Г-н Фосколо, като човек от смесен брак, живял по-значимата част от съзнателния си живот между България и Франция, прекарал няколко години като политзатворник в нашата страна, вие сте наблюдавали нещата от различни позиции.
След като чухте тези дни многобройните мнения по повод 20-годишния юбилей от падането на комунизма, каква равносметка бихте направили за българския преход?
Бих могъл да отговоря само със следното изречение: въпреки че представя външните белези на демокрация, и че е влязла в Европейския съюз, България от 20 години живее в условията на перестройка, т.е. на успешно мутиралия стар режим.
Ако трябва да разясня тези мои съждения, позволете ми да започнем от по-отдалеч във времето и пространството и затова да се пренесем в Кремълските покои в началото на 80-те години. Ако някой помни, тогава само за три години начело на КПСС се смениха четирима Генерални секретари, а това съвпадна с усилването на икономическия спад в Съветския съюз и неговата зона на влияние.
Още 70-те години мислещите глави в КГБ бяха усетили опасността от срива на съветската система, който би повлякъл и тях, заради което преминаха в настъпление за да оцелеят.
Дългогодишният началник на КГБ Юрий Андропов ясно виждаше причината за фалита в склерозиралата се корумпирана партийна номенклатура. Затова той и подчиненото му ведомство бяха решили да изземат от КПСС юздите на властта, но поради скоропостижната кончина на Андропов изпълнението на задачата се падна на един от най-верните му ученици и последователи: Михаил Горбачов.
Последният, станал Генерален секретар благодарение на влиянието на висшия състав на КГБ, без отлагане обяви стратегия за спасяването на Съветския съюз, стратегия наречена „Перестройка", придружена от „Гласност".
Перестройката, всъщност не е била нищо друго, освен последен и отчаян опит на съветския комунизъм да спаси своите хора, като пожертва партията и идеологията и приеме някои външни черти на т. нар. от тях буржоазната демокрация, за да получи от Запада животоспасяващите за системата милиарди долари, необходими за безкръвното оцеляване.
(Това най-ясно обяснява френският политолог Тиери Волтон в книгата си „КГБ на власт"; издателство ФАМА, 2009.)
Тук не бива да пропусна уточнението, че въпросните перестройката и гласност нямат нищо общо с Демокрацията, която, както вече всеки знае е режим на правова държава, управлявана от автентична парламентарна система, при наличието на независима съдебна власт и в присъствието на активно гражданско общество.
Обаче експериментът, измислен от КГБ и приложен в Съветския съюз и в подвластните му европейски държави, глобално не успя, освен на две места :
Едното от тях се оказа по-голямата част на съветското пространство, където след хаотичния Елцинов епизод КГБ се възвърна на власт в Путино-Медведиева Русия ; същото се случи в Беларус и азиатските републики, но не и в прибалтийските.
Другото място е България, в която единствена от всичките бивши сателитни държави от Средна и Източна Европа, перестойката успя да се наложи с някои варианти като траен модел за управление.
Защо Горбачовата перестройка не успя в повечето бивши европейски народни демокрации?
Днес вече не малко архиви проговориха и историческите анализи са налице. Колкото и добре да е бил изграден сценарият за запазването на властта посредством перестройката, той на повечето места в Европа просто се изплъзва от управлението на КГБ и изненада световните играчи, които по онова време, освен Горбачов бяха Рейгън, Тачър, Кол и Митеран.
А това стана защото те бяха пренебрегнали ролята на позабравените народи от Източна Европа, които неочаквано се намесиха в играта.
Наистина, ако принципът за премахването на Берлинската стена беше приет от Горбачов и то срещу заплащането от Кол на 15 милиарда долара, той беше предвиден да влезе постепенно в изпълнение и да се проточи най-малко 10 години. Така че, както самите те си признаха, на 8 ноември 1989 г. Генералният секретар на КПСС, но също президентите и премиерите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция, не предполагаха, че на другия ден източногерманският народ самоволно ще преоделее с телата си стената и повлече след себе си другите народи зад желязната завеса.
Впрочем на 19 август 1989 г. при малкия град Шопрон в Унгария телените мрежи на тази завеса разделяща Еврова бяха срязани от напиращите да преминат на австрийска територия източноевропейски граждани. А в Полша още през пролетта неочакваният играч - народът, беше вече наложил некомунистическото правителство на Мазовиетски-Балцерович.
