Докато Тръмп му диша във врата, Путин не може да гръмне шампанско за победа

Надценихме ли настоящото "приятелство" между американския президент и лидера на Кремъл и какво се крие под внимателно поддържаната маска на уважение между двамата лидери?

В интервю за френския вестник L" Express, Хана Ноте, директор на Програмата за неразпространение на ядрени оръжия в Евразия в Центъра за изследвания на неразпространението "Джеймс Мартин", обяснява как Владимир Путин все още не успява да се възползва от новата администрация на Тръмп, както се е надявал. Последната не се колебае да наложи нови санкции на определени руски петролни компании, нито да прибегне до сила срещу руските партньори... Това е достатъчно, за да тласне Москва да разчита на китайския "спасителния пояс", с риск същевременно да задълбочи асиметричния характер на отношенията си с Пекин. Това се случва, въпреки че позицията на Доналд Тръмп косвено тласка Европа към превъоръжаване.

L" Express: Когато Доналд Тръмп беше преизбран през 2024 г., много коментатори прогнозираха, че новата администрация ще бъде благосклонна към Москва... Вие обаче твърдите, че това не се е случило. Защо?

Хана Ноте: Москва наистина смяташе, че новата американска администрация ще бъде по-снизходителна към нея от предишната и по-малко склонна да помага на Украйна. Освен това Кремъл силно разчиташе на нормализирането на отношенията си със Съединените щати, включително на икономическия фронт. С други думи, със завръщането на Доналд Тръмп на власт, Владимир Путин се надяваше украинският въпрос да отстъпи на заден план в американския дневен ред, което ще му позволи да прави бизнес със Съединените щати. И трябва да се признае, че срещата на върха, проведена в Аляска през лятото на 2025 г., даде на Москва допълнителен повод за оптимизъм. Но нещата не се развиха по план. Доналд Тръмп частично намали американската подкрепа за Киев, но не се отказа от нея напълно. Нито пък изтегли американската армия от Европа, нито напусна НАТО. От друга страна, неговата администрация не даде на Русия това, което тя очакваше...

L" Express: Каква е Вашата оценка за това?

Хана Ноте: Руско-американските отношения са далеч от нормализиране. Засега виждаме само шепа хора като Стив Уиткоф, Джаред Кушнер и Кирил Дмитриев, които разговарят помежду си на срещи в Абу Даби, Маями или Давос... Все още няма посланик на САЩ в Москва, няма отмяна на санкциите и разбира се няма търговски споразумения. Напротив, Тръмп дори наложи нови санкции на някои ключови руски петролни компании, като Роснефт и Лукойл. И дори отвъд двустранните отношения между САЩ и Русия, други мерки, предприети от администрацията на Тръмп в световен мащаб, не обслужват изцяло интересите на Москва. Първо, Тръмп демонстрира готовност да използва сила срещу партньорите на Русия. Независимо дали става дума за Иран миналото лято или за Венецуела, американският президент изобщо не се интересува от интересите на Москва в тези страни. Да не говорим, че Съединените щати все повече се намесват и в региони на света, които Русия счита за своя сфера на влияние, като Централна Азия и Южен Кавказ. Според мен Тръмп не се отнася към Путин с уважението, което последният смята, че се дължи на лидера на голяма сила. L" EXPRESS: Как се проявява тази липса на уважение? ХАНА НОТЕ: Достатъчно е да погледнем състава и устава, които Тръмп предложи за Съвета за мир, който мнозина смятат за съперник на ООН и Съвета за сигурност на ООН. В рамките на последния Русия има право на вето и се ползва със същите права като Съединените щати. В рамките на Съвета за мир обаче тя би била подчинена, както всички останали държави-членки, на своя президент Доналд Тръмп. Разбира се, много коментатори виждат създаването на този орган като знак, че администрацията на Тръмп се опитва да реабилитира Русия на международната сцена. Но аз виждам ситуацията по различен начин. Според мен, въпреки че Русия реагира предпазливо и учтиво на поканата на Тръмп да се присъедини към Съвета, Путин никога няма да се съгласи да се присъедини към организация, в която Русия би била подчинена на Съединените щати...

Германия скастри Тръмп, че постлал червения килим за Путин

Писториус обвини американския лидер, че отслабва позицията на Украйна във войната

L" Express: Какво мислите за заплахите на Доналд Тръмп относно Гренландия и коментарите му за НАТО, който той смята за "остарял"? Няма ли Кремъл основание да бъде оптимист за бъдещето?

