Доц. д-р Венцислав Димов, етномузиколог от Института за изследване на изкуствата към БАН и преподавател в СУ пред news.bg.

Вие сте един от най-активните участници в протестите на БАН. Защо се ангажирахте така дейно с проблемите около Академията?
Мисля, че не можем и не трябва да приемаме равнодушно това, което се случва. Необходимо е да се борим да се чуе нашият глас, дори и с цената на това да излезем на улицата, защото какво имаме насреща? Имаме една бюрократична машина, която започва да се отчуждава не само от българското, а и от човешкото, започва да гледа на културата с грамажите на кантара в бакалския магазин.

В момента визирате цялостното отношение на управляващите към културата у нас...
Да, защото това е една сфера, в която влагаш и не получаваш веднага. В културата има непряка възвращаемост. Сееш днес, ще ти се върне след поколения, защото традицията не трябва да бъде прекъсвана, защото трябва да има приемственост. Може да звучи банално, но това, което наричаме днес традиция, не е онова, което сме взели като наследство от нашите деди, а това, което дължим на нашите внуци. Ние трябва да го съхраним, да го предадем, да го развием, да го преживеем, за да могат те да го съпреживеят. И аз си мисля, че в сферите на културата, науката и образованието, нашата държавна машина, с държавните бюрократи, с медийните си пипала, е длъжница на следващите поколения.

Обвинявате ли управляващите в безотговорност към бъдещите поколения от гледна точка на съхраняването на духовната култура?
Моето мнение е, че те не мислят за следващите поколения българи. В момента те имат едни страшно късогледи, меркантилни, материалистични, да не казвам по-грозни думи, мотивации, които са по-скоро корпоративни и обслужващи икономически интереси и личности. Не виждам реална политика на правене на наука, култура, образование, здравеопазване. Мисля, че това е част от недобре функционираща ни система както държавна, така и гражданска - част от този преносен преход, в който мечтаните плодове на демокрацията гангренясват подобно на един преносен плод.

Бюджет 2011 отнесе доста критики, най-вече с големите разходи за МВР и малкото за култура. Определиха го дори за бюджет на милиционерската държава...
Според мен най-страдащи са културата, образованието и науката, здравеопазването. В момента най-жестоките удари са срещу БАН. Не мога да проумея как може да се твърди от държавници, че това е една ненужна институция. Ако те бяха истински държавници и имаха визия, щяха да си спомнят първо, че това е една институция, съществуваща преди българската държава. БАН е на 141 години. Тя е създадена като книжовно дружество в Браила, един от спомоществователите й е бил дяконът Васил Левски, който е днешният символ на всички наши политици. Иначе в техните кабинети ще го видите на снимки навсякъде зад тях, но нещо да има от това, което Левски е правил? Нека да отидат на параклиса до родната му къща в Карлово и да видят отрязаната му руса коса и писмото, което е написал, като е пращал тази коса до майка си. Може нещо човешко да се трогне в тях... Или както казваше Ботев - "да знаят братята ми". Какви братя - в нашето общество няма никаква солидарност, не братя, не деца - никой няма.

Как ще коментирате упреците, отправени към научните среди от страна на политици?
БАН били феодални старци, страдащи от сенилост, университетите защитавали икономически интереси и злоупотребявали със средства, нямало нужда от тях, защото не ставали за нищо. С протестите си защитавали някакво статукво, не искали да се реформират... Това е пълен абсурд - да не захващаме темата за здравеопазването. Добре, аз питам - съгласно ли е българското общество да се откаже от своите учени, своите университети, от своите алтернативи за бъдещо развитие, от своята съвест. Знаете ли какво ще стане, ако се махне институция като БАН, която е автономна и с централно управление? Един по един институтите ще бъдат унищожени, защото днес това правителство ще реши, че едни хора, които правят наука, са неудобни и му пречат, утре - следващото ще реши нещо още по-абсурдно. Не е абсурдно като забележиш обаче, че единият министър идва от сферите на частния образователен бизнес и е логично интересите му да са насочени натам. А другият министър идва от сферите на корпоративното, че вече е закрил една академия в Грузия като емисар на Световната банка, а може би е неуспял учен и затова мрази и Софийския университет, и Академията. Най-големият от тях пък постоянно те поучава как да мислиш и действаш...

