Проф. Иванка Мавродиева, преподавател във Философски факултет на Софийския университет и председател на Института по реторика и комуникации, съорганизатор на провелата се 4-та международна научна конференция ESTIDIA "Диалог без граници: Стратегии на междуличностната и междугруповата комуникация"

Проф. Мавродиева, как дигитализацията промени комуникациите в последните години?
Възникването на социалните мрежи, достигането до Web 2.0 (б.р термин въведен от Тим О´Райли през 2005 г.) отразява радикалната промяна в комуникацията в резултат на дигитализацията. Първата промяна е свързана с лесния достъп - всеки може да поддържа платформа. Хората отказват да бъдат само потребители, те искат да споделят и да създават съдържание. Комуникацията се промени в посока интерактивност. Цялостната промяна рефлектира в много области от живота. В политиката говорим за дигиталния гражданин и дигиталния политик. В образованието за дигитализация на ресурси: електронни платформи, бърз достъп до тях. Вече можеш да правиш кариера през бизнес социалната мрежа LinkedIn. LinkedIn повлия върху начина на търсене на работа през членство в бизнес групи. Има желание да бъдеш популярен или да имаш огромен списък с приятели във Facebook. Или твърде много да се показваш чрез снимки в Instagram. Или да отчиташ колко последователи в Twitter имаш. Всичко нова са свидетелства за тази промяна. Докато преди медиите разпространяваха информация и имаха доминиращо влияние, сега се позовават на Twitter или Facebook. Има журналисти блогъри.

Всички тези промени в начина на комуникация бяха обект на научните доклади на колеги от 25 страни от три континента. Имаше доклади за това как можем да се само обучаваме през платформите на MOOCs, на Coursera, Edmodo, Moodle. Студентът вече не стои постоянно на банката в университетската аудитория или в библиотеката. Той ползва електронни ресурси от виртуални библиотеки. Преподавателят вече не е единственият източник на знание. Той оценява, той направлява, той обаче има важна роля да координира процеса на обучение в университетска среда. В докладите на 100-те участника в конференцията бе поставен фокус върху това, как не просто да има лесен достъп до информация, но да има систематизирана и подредена информация. Тази информация да достига до съответния потребител или група потребители.

Дигиталната комуникация променя нагласите на хората, вече се изисква те да бъдат по-организирани, по-отворени, да приемат критики, да има рефлексия за промяна, да се обучават постоянно и да се самообучават. Политикът вече не е недостижим. Той има собствен профил в поне една социална мрежа, той комуникира, праща свои съобщения. Позоваванията са вече не са само на официални прессъобщения или брифинги, а и на публикуваното във Facebook. Това бе представено като резултати от изследвания от представителите на университети от Канада, България, Румъния, Полша, Италия. Тоест дигитализацията и интернет имат влияние на глобално равнище. От Корея също имаше интересен доклад за това как се променя телевизията и промяната в отношенията медии - ПР. Журналистът вече трябва да има комплексни знания и умения от няколко сфери.

Четири научни работилници или уоркшопа на различни теми?
Имахме цяла секция, посветена на дигитализацията и комуникацията в социалните мрежи. Два поредни дни учени от различни държави дискутираха промените в комуникацията в интернет. Блоговете на италианските емигранти в Америка, блоговете в Италия, Канада. Блоговете се трансформират в дигитална конкурентна среда. Блоговете, които все още не се назовават дали са социална медия, но категорично не са социална мрежа, са във вътрешна конкуренция. Блоговете са в конкуренция с Facebook, Tweitter, Itagram и с други социални мрежи, а защо не и в коопериране при реализиране на дадени кампании? В докладите бе представена промяната в самите социални мрежи. Facebook се използва за цели кампании в маркетинга, за изграждане на персонален, корпоративен, национален бранд, а и на бранд на ЕС.

Докладчиците говориха за това какъв начин се изграждат клъстери, колко формално комуникираме при т. нар. "зелен" ПР и корпоративната социална отговорност? Върху тези теми бе поставен фокусът през втория ден на конференцията. Дигитализацията променя и продължава да променя начин на мислене, бизнес отношения, поведение, политика, образование, медии. Необходими са постоянни изследвания, защото трябва своевременно да се улавят явленията и процесите и доколко явленията са устойчиви. Да се установява до каква степен ние сме променени. Имаше и такъв тип доклади за информационната зависимост, за информационното благополучие. Поставен бе акцент върху това къде е границата между личното и публичното.

Какъв е българският принос?
Българският принос в 30-те представители на седем български университета, е фактът, че Софийският университет и по-специално Философски факултет се представиха като инициатор, съорганизатор на тази конференция. Целта е за да се съизмерят постиженията в научните изследвания на европейско, а и на световно равнище, извън границите. Това е мотото на конференцията - диалог без граници, диалог между учени от различни университети. Именно това са четирите основни фокуса - дигитализация, промяна в комуникацията и медиите, в образованието и политическата комуникация. И установяване на нови тенденции.

Традиционно силно румънско представителство на ESTIDIA - близко или далеч сме българите?
Учените от различни румънски университети от години правят изследвания и прилагат нови и традиционни методи, те успешно правят приложна наука. Те изучават медиите, политическата комуникация, социалните мрежи. Имаше представители на Холандия, които също се ориентират към научни проекти и обединяване на изследователи в научни мрежи. Вече се създават международни екипи от учени, които правят постоянно интердисциплинарни изследвания в няколко области. Тези учени от различни държави,у университети и генерации са прагматични, кооперативни и много активни, те умеят да правят изследвания при използване на ефективни методики. Творчески научни работилници доказват, че в рамките на конференцията са работещ формат, тъй като по време на дискусиите ученият не просто представя презентацията и дава отговори на въпроси. В тях се дискутира и се очертават нови научни полета.

Икономика 4.0 - как е възможна у нас?
Възможна е, но се изисква висока дигитална компетентност, а не само дигитална грамотност. Философският факултет на Софийския университет организира такъв тип обучение за хора на възрастни над 65 години. Няма възрастова граница - да не можеш да се научиш на нещо ново и полезно. Философският факултет организира курсове, има следдипломна квалификация. Това са добри практики в посока развитие на подобен тип икономика. Не да спреш да учиш, а да продължиш да се развиваш, да си активен. Така се показва високото качество на българската наука в контекста на световната наука.

Какво е бъдещето на ESTIDIA като общност на учени?
Освен конференции, комуникация в социалните мрежи, чести срещи в уъркшопи, виртуални конференции, сътрудничество с Института по реторика и комуникации и с нови звена. Това е четвърта конференция. Предишните се проведоха в Бари, в Брашов, Констанца, имаше такава и в Барселона. Науката излиза от тясното домашно пространство. Тя е в пространството - "space", а не в конкретното място - "place" - буквално и метафорично казано.