Ако всичко това се случи, без да прозвучи на Изток ревът на съветските танкове, то е защото веднага след погребението на неговия предшественик Черненко, Горбачов събра дошлите на поклонение комунистически лидери на Източно Европейските страни, за да им каже, че отсега нататък ще трябва да се оправят сами и повече да не разчитат на съветска интервенция в случай на вътрешни проблеми.
Така че в последните години на 80-те народите на Изток прозряха, че Червената армия повече няма да дойде.
Те, и шепата активни опозиционери, наричани от западните медии дисиденти, бяха вече в състояние да се вслушат в библейското увещание на папа Йоан Павел ІІ, изречено на 22.10.1978 г.: „Не бойте се!" (Матей 28:10). Така освободените от страх народи се освободиха от народните демокрации.
А защо това не се случи в България?
Днес всеки ясно разбира, че без 9 ноември в Берлин, не би и имало и 10 ноември в България, макар че двете събития са от съвсем различно естество. В Берлин героят на деня е бил източногерманският народ с неговите постоянни и дръзки улични демонстрации, прераснали в масово физическо преодоляване на човеконенавистната стена.
Докато при нас героите са трима номенклатурчици-перестройчици, които пенсионираха с почести стария диктатор по настояване на Москва и по маниера, с който малко преди падането на стената беше отстранен от другарите си в ГДР сталинистът Ерих Хонекер.
Тук действията си оставаха в кадъра на предвидения сценарий на перестойката, но това не значи, че подобно на Германия, Полша и Унгария, не е било възможно и ние да използваме перестройката, за да я заменим с Демокрация, както например стана в Чехословакия на 17 ноември 1989, когато опозицията начело с Вацлав Хавел и хората от Харта 77, упорито отстояха на милиционерските палки и за 48 часа отстраниха окончателно от власт не само старото ръководство, а и комунистическата партия въобще.
Подобно другите източно европейци този звезден миг, Бог или съдбата, предостави и на българския народ на 14 декември 1989, когато улицата беше набрала достатъчно енергия, воля и смелост, за да преминем и ние от перестройка към Демокрация. Но не би, шансът беше проигран!
Кои са причините и в този случай да се отличим?
Пряката причина е, че в този ден когато множеството около Народното събрание се радикализира до степен да иска освен отпадането на член 1 от Конституцията и снемането на БКП от власт, онези които бяха се провъзгласили за единствени опозиционни лидери, вместо да обуздаят провокаторите и насърчат народа към твърдост и постоянство в провеждането на мирна, безсрочна окупация на площада, извършиха точно обратното, настоявайки хората да се разотидат по домовете.
Това поведение никой от повелите подобни демонстрации в бившите народни републики не прояви. Онези лидери, които проиграха съдбата на българската Демокрация тогава бяха най-вече водачите-дисиденти от елитарния „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България", чиито най-радикални въжделения се състояха в това режимъг да открехне прозорче, за да влезе глътка свеж въздух, но не и прочистващия буен полъх на промяната. До явните подставените агенти в техните редици е имало разбира се множество хора, които искренно са желаели нещата да се променят, но само в кадъра на горбачовата перестройка и с благословията на Москва.
Възможността да падне комунизма и България да се радва на Демокрация беше отвъд менталния хоризонт на тези люде, липсвало им е просто политическото прозрение, а може би най-вече не им е достигал кураж
Всъщност до голяма степен дължиме окопаването на комунизма в България под форма на перестройка, т.е. на мутренска фасадна демокрация на тяхното малодушие и липса на политическа далновидност.
А на тези от тях, които днес прехвърлят вината за неслучилото се върху незрелостта на българския народ или в най-добрия случай оправдават себе си с неопитното си аджамийство в политиката, трябва да напомня, че опитни, печени в борбата опълченци против комунизма е имало, но вместо да ги привлекат за съвет и помощ, нашите дисиденти не само бягаха от тях като дявол от тамян, а правеха всичко възможно за да ги очернят и в край на краищата успяха да не ги допуснат до микрофоните на трибуните
Да, но дисидентите се оправдават с риска от кръвопролития, който бил проличал от изпуснатите от Петър Младенов думи: „Да дойдат танковете!" и действително в съседна Румъния падането на режима бе съпроводено поне с 1 000 човешки жертви.
Трябва ясно да се подчертае, че тогава българското положение нямаше нищо общо с румънското. Там налудничавата двойка Чаушеско отказваше да се подчини на горбачовия диктат, за което плати с живота си и стана причина за много невинни човешки жертви.
При нас обаче вече месец как Тодор Живков беше отстранен и за разлика от Чаушеско и дори от Хонекер, който твърдеше, че ще стреля, се беше примирил с положението.
