Зам-министър Гунев, какви пари сме получили от Европа за справяне с бежанския поток?
160 милиона евро. След като бе взето политическото решение за европейска помощ, ние се разбрахме да подадем апликационни форми в някакъв порядък. Причината да не ни бъдат отпуснати още в самото начало е, че фондът за европейска помощ е по-малък и Европейската комисия трябваше да изчака през октомври да бъде променен бюджетът, за да могат да бъдат гласувани повече пари от Европейския парламент и да бъдат преведени. Затова първоначално бе преведена по-малка сума. Междувременно ЕК дойде тук на посещение, за да види какви са нуждите ни и да подготвим втория транш съвместно. За нас по-голямото предизвикателство е да създадем организация, за да може тези пари да бъдат усвоени.

За какво ще харчим парите от ЕС?
Парите идват по два отделни фонда. Единият - за справяне с граничната безопасност, другият - за справяне с мигранти. Фондът за границите е доста по-голям и затова 80% от 160-те милиона евро са за различни мерки, свързани с охраната на границата. Малкият фонд е за всякакви мерки, свързани с бежанци - с изхранването им, със сигурността на центровете на ДАБ, разширяване центровете на дирекция Миграция. Този фонд дава възможност ние да имаме планиране в случай на кризисни ситуации. Именно в подготовката ни за кризисни ситуации ние сме предвидили да закупим голямо количество контейнери за Гражданска защита, с които в случай на кризисна ситуация на голям наплив от турската или гръцката граница да можем да реагираме. Няма пари, предвидени за ДАБ, за изграждане на нови центрове. Парите от ЕК трябва да се усвоят в кратки срокове и строежи на нови сгради не могат да се случат в такива кратки срокове.

Ще използваме ли от тези средства, за да изградим центрове по браздата?
Могат да се използват и за това. Тези центрове, които се подготвят за границата, също са за кризисна ситуация. Това не са центрове на ДАБ. Разширихме с европейски средства капацитета на затворения център на дирекция Миграция в Любимец да поеме още няколкостотин мигранти. Отново ЕК се съгласи да финансира в рамките на лагера в Харманли да бъде обособена част от лагера, където, в случай, че има нарушаване на обществения ред, заплаха за националната сигурност или заплаха за здравето на хората, да се използва там да се настаняват и да бъдат отделяни кандидат -бежанци, които под някаква форма са заплаха за обществото. Ние сме обвързани с европейски директиви, които не ни дават възможност да направим всички центрове на ДАБ от затворен тип. Това може да стане единствено, ако България напусне ЕС или ако европейските директиви бъдат променени. Това са двете опции. Всички разговори, които вървят от две години в Брюксел от страна на премиери и министри, са те да бъдат променени. Всички осъзнават, че има проблеми с тези директиви.

Има ли шанс Европа да узрее, че трябва да промени тези директиви, след като са пречка?
Те са пречка за много неща. Ще ви дам пример с дъблинското споразумение. Там позицията на България е много ясна. Ние смятаме, че държавите на първа линия не трябва да са буфер, че ако има пристигнали мигранти, те трябва да се разпределят навътре в ЕС. По сегашната система, която очевидно не работи, държавите на първа линия са буфер. Това е нашата позиция - на България, на Италия, на Гърция, на всички на първа линия. Това е позиция на държавите, където се съсредоточава 90% от потока. И те казват, че трябва да има едно по-честно разпределение на потока. Държавите, които остават в страни от потока и от първата линия, а това са, както част от вишеградските страни, така и балтийските страни, са привърженици или страните на първа линия да са буфери, или механизмът за разпределяне на бежанците в Европа да е на пожелателен принцип.

Този спор върви вече година. Истеризирането на ситуацията с бежанците у нас не е изключение. Така е и в много други страни. В тази политическа ситуация в Европа трябва да се постигне консенсус, така че страните, които не са засегнати от бежанския поток, един вид, да си внесат проблем, който нямат. Ще бъде много трудно.

Колко бежанци сме приели от солидарност?
Към 40. Проблемът е, че пак беше измислена неработеща система-бежанците на доброволен принцип да се разпределят, където искат да отидат.

Те не искат да идват у нас?
Те не искат и във Франция да ходят. Те искат да ходят в една-две страни в Европа. Испания трябваше да прехвърли над 18 000 от Гърция и Италия, а те са прехвърлили едва няколкостотин. Те не искат и в Испания да ходят. Затова такива решения за солидарност, ако нямат задължителен елемент, по-скоро не работят. Нашето мнение е, че доброволен принцип за разпределяне няма да работи. Съгласихме се да приемем 1000 бежанци на солидарен принцип. ЕК отпусна пари на всички страни. Пари получи и България. Разработената беше и наредба, за да се интегрират тези хора.

Става въпрос за въпросната наредба за презаселване на бежанци?
Да. Виждате каква спекулация се получи, че ще правим етнически чистки, забравяйки, че миналата година, когато солидарно европейско решение беше прието, тогава никой не го коментираше. Сега в чисто предизборен план, когато се регламентира, се коментира.

Ако Европа толкова държи на доброволния принцип към бежанците - те да се интегрират по доброволен начин в избрана от тях държава, защо го има това ограничение в пропуска им към Европа? У нас хората ще кажат "Като искат да отидат в Западна Европа, да не ги държим тук и да ги пускаме."
На практика така и става. След като получат бежански статут, те съвсем легално заминават. Това, което трябва да е ясно, е, че в Европа има две страни-транзитни и крайни дестинации. България е 100% транзитна дестинация. Никой не е тръгнал да идва в България. Хората минават от тук, за да отидат някъде другаде.

Значи да не се притесняваме от заплахите на Ердоган, че ще пусне бежанците в Европа, щом няма да има желаещи да останат тук?
Миналата година един милион минаха през Гърция. Този един милион не остана в Гърция. Заплахата със сигурност трябва да ни притеснява, защото това е заплаха за ЕС. Това е заплаха за съществуване на ЕС. А иначе никой не си дава сметка, че връщането в Афганистан например отнема месеци и в крайна сметка често се оказва невъзможно.

Защо е толкова сложно и отнема толкова време да бъдат връщани? Не може ли да се връщат, ако нарушават закона?
Не. Единственият начин принудително да бъде качен някой на самолет и да бъде върнат в Афганистан е афганистанското правителство да се е съгласило. Иначе няма да го пуснат да слезе от самолета. Ще ни го върнат обратно.

Значи се въртим в омагьосан кръг?
Усилието отново трябва да е европейско и ние настояваме да се използва цялата икономическа и дипломатическа мощ на Европа, за да постигне споразумения за реадмисия с тези страни, които генерират имиграционен натиск. Това, което най-лесно може да става, е така нареченото доброволно връщане. След проблемите в Харманли успяхме да убедим доста от участниците в конфликта там, че е по-добре за тях доброволно да бъдат върнати. Няколкостотин са се съгласили. Принудително няма как да връщаме. Това е проблем за цяла Европа. В Германия има няколко десетки хиляди, на които име отказан статут, но германската държава не може да ги върне в Афганистан. Решенията са европейски. България едва ли има икономическите лостове, с които да натисне Афганистан или Пакистан да приемат обратно своите граждани. Това трябва да се случва на европейско ниво.