Хана Ноте: На хартия отслабването на трансатлантическите отношения е истинска находка за Русия. Въпреки това бих изразила някои резерви. Първо, дори ако Тръмп успее да ускори този процес, не бих се паникьосала прекалено за бъдещето на трансатлантическите отношения и НАТО. Заплахите му срещу Гренландия със сигурност бяха много сериозни, но в крайна сметка той се отказа от максималистичните си искания, след като видя реакцията на финансовите пазари, съпротивата от Европа и тази на собствената си партия. Очевидно всичко ще зависи от това как ще се развие ситуацията в дългосрочен план. Но във всеки случай непредсказуемостта на Тръмп води до по-голямо консолидиране на вътрешноевропейските отношения и увеличаване на инвестициите в отбрана. Следователно можем с основание да се надяваме на появата на много по-силен европейски стълб в рамките на НАТО. Именно с него ще трябва да се сблъска Русия... С други думи: изправена пред Доналд Тръмп и инерцията, създадена от неговите политики, Москва все още е далеч от това да гърми шампанското.

L" Express: Могат ли отношенията между Москва и Вашингтон да се влошат?

Хана Ноте: Не. Русия може да не е получила това, което искаше от Тръмп, но Путин все пак ще иска да поддържа добри отношения с него. Изминалата година ясно показа това: независимо дали ставаше дума за ударите срещу Иран миналото лято, прекратяването на огъня в Газа, тарифната лудост или други въпроси, Владимир Путин беше много предпазлив и избягваше да критикува Тръмп. Дори когато беше поканен да се присъедини към Съвета за мир, той му благодари много учтиво за поканата, заявявайки просто, че руското външно министерство ще я разгледа. Сергей Лавров и руските пропагандисти са свободни да критикуват американската политика, но Путин се въздържа от това. Той се стреми да поддържа добри отношения с Тръмп, за да не застане последният на страната на Украйна или да не затегне допълнително гайките на страната му. С този начин на мислене ми се струва много малко вероятно Путин да рискува да предприеме действия, които открито биха се противопоставили или биха антагонизирали Съединените щати. Но с Европа нещата стоят другояче...

L" Express: Въпреки, че 2025 г. не оправда очакванията на Русия, казвате, че 2026 г. може да бъде още по-лоша. Защо?

Хана Ноте: Съществува сценарий, при който войната в Украйна може да продължи, защото администрацията на Тръмп не е в състояние да я спре, въпреки заявеното си желание да я прекрати преди междинните избори. Това ще бъде много трудно, ако Русия не желае да прави отстъпки. Тогава Тръмп би могъл да обмисли нови санкции срещу Москва, чийто резултат не можем да предвидим. Освен това някои руски експерти се опасяват, че Тръмп скоро ще се обърне към други руски партньори, като Куба, Никарагуа или дори Иран, и ще упражни насилствен или дори военен натиск върху тях. В последния случай това може да доведе до смяна на режима в Техеран и по този начин да навреди на интересите на Москва. Нещо повече, администрацията на САЩ ще продължи да прилага споразумения в региони като Южен Кавказ и Централна Азия. Това допълнително би отслабило позицията на Русия.

Кремъл отговори на Тръмп: Путин също не иска да си губи времето

Около срещата на върха се вихрили много клюки и неверни слухове

L" Express: Могат ли отношенията между Москва и Пекин да компенсират подобна ситуация?

Хана Ноте: Икономически има голяма вероятност това да се случи. Русия става все по-зависима от Пекин през последните четири години: 40% от руския внос идва от Китай, както и 30% от приходите й от износ. Обаче има и един недостатък: това дава на Пекин нарастваща преговорна сила спрямо Москва. Всъщност, изправена пред неотдавнашния спад във вноса на индийски петрол, Русия беше принудена да намали цените си за Китай, за да продава петрола си. Това допълнително засилва асиметричния характер на китайско-руските отношения. Макар че Китай в момента е спасителната артерия, позволяваща на Москва да поддържа икономиката си и да продължи войната си срещу Украйна, неговото влияние не е желателно за Русия в дългосрочен план.

L" Express: Идеологическото влияние, което Москва поддържа в Глобалния Юг, се запазва...

Хана Ноте: Русия много умело изигра картите си в Глобалния Юг, представяйки войната си срещу Украйна като антинеоколониална борба. По този начин тя използва продължаващото негодувание в тези страни срещу миналия западен колониализъм и империализъм. Това очевидно има известна привлекателност в този регион, който, трябва да се отбележи, нито е налагал санкции на Русия, нито е прекъснал бизнес отношенията с нея. Но когато става въпрос за предоставяне на Москва на конкретни средства за спечелване на войната, това е съвсем друг въпрос... Като цяло, с малки изключения, повечето страни в Глобалния Юг играят на сигурно: те признават, че Съединените щати и западните страни остават много силни и че е в техен интерес да не застават изцяло на страната на Москва.