От друга страна превратаджиите-перестройчици бяха съвсем наясно, че след като Москва няма да интервенира, безполезно, а и дори контрапродуктивно би било за тях да ползват сила. Когато слушам нашите дисиденти да изтъкват като тяхна изключителна заслуга спестяването на кръвопролития, ще ми се да им припомня, че никъде в съветската зона такива не се случиха, а само в бивша Югославия, която беше извън сферата на влияние на КГБ. Така че кървавата баня е удобен мит, тъй като подобно нещо в България КГБ не би допуснал.
Но много от днешните медийни фигури твърдят, че в България не е имало друга опозиция освен перестроечната?
Това само показва нивото на историческа заблуда, в която се намира българското обществено. Това ме предизвиква да се върна на тази тема, която впрочем засегнах току-що и ме задължава да извърша едно по-глобално изказване по въпроса.
Постоянният нихилизъм, който се изразява в твърдението, че незгодите в България били плод на някакво си генетично увреждане на българите и че като била приела безропотно съветизацията още от начало, България е станала най-верния сателит на Москва, е също част от най-вредните митове. (Тези твърдения, уви най-често срещани при десницата са преминали на Запад като аксиома.)
Нека напомня, че когато идва на власт с помощта на съветското оръжие, болшевишката секта в България наброява не повече от 15 000 души. Когато говорим за най-верен съюзник на Съветския съюз това се отнася единствено до поведението на българските управници комунисти, които за разлика от колегите им, и те комунисти в останалите страни от Източна Европа, никога не са защитавали националните интереси на страната си.
Те никога, дори мислено не са се опъвали на съветското опекунство, докато, колкото и да са били комунисти, Гомулка и Ярозелски в Полша, Имре Наги и Януш Кадър в Унгария, Дубчек и Свобода в Чехословакия, та дори и Чаушеску в Румъния, понякога са предпочитали да застанат на национални позиции, което често пъти в момента е изглеждало безнадеждно, но спомогна за създаването по-късно на благоприятна обстановка за промени.
Второ, забравяме, че световно признати историци като Робърт Крамптон, Ф. Оти, Насим Орен, Жозеф Родшил пишат, че след войната от всички страни под съветска окупация, опозицията при избори печели процентно най-много гласове в България, също така пишат, че ние сме страната, където най-дълго - до края на 50-те години, е имало неподкрепена от никоя велика сила въоръжена съпротива и че тя е обединявала повече Горяни, отколкото партизанското движение от 1941 до 1944 г. Проучванията на проф. Владимир Мигев относно съпротивата на селото срещу колективизацията показва, че тя е била по-масова и от тази на руските мужици в 30-те години.
Тогава жени са лягали пред тракторите на колективизаторите, цели области, цели села са възставали и са били обграждани от милиция и вътрешни войски.
Кой също знае днес, че през май 1953 г. британският всекидневник „Гардиан" пише, че първата постсталинска стачка в съветската зона е избухнала в Пловдив и че за да се усмирят стачкуващите тютюноработници разтревожена партията праща изпадналия в немилост Антон Югов. Това събитие предшества с месец вълненията в Източен Берлин, започнали на 17 юни същата година.
С тези уточнения не търся да величая българщината, което би било поведение не по-малко вредно от нихилизма. Просто искам да подчертая, че когато Хрущов през пролетта на 1956 година се качва на трибуната на ХХ-тия конгрес на КПСС за да развенчава Сталин, за разлика от средноевропейските социалистически републики, в България гражданското общество, интелектуалната общност и националната идентичност са вече разгромени.
Защо според вас България също се отличи и с неотбелязването на 20-годишнината от падането на комунизма в Европа ? Българите страдат ли от амнезия ?
Липсата на ентусиазъм при отбелязването на юбилея се разбира от горе казаното, тъй като не може да се празнува за нещо, което не се е случило или се е провалило. Колкото и да злословят срещу себе си, българите все пак имат чувство за чест и свян. В случая българското общество реагира като всяко изнасилено същество, което търси спасение в амнезията. Терминът изнасилване може да звучи грозно, но е най-подходящ, за да окачестви това, което се случи след Девети септември при принудителното съветизиране на България.
Есента на 1944 г. българското общество е било най-неподходящото и най-негодно за прилагането на съветския модел, защото в България не е имало нито едри земевладелци, нито аристокрация, а 80 % от семействата са били селяни и 80 % от тях - собственици на земите, дюкяните и работилниците си. Това е главната причина за силната съпротива, оказана от българите докато бъдат насилени да приемат комунистическия режим.