Какво е мнението Ви за подготвяния нов закон за БАН, чрез който институтите ще бъдат разпределени между държавата и университетите?
Мисля, че той е абсурден и представлява голям гаф. Не само юридически. Най-малкото, защото не можеш да имаш критериите на еднодневка - "О, какъв безкраен празник е светът", казала еднодневката, която се родила в неделя. Не може да си една политическа еднодневка и да съдиш за неща, които са станали далеч преди теб и ще останат много след теб. Само като институции ги погледнете - преди 141 година е създадена Академията, преди 122 години Алма Матер, преди 114 Художествената академия... Те и още много висши учебни заведени и културни институции са връстници на поколения българи, на няколко Българии, на много държавници, които са ги създавали с визията, че те са част от историята. България е имала много трудни години, имала е военни години, диктатура, но Академията никога не е била заключвана. Само при един случай, ако не греша, властници са се опитали да я затворят - когато Фердинанд е издал указ за това, защото бил гневен на Академията, че издала труд на Иречек. И пак заради Фердинанд Софийският университет е имал една нулева година в историята си, защото е била единствената институция, която е имала доблестта и честта да го освирка и така да му оспори особата и политиката.

Преди седмица и настоящият председател на парламента Цецка Цачева попита студентите защо я освиркват...
Тя беше безкрайно риторично учудена, явно. Но те, нашите управници, забъркват каши, а после се чудят откъде им е дошло... Една част от хората някога са наричали това поведение тепегьозлък или гьонсуратлък. Да си тепегьоз означава да си малко тъп или да се правиш, че не разбираш; да си гьонсурат означава да си толкова нагъл, че като те плюят - да си казваш - дъжд вали. Просто на тези хора не им пука! Това е цинизъм, те искат за пореден път да изнасилят "някакво" недоволство на млади и мислещи хора, да го смелят в собствената си машина за политически интереси и така да свият времето, според собствената си късогледа мярка. По този начин те искат да ни притиснат, искат от нас да забравим, че тук е имало наука и духовни въжделения преди да е имало държава, че по време на най-тежките диктатури, включително комунистическата, тази наука и духовност е отстоявана.

Има ли диалог с управляващите или протестът остана единствената форма на комуникация за вашите среди?
Тези хора, които са далеч от наука, от образование, от устоите, които се защитават и в БАН, и в СУ, те естествено не могат да бъдат приятели. Те се държат като врагове. Така започвам да ги чувствам. Много съжалявам, но аз не мога да разбера изненадата им, че са освиркани. Естествено, че ще бъдеш освиркван, естествено е че тази група - млади и мислещи хора, ще освирква политиците - тя е техен коректив.

Но и политиците имат своя аргумент за ограничените средства - липсата на реформи в научните институции.
Това е поредното клише, нали си спомняте Гьобелс? Лъжа, повтаряна постоянно, става истина. Те си служат с клишета непрекъснато - говорят за реформи, за криза, за българския народ, защото са популисти. Те разделят, искат да противопоставят - театрали, на по-театрали, градски и провинциални културни институции... И общественото мнение срещу интелигенцията - една дума, която става все по-неудобна за употреба. Факт е, че 60% от науката у нас се прави от Българската академия на науката, останалите 40% от други институции, най-вече от Софийския университет. Факт е, че в БАН вървят тежки реформи, на които от Дянковци и Игнатовци не се помага, а се пречи - кой прави ремонт на къща, без да има материали и средства за това? Мисля, че хората трябва да са наясно за тези манипулативни стратегии на властта, както и че не може всичко да се прави в някакви лаборатории на бизнеса. Ако те искат реформа, трябва да съдействат за нея, да има стратегия, финансиране.

Вие лично смятате ли, че БАН трябва да бъде реформирана?
Аз смятам категорично, че БАН трябва да бъде реформирана. Но това не трябва да се случва под диктата на един диригент, който вместо палка има нож за пица. И ако той ти махне първите цигулки и ритмичната секция, оркестърът съвсем естествено няма да изсвири нищо - няма да има нито мелодия, нито ритъм. Те не могат да разберат, че ако намалят държавната субсидия за Академията, ще унищожат фундаменталната наука. Но на тях фундаментите им пречат, виж, нещо приложно... Те не искат да имат наука, а нещо, което да ги обслужва. И накрая какво - ще се превърнем в една механична група от камериери, чистачи, сервитьори...Приложен, инертен материал.

