези фактори нямат никаква връзка с идеологическата система.

Осъзнавайки тези факти и разбирайки различните слоеве на създаването на тероризма, Иран лансира идеята за диалог между цивилизациите през 1998 година и идеята за свят без насилие и екстремизъм през 2013. И двете идеи бяха приети в Общото събрание на ООН. С тази дейност се стремяхме да дадем правилно разбиране за тези две явления и считаме, че успешното противопоставяне на тези явления се нуждае от присъствието на всички активисти в региона и света.

Каква ще е линията на политическо поведение на Иран спрямо новата администрация на САЩ?
Аз вярвам, че поведението на новото правителство на САЩ, не само в Иран, но и в Близкия изток и дори Европа, е снижило нивото на доверието в САЩ. Въпреки че американските данъкоплатци изхарчиха 6 трилиона долара за плановете на САЩ относно Близкия изток и въпреки че 7 000 американци загубиха живота си и 50 000 бяха ранени, трябва да кажем, че регионалната политика на САЩ не е била ефективна.

Нападенията на САЩ над Афганистан и Ирак и регионалната политика на тази страна не донесе със себе си сигурността като армаган и в действителност създаде по-богата среда за развитието на терористичните и ектремистките групировки. Освен това, въпреки желанието на САЩ, Русия, като основен играч и Иран, като регионална ефективна сила, продължават да играят ролята си.

Ролята на Иран в регионалните промени, подкрепа, която доведе до загубата на талибаните, победата над Саддам, намаляването на напрежението в другите кризи, включително в Сирия, и кристално ясното поведение на Иран за своята ядрена програма, във всичко това Иран не получи подходяща реакция от САЩ и по тази причина недоверието на Иран спрямо САЩ е много дълбоко.

В момента Тръмп страда от кризата на популярността в своята държава и не трябва да търси решение за тази криза в грешни послания и иранофобия. Иран е една влиятелна регионална сила и САЩ не може с предприемане на политиката на "засилване на силния натиск " да омаловажи тази роля.

Как разглеждате обиколката на Тръмп в Близкия изток и избора му първа държава да е Саудитска Арабия?
На 21 май т.г. Тръмп посети Рияд, и както те сами обявиха в присъствието на около 50 държавни лидери, тази среща беше с цел борба с тероризма. Но, за съжаление, изказванията на Тръмп и думите на саудитските държавници показаха, че основната цел на тази среща беше общата мобилизация срещу Иран.

Аз смятам, че Саудитска Арабия трябва да има отговорно поведение спрямо Иран и да избягва рисковани изказвания спрямо Иран. Иран е показала в региона, че е фактор на стабилност, а не заплаха. Но ние не се учудваме от поведението на американския президент, че с преувеличаването на "иранофобията" успя да подпише договори за 400 милиарда долара и да създаде работни места на американския народ.

Но трябва да се обърне внимание на това, че продажбата на оръжие на Саудитска Арабия може да носи лоши последствия в резултат от дисбаланс на силите в региона и да започне надпревара за въоръжаване. И сигурният резултат от това е развитието на нестабилността в региона и в последствие, развитие на по-добра среда за тероризъм и екстремизъм.

Ние всички трябва да вземем поуки от това, че тероризмът не познава граници. Не само Техеран, Манчестър, Лондон и Брюксел са целта им, огънят на нестабилността може да изгори всички.

Ние винаги искаме приятелски отношения със съседите си. Отношения, базиращи се на взаимно уважение и ненамеса във вътрешните дела. Смятаме, че сигурността на държавите в региона зависят един от друг. Така че, вместо стотици милиарди долари за покупка на оръжие, ние приканваме другите към сътрудничество и надграждане на доверие.

Персийският залив не може да търпи повече кризи. Нашият отговор на инициативата на Кувейт от страна на Съвета за сътрудничество на арабските държави в Персийския залив (GSS) е положителен. Вместо разчитане на външните сили ние трябва да разчитаме на нашите вътрешни регионални възможностти. Въпреки че Иран има сила да се защити, предпочита да съществува диалог между държавите от региона.

Какви са шансовете кризата в Сирия най-сетне да бъде овладяна и каква е позицията на Иран?
Ислямска Република Иран винаги е настоявала и акцентирала върху териториалната цялост, единството и суверинитета на Сирия. Никакви действия в посока примирие не трябва да се превеждат или тълкуват като разделяне на територията или суверинитета на Сирия.

Ислямска Република Иран едновременно подчертава върху три измерения политическо( решението на сирийския народ за бъдещето на страната си), сигурност ( примирие и борба с тероризма) и човешко (улесняване на достигането на хуманитарните помощи и връщането на разселените хора).

Най-важното постижение на първата и втората среща в Астана е, че двете страни - въоръжените групи и държавата - седнаха на една маса и три страни станаха гарант за примирието. Когато въоръжените групи дойдоха, те вече не мислеха за падането на Башар Асад. Също така с тяхното влизане, различията между тези въоръжени групи с ИДИЛ и Ан-Нусра се изостри.

