Кандидатът на политическите науки, специалист по Прикаспийския Регион Диана Айвазян пред news.bg

Какви са перспективите да се напълни Набуко и Трансадриатическата тръба с газ от Шах-Дениз?
Шах-Дениз е едно от ключовите перспективни месторождения в Каспийския регион, в разработката, на което вземат участие най-големите чужди компании. По-нататъшната разработка на месторождението ще определи достатъчни ли са наличните запаси от газ в него за запълване на Трансадриатическия газопровод. За реализацията и по-нататъшното функциониране на крупния проект Набуко, освен газ от месторождението Шах-Дениз, се планира включване на туркменски и казахстански газ. Имайки предвид сложностите в осъществяването на проекта, сега се обсъжда реализацията на по-малък проект - Nabucco West.

Защо последната тръба заобикаля България?
В Прикаспийския Регион са стартирани различни енергийни проекти по транспортирането на каспийски нефт и газ на територията на ЕС, в които участват едни или други държави. България продължава своето участие в проекта Nabucco West и не участва в проекта "Трансадриатически газопровод", насочен към доставяне на каспийски газ в Южна Европа - Гърция, Италия. Остава перспективата за възможно включване на България в проекта.

Охарактеризирайте Прикаспийския Регион като геополитическо пространство!
Прикаспийският Регион се намира на кръстопътя между Близкия Изток, Централна Азия, Южен Кавказ - традиционна зона на стълкновения на геополитическите интереси на водещите участници в международните отношения.
В днешно време отсъства единна трактовка на границите на Прикаспийския Регион като геополитическо пространство, заради различните подходи на ключовите заинтересовани страни в провеждането на своята политика в региона.
Като правило, в Прикаспийския (Каспийския) Регион се включват граничещите с Каспийско море Русия, Иран, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан, или петте крайбрежни държави и страните от Южен Кавказ и Централна Азия. Геополитическата му значимост е обусловена от неговото гранично положение - в Каспийско море не са окончателно утвърдени границите на крайбрежните държави. Регионът привлича внимание с въглеводородните си ресурси.

Как според Вас се измени регионалното съотношение на силите след разпадането на СССР и появата на нови страни?
След разпадането на СССР в Прикаспийския регион се формираха новообразувани републики - Казахстан, Туркменистан, Азербайджан, които се стремят да закрепят своя статус на суверенни държави. Увеличението на количеството на регионалните играчи усложни геополитическата ситуация в региона. Русия традиционно е ключов регионален играч, но след разпадането на СССР на регионалната ситуация започнаха активно да влияят външните играчи, преди всичко САЩ, ЕС, КНР, заинтересувани в доставките на каспийски нефт и газ и укрепване на своето геополитическо влияние в региона.

До каква степен наличието на въглеводороди в голямо количество предопределя политическите отношения между страните и между тях и световните сили, като США, ЕС, Китай?
До ден днешен отсъства точна оценка на запасите от нефт и газ в Каспийския регион. Въглеводородите на Прикаспийския регион съществено влияят на енергийната политика на регионалните държави-експортьори на каспийски нефт и газ - Азербайджан, Казахстан, Туркменистан. Извънрегионалните играчи също се стремят да получат достъп до каспийските енергоресурси.
Обаче енергийният аспект не е единствената ключова сфера на отношенията както между прикаспийските държави, така и между регионалните и извънрегионалните играчи. В зоната на Каспийско море са съсредоточени и биоресурси. Военно-политическите, икономическите, търговските, културните аспекти на взаимодействието в региона също оказват съществено влияние на регионалната политика на крайбрежните държави и външните играчи.

Може ли милитаризацията на Каспийско море и обновлението на местните флотилии да доведе до регионална война?
Перспективата за регионална война, на фона на процеса на усилване на военния потенциал на крайбрежните държави, в този момент е малко вероятна. Крайбрежните държави водят редовен преговорен процес на регионалните срещи. На последната в Баку през 2010г., между петте прикаспийски държави беше подписано съглашение за сътрудничество в сферата на безопасността. Източник на напрежение може да стане въпросът за спорните месторождения в южната част на Каспийско море, на фона на оставащото на дневен ред военно решение на проблема за ядрената програма на Иран.