Подготвен ли е ЕС да отговори на предизвикателствата на кибертероризма? Темата бе във фокуса на вниманието в Брюксел в дебат, иницииран от българския евродепутат от ЕНП Емил Радев. В него се включиха председателят на ЕП Антонио Таяни, еврокомисарят Мария Габриел, комисарят по сигурността Джулиан Кинг, както и главният прокурор на България Сотир Цацаров.

По темата с Емил Радев разговаря Диляна Панайотова.

Подготвен ли е ЕС за кибератаки?
За съжаление все още не можем да кажем, че ЕС е подготвен за кибератаки. Това го доказват и проучванията, които са направени по темата. 80% от европейските граждани искат повече подготовка, повече мерки. Същият процент малки и средни предприятия казват, че не са готови за такива атаки. Предизвикателствата на дигиталната епоха са огромни и ЕС трябва да вземе изпреварващи мерки срещу киберпрестъпленията, кибератаките, фалшивите новини - всичко това, което заплашва устоите на ЕС и застрашава сигурността на 500 милиона европейски граждани. Мерки трябва да се вземат и на законодателно ниво, на ниво сътрудничество и на даване на повече инструменти на разследващите органи да доказват, залавят и наказват извършителите. Дори малко на брой лица могат да нанесат сериозна щета на критичната инфраструктура. Представете си един град без ток или атака върху финансовата система на дадена държава членка. Всички ние можем да бъдем подложени на кибератака в 21 век. Именно тук е ролята на сътрудничеството.

Киберпрестъпността също се развива. Получава се нещо като игра на котка и мишка кой кого ще изпревари?
Абсолютно. Ние приехме петата директива за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Само преди две години приехме четвъртата директива. Тя още не е въведена във всички държави членки. Ислямска държава се финансираше с продажбата на антики и произведения на изкуството. Включихме много по-голямо наблюдение над тази търговия.

Криптовалутите са едно голямо предизвикателство. Нямаше легално определение що е то криптовалута. С петата директива ние дадохме такова определение. Тогава, когато виртуалните пари стават явни, платформите ще трябва да идентифицират собственика, който получава тези пари, и да предоставят всякаква нужна информация на разследващите органи за пране на пари. Директивата ни дава много оръжия, които новата дигитална епоха дава и в ръцете на организираната престъпност, на терористите като възможности да се финансират и да извършват престъпление.

До колко е важно самите членки бързо да прилагат европейските норми и правила, защото законодателният процес е често по-бавен, но и киберпрестъпността се развива?
Има срокове в директивите, така че е добре държавите членки да ги спазват, защото това е една свързана система. Виждаме, тези престъпления са транснационални, те засягат няколко държави членки. Така че е добре да има сътрудничество между държавите и свързаните регистри. От там законодателството трябва да е въведено във всяка членка, така че където и да се извърши даденото престъпление или дадената терористична атака да се вземат адекватни мерки.

Българският еврокомисар Мария Габриел предупреди,че има недостиг на специалисти по киберсигурност и са необходими инвестиции в самите кадри?
Скъпи са изследванията. Говорим за нови технологии, за персонал, който тепърва трябва да се обучава в тези нови технологии. Тези специалисти са дефицитни. Добре е да се осигури необходимото обезпечение, за да могат правоохранителните органи и ЕК, както и държавите членки да си позволят специалисти, които да са на ниво да предотвратяват такива престъпления, защото виждаме, че щетите от киберпресъпленията са много големи. Колкото повече ограничим организираната престъпност и терористите от финансиране, толкова е по-лесно да се справим с тях и да ликвидираме тяхната дейност.

Самите институции също са обект на атаки, нали?
Разбира се. Също и държавите членки и правителствата, отделни организации. В интерес на всички, на гражданите, на бизнеса и на администрацията е всичко това да бъде много по-добре организирано като защита, за да не могат подобни посегателства да имат успех.