Ние считаме срещата в Астана като допълнение на тази в Женева. По принцип присъствието на различни играчи с различни интереси е една от основните причини за проточването на сирийската криза, а Иран е положила усилия тези различни интереси да се сближат.

Трябва да обърнем внимание на това, че след Студената война полето за игра се е променило. Кой мислеше, че някой ден Ал-кайда и ИДИЛ биха имали решаваща роля в международната сцена, включително и в Сирия. В тази нова ера, въпреки че великите сили не са загубили влиянието си, те вече нямат способността да налагат своята воля. Ерата на хегемонията е към края си. През последните 5 години всички тези сили казваха, че президентът Асад трябва да си ходи, но това не се случи. Така, че няма готови рецепти за решаването на кризите. По тази причина, с цел ефективна борба срещу тероризма в Сирия, Иран положи усилия да насочи всички сили, които не вървяха в една посока, в една посока и тези усилия се видяха в срещите в Астана и кризата тръгна по пътя на решаването си.

Каква е позицията на Ислямската република за казуса с Катар и арабските държави, има ли опасност от по-мащабен конфликт в Близкия изток?
Смятам, че Персийският залив не може да търпи други кризи. Положението в региона налага затварянето на границите, обсадата на държавите и взаимните обвинения да бъдат спрени и да се отвори нова глава в сътрудничеството и да се сложи началната точка за борба с истинските заплахи в региона от страна на всички страни. Чуждите сили не могат да носят сигурността и стабилността като подарък на държавите от региона.

Всички трябва да подкрепят взаимното сътрудничество вместо взаимните обвинения. Не трябва да се позволи на тероризма и екстремизма, които са едни от регионалните и световни тревоги и има нужда от усилията на всички регионални и международни играчи за борба срещу тях, да имат отражение над вътрешните различия. От увеличаването на напрежението печелят само екстремистите и окупаторите. Така че смятам, регионалните проблеми между държавите трябва да бъдат изкоренени чрез регионални решения.

Ние не желаем изолация за нито една страна в региона и смятаме, че диалогът трябва да бъде наложен на регионално ниво и всеки трябва да има своя дял. Ние дори не желаем изолацията на Саудитска Арабия или не търсим игнорирането на ролята на тази държава в региона, въпреки че имаме различия с тях. Смятаме, че всичките регионални различия трябва да бъдат решени с конструктивен диалог.

Ислямската република може ли да играе важна роля в постигането на траен мир между палестинците и Израел?
Позицията на Ислямска Република Иран по темата Палестина е принципна позиция. Една от основните причини за появата на явлението тероризъм е окупацията, особено седемдесетгодишната окупация на палестинските територии. Ние смятаме, че темата за окупацията на териториите не трябва да губи значението си и нещо друго да заеме мястото му. Отношението на Иран с движението на съпротивата е постоянна и устойчива.

Историята на Палестина, жестоката окупация на тази територия, разселването на милиони хора и смелата борба и съпротива на този героичен народ е тъжна история. За съжаление окупацията досега е излязла много скъпо на мюсюлманите в региона, а и по принцип тази окупация е един трансрегионален план.

Великият лидер на Иран Аятолла Али Хаменей многократно и категорично е потвърдил, че темата за Палестина трябва винаги да бъде сред приоритетите на ислямския свят и борците за свобода по света. Бруталните репресии над палестинския народ и изземването на техните земи, строеж на селища, многобройните арести, убийства и ограбване, опити за промяна на облика и същността на Кодс (Йерусалим) и свещената джамия "Масджид Ал-Акса" и други свещени християнски и мюсюлмански места, ограничаване на основните права на гражданите - всичко това ще бъде причина за съжаление у човечеството.

Резултатът от всички тези жестоки отношения се проявиха в първата и втората Интифада (борбата на палестинския народ) и досега нито един процес на преговори не е успял да помогне на угнетения палестински народ. Ние смятаме, че запазването на идентичността на Палестина е от огромно значение, защото с отслабването на палестинската идентичност се осигурява по засиленото присъствие на окупаторите.

Досега палестинският народ е пробвал два различни подхода - борба (Интифада) и процес на преговори. Държавите в региона трябва да имат реална оценка за нивото на успеха на тези два подхода. Действително, ако не съществуваше борбата каква съдба можеше да има Палестина сега?

В инвазията от 1973 година в незначителната победа на онази война, ролята на съпротивата не трябва да бъде пренебрегвана. През 1982 година в действителност палестинският народ пое щафетата на съпротивата и борбата и ливанската съпротива в лицето на Хизболлах беше създадена да помогне на Палестина. Тази съпротива спря географското разширяване на ционисткия режим. Израелската немощ в 33-дневната война срещу Ливан, 22-дневна, 12- дневна и 51-дневна война срещу Газа - всичко това са блестящите победи на съпротивата, но в същото време показва постоянното нарастване на немощта на ционисткия режим.

Противопоставянето в движението за съпротива и противопоставянето между ислямските страни, подкрепящи палестинската кауза, е убийствена отрова за тази кауза.