А как ще коментирате на фона на тази кризисна ситуация идеята у нас да бъде изграден български Лувър?
Винаги е хубаво човек да има големи мечти и те да бъдат достигани. Едно време са се чудили защо ни е необходима опера, а сега тя е неизменна част от културния живот. Въпросът в случая е обаче не дали имаме духовни търсения, които да са достойни за световното изкуство, а по-скоро имаме ли нужда от изграждане на "българския Лувър". Да, ние имаме художници, скулптури, хора, които притежават духовни търсения. Но какво правим за тях всекидневно? Защо студентите по изкуства излизат в "дървени ваканции"? И защо пак трябва да демонстрираме този комплекс - „и ние сме дали нещо на света", и да показваме отново грандоманията си?

Започнахте серия от общи протестни действия. Кой всъщност участва в тях?
Ние сме група хора, които мислят по друг начин - не приемаме за чиста монета това, което медиите ни казват, а политиците назидателно поучават. От друга страна не сме изкушени партийно и политически, не искаме да ни припознава една политическа сила. Всъщност се събираме периодично още от началото на май, когато започнаха протестите на Софийския университет: отначало младите учени от "Когито", студентите от "Призив" и "Студентски глас", по-късно учени и институти на БАН, синдикалисти, преподаватели, лекари от Българския лекарски съюз, музиканти, писатели, филмови дейци... Като цяло си мисля и че е добре гражданското общество да "избуява" периодично, защото така или иначе ние нямаме гражданско общество, но имаме нужда от гражданско мислене. Затова трябва една такава група - представители на образованието, на научната общност, на артистите - в това число не само "феодалните старци", но и младите учени, лекарите, медицинските сестри, неформални сдружения на студенти и преподаватели, която да се бори за неговите идеали.

Какви са основните ви искания?
Ние се борим срещу манипулацията от страна на медии, диктатурата от страна на политици, срещу комерсиализацията на живота. На това, че нас ни искат все по-необразовани, по-немислещи и по-болни. Ние се оказваме най-големите длъжници на тази система - реже се от системите на образованието, науката, здравеопазването, а няма да се вземе от военните ни мисии, от специалните разузнавателни средства, от магистралите. Напротив - там ще се налеят пари. Защо са ни тези магистрали, ако нямаме достатъчно културни и образовани хора. Те могат да се ползват след десет години от извънземни, ако се затрие българският род, или от чужденци, на които да слугуваме...
По-конкретно - главното ни искане е за европейски приоритети и политики в България в областите здравеопазване, наука, образование, култура, изкуства. Най-спешното се отнася до промени в бюджетната рамка още за 2011г. и разпределение на бюджетите за отделните сфери, което да е в унисон със западноевропейските практики. В цифри това изглежда така - бюджетът за здравеопазване трябва да бъде увеличен от сегашните 3,7% на поне 5%, този за образование от 3,3% също на 5%, за наука от 0,16% на поне 1%, а за култура от 0,35% на поне 1%. Следващото ни искане е за изработване на Референтна рамка за същите области в перспектива 2020.
Всъщност първо и най-важно е искането за публичен дебат за бъдещето на науката и културата - не чиновници и политици да решават съдбоносни въпроси под сурдинка и после да замазват очите ни с PR акции, не физкултурници и бизнесмени да пишат Закона за БАН, а експертите да се произнесат пред Референдума на обществото.
Тези искания, ако трябва, ще ги изкрещим по митинги и шествия. И ако се налага, ще инициираме граждански протести. Поемаме по този път точно заради това - защото, ако изчезнат науката, образованието, културата, здравеопазването, изкуствата - просто няма да имаме бъдеще. Мълчанието днес ще е престъпление утре. Защото, както казва една от Петкорачовславейковите пословици: "Един луд хвърля камък в гераня, сто мъдри не могат да го извадят". Ако им позволим да лудеят сега, сто години дали ще ни стигнат, за да се върнат нещата в руслото на нормалността?