Вартан Восканян - доцент, кандидат на историческите науки, заместник-завеждащ катедрата по иранистика на Факултета по Ориенталистика на Ереванския Държавен Университет, коментира 35-та годишнина от шиитската революция в Иран
Интервю на Георги Коларов

Какви са основните постижения на предвожданата от аятолах Рухолла Хомейни шиитска революция в Ислямската Република Иран след 35 години?
Те могат да се обединят в следните направления: огромен ръст на научно-техническия потенциал, от естествените до хуманитарните науки; бум на книгопечатането - издават се както ирански, така и преводни книги; Иран стана регионална свръхдържава, която в момента е единственият остров на стабилността в Близкия и Средния Изток; беше изградена самодостатъчна икономика, която в момента произвежда абсолютно всичко - от битова техника, до ракетни технологии.

Доведоха ли тези успехи до по-нататъшна консолидация на иранското общество?
Най-голямото предимство на иранското общество е, че то е много младо - огромното мнозинство от населението е в младежка възраст. Съответно, младежта активно е въвлечена във всички сфери на живота: от религията, до IT-технологиите. Важен фактор за консолидацията на обществото е непокътнатата през тези 35 години териториална цялост на страната. Това е голямо постижение, на фона на наличието на значителни национални малцинства: кюрди, белуджи, ирански араби. Техните проблеми са, на практика, изцяло решени чрез икономическа и културна интеграция.

От Република Азербайджан постоянно поставят въпроса за наличието на 25-милионно азербайджанско малцинство в Ислямската Република Иран...
В Иран не съществува азербайджанска идентичност. Налице е регионална такава - един ирански гражданин може да е роден в Източен, или в Западен Азербайджан. Ако е така, той обикновено е тюркоезичен. Понятието "тюрк" в Иран означава "човек от провинцията", "селянин" и в него е налице не национално, а социално съдържание. Ако например някой иранец е роден в северозападните части на страната и после се е преселил в Техеран, той може да каже така: "преди бях тюрк, сега съм столичанин". Азербайджанската идентичност се развива на основата на пантюркизма, на север от река Аракс, след отнемането на тези територии от Персия и последвалото им присъединяване към Русия, на основата на двата договора: Гюлистанския от 1813г. и Туркманчайския от 1828г., закрепили резултатите от руските военни победи.

Кои са основните предизвикателства пред иранската външна политика?
Това е преди всичко регионалното съперничество със Саудитска Арабия и Израел и неоосманистката политика на Турция, начело с Реджеп Тайип Ердоган. Със САЩ вече търпят еволюция досегашните антагонистични отношения и там започват да разглеждат Иран като основен партньор в района на Близкия и Средния Изток. Във Вашингтон разбраха, че санкциите срещу Техеран нямат никакъв ефект - те бяха снети, без отказ от иранската ядрена програма. Светът беше заставен да приеме, че Иран и за в бъдеще ще експлоатира „мирния атом". Сега сред западните бизнесмени върви съревнование за дружба с Иран - всички те искат да вземат по-голямо участие в разпределението на печалбата от инвестициите там, след свалянето на санкциите.
В случая мъдрите ирански политици и дипломати разиграха един истински ориенталски търг: в Ориента е прието първоначално да се казва много висока цена за стоката и след продължителен пазарлък, да се продаде на приемлива за продавача цена.
Точно това се случи и с иранската ядрена програма: първоначално бившият президент Махмуд Ахмадинеджад (успешно изградил си имидж на твърдолинеен) постави на практика неизпълними условия пред Запада за отказа на страната от производство на ядрено оръжие; впоследствие новият президент Хасан Рохани (минаващ за умерен) успя да изтъргува съхраняване на иранската ядрена програма срещу този отказ.
Иран, в крайна сметка, спечели от всички военни конфликти, в които се забъркаха САЩ с неговите съседи: в Ирак воюваха американците, а спечелиха иранците; в Афганистан се случи нещо подобно - благодарение на интервенцията на САЩ и падането на режима на талибаните, Иран укрепи позициите си; в Сирия Башар Асад ще остане на власт, тъй като има в лицето на Иран надежден съюзник, а Иран доказа, че не предава съюзниците си; в Ливан единствената сериозна военно-политическа сила е проиранската организация "Хезболла"; в Бахрейн и Йемен населението е предимно проирански настроено и във всеки момент там може да се очаква шиитска революция.

Може ли да се очаква отслабване на строгите ислямски морални норми и контрол?
Много хора по света продължават да се заблуждават, че в Иран управляват ислямски фундаменталисти. Всъщност, в Иран, на улицата, вие никога няма да разберете, че сте в ислямска страна, докато не видите забулена жена. Ако обаче я помолите да ви упъти, тя дори може да ви придружи до съответното място.
Разбира се, с по-нататъшното отваряне на страната към света, ще има и отслабване, и реформиране на ислямските морални норми. Те и сега не се отнасят до християните и юдеите, живеещи в Иран, които свободно се молят и отбелязват своите религиозни празници в многобройните църкви и синагоги. Например арменците, асирийците и другите християни имат право да произвеждат алкохол за домашно ползване и да черпят у дома приятелите си. Строг ще остане само законът срещу разпространението и консумацията на наркотици, който ще продължи да предвижда смъртно наказание.

Ще остане ли духовният лидер номер едно в държавната йерархия, или президентът ще го измести?
Духовният лидер - аятолах Али Хаменей, продължава да бъде неоспорим авторитет и президентът Хасан Рохани е от неговите приближени. След смъртта на Али Хаменей е възможно институцията "духовен лидер" да бъде премахната. Но, докато е жив, този въпрос не се поставя официално, макар че се водят такива разговори на ухо. Каквото и да се случи по върховете на държавата, Иран го очаква много добро бъдеще.