Доц. Михаил Околийски е експерт в Офиса на Световната здравна организация у нас. Разговорът е по повод Световния ден на здравето, който тази година протича под мотото: "Депресия: нека да говорим".

Доц. Околийски, защо Световната здравна организация насочва вниманието към депресиите, какви са данните към момента за България?
Тази година Световната здравна организация посвещава Световния ден на здравето - 7-ми април на депресията, защото тя се превръща в една от най-сериозните причини за икономически загуби в следствие на болестта, както и причина за лично страдание. В европейския регион годишно се случват около 150 хиляди самоубийства следствие на това психично състояние. Икономическите загуби са много големи - един трилион долара годишно в световен мащаб се губят поради депресия и пропусната трудоспособност заради болнични, отсъствие от работа, но и заради така наречения "презентеизъм" - тоест ти ходиш на работа, но не си ефективен, защото мислите ти са някъде другаде, тъжен си, не можеш да се концентрираш. България седи в горната част на класацията.

В Европа между 3% и 6,8% от населението страда от депресия. В България - 6,2%, което е много високо и се увеличава с годините. Причините са повишаване на стреса и все още липсата на адекватна превенция. В другите страни кампании, каквито правим днес, каквито колегите от Министерство на здравеопазването практикуват са част от обществения живот. В България все още те не са устойчиви.

Знае ли българинът кога да се обърне към лекар за консултация, помощ при депресия?
По-скоро не знае. Затова нашите усилия са насочени към това човек при първи симптоми и при усещането на някакъв дискомфорт да потърси първо разговор с близките си, да не се срамува да започне такъв разговор и да потърси помощ. В крайна сметка да получи тази адекватна помощ. Пътят в България е удължен, защото и общопрактикуващите лекари не бяха до този момент адекватно обучени да разпознават ранните симптоми на депресията и по този начин да предотвратяват и самоубийствата.

Ние като национален офис на Световна здравна организация в България с нашите партньори от Националния център по опазване на обществено здраве и Министерство на здравеопазването току що завърши един много голям проект, изпълняван по Норвежкия финансов механизъм.

По проекта бяха обучени 2000 общопрактикуващи лекари в това да разпознават депресията, да насочват пациентите си към психиатър. Сега тепърва се надявам да берем плодовете от този труд. Всякаква помощ от медиите и всички граждани ще бъде изключително важна, за да може както да се спасяват човешки животи, така и да се намали страданието. Пак ще кажа много време минава преди да се потърси помощ. Мъжете обикновено задълбочават употребата на алкохол, опитвайки се да забравят тези свои негативни чувства. Стига се домашно насилие много често. За да се отреагира на това усещане за несполука жените намаляват или увеличават рязко приема на храна, харчат много пари в опит чрез шопинг терапия да получат радост. Именно заради това трябва да се потърси специализирана помощ. Тя не е непременно медикаментозна. Има много успешни психотерапевтични интервенции като когнитивно-поведенческата психотерапия. Най-добрият подход е комбинираният - мек антидепресант от ново поколение с такъв вид психотерапия. Това дава позитивен ефект както да се излекува депресията така и да се предотврати връщането на състоянието в бъдеще.

Все още ли е "табу" за българина търсенето на помощ от психиатър или психолог?
Смятам, че беше тема "табу", но като че ли има разчупване. Това се дължи и на добрата работа на медиите, имаше много кампании на колеги от неправителствени организации. Аз самият като човек, който е и психотерапевт виждам, че става съвсем естествено за хора от различни социални слоеве да потърсят адекватна помощ. Както богати бизнесмени, така и хора от средната класа, дори хора, които нямат средства все по-малко се притесняват да отидат, да потърсят квалифицирана помощ. След това е много интересен моментът, когато настъпи допълнителен прием на пациенти, защото именно те препоръчват на свои приятели, когато ги видят, че страдат лекарска помощ. По този начин от "уста на уста" се предава този успех на интервенцията и фактът, че може да се помогне и човек не трябва да си причинява това страдание.