Парадоксално е, но знае се, че вместо насилниците да бъдат заклеймени, чувството за вина и срам от омерзението обзема жертвите. При отсъствие на катарзис това довежда похитените до отчаяния стремеж за отричане на случилото се, всеобща апатия, осеяна с параноя, прехвърлянето на понесеното насилие върху други и дори посягане върху себе си. Това между другото обяснява сегашната апатия, параноя, агресия, амнезия и национален низихилизъм в българското общество.
Днес прерастването на българската перестройка в съвременна Демокрация е по-трудно постижимо отколкото, ако това беше станало на 14 декември 1989, защото обществените похитители са се окопали в ежедневието на нацията и дори в съзнанието на гражданите.
За финал искам да каже, че ако кандисах да споделя горе казаното, това не е нито от желание да полемизирам или да уязвявам когото и да било, а още по-малко от суета.
За съжаление трябва да призная, че общо взето нашето поколение се провали, от постъпката си нищо не очаквам, и с нея нищо друго не целя, освен да предам на младото поколение на България щафетата, която получих от предшествениците си за да имат някакъв шанс те да изградят живота си в по-малко заблуда и в повече светлина.
USD
CHF
EUR
GBP
ot4eto
на 16.12.2009 в 09:41:45 #21бадзаров, приятелю, виждам че си дълбоко объркан относно термина демокрация. Препоръчвам ти спешен курс по история на демокрацията. Започваш от Гръцките полиси - устройство, права. Минаваш през кратките периоди на римската република, преди олигархичната върхушка да обсеби демокрацията там и стигаш до наши дни. Накрая се връщаш и четеш "Държава" на Платон. След това ела и ще обсъждаме що е то демокрация.
badzharov
на 16.12.2009 в 09:25:32 #20Господин Фосколо е типичен продукт на френската система и въобще начинът по който построява знанието и хипотезите се следват си е типично френски. Може да не сте свикнали, ама мен това не ме впечатлява. Да се говори за демокрация, особено през 2009 е несериозно. Не знам къде я видяха тая демокрация, че да искат и в България да има такава. Колкото по-бързо излизем от заблудата, че демокрацията има нещо общо със свободата, толкоз по-бързо ще започнем да си правим наша демокрация спокойно. Не бе, сериозно, къде я видяхте демокрацията? Нали иска да дава щафетата на новото поколение. Е, аз като един негов представител искам да се обърна към мосю Фоколо и да му река - Видях ви я демокрацията и честно казано мирише откъм краката и шундата. Който продължава да крещи за демокрация в България е пртив българските интереси. Демокрация в България означава свободен и неконтролируем достъп до всички сфери и ресурси на страната за хората които промотират демокрацията. Клатят пръст, цъкат - Демокрацийка ви трябва, колеги и тогава за нас и за вас ще потече. Проблемът е, че ние демокрация вече си имаме и то динамична. Ние, в социалистическия лагер, живеем в затвор, но сме свободни в него, а западняците са свободни, но сами си строят затвор с всяко действие. така съм чувал да се казва де. Така че, според мене се е в... обичайте се
mrasnika
на 16.12.2009 в 09:16:39 #19Къв шанс кви 5 лева, смешник. Всичко се режисира и до сега е така. Демокрация се прави с армия или много пари зад които стои пак армия и то най добре да е на чужда държава. Всичко друго са измислици на олигархията.
Бойчо
на 16.12.2009 в 09:08:19 #18Първите "свободни" избори си бяха фалшифицирани от всякъде.
dddddd
на 16.12.2009 в 04:09:00 #17"когато масата свободно гласува за властимащите" Пфу, това със свободните избори го има само при Мишугата и тебе. Нямаше такова нещо. С лъжите си отивайте на майната си.
Доню Д. Донев
на 16.12.2009 в 01:24:48 #16Beco, по кротко - ако ние сме инфантилизирани психопати, ти си нулевосигнално кретенче. И освен, че нещата не са ти ясни, не се перчи с призиви за търкаляне на глави. Ама какво ли ти обяснявам - то за тези неща трябва и жизнен опит. Все пак се опитай такива неща преди да ги изплещиш да ги съотнесеш примерно с Иисус, Оруел, Солженицин и т.н. ...
buddy
на 16.12.2009 в 00:46:45 #15Забравих да добавя, че малко по-късно през зимата на 1990 г., пак благодарение на Ж.Желев и неговите ДС съратници, бе проведено най-активното мероприятие на ДС - Кръглата маса, чрез която се извърши политическата легитимация на една доказано престъпна тоталитарна политическа върхушка и нейната ДС производна - СДС. Кръглата маса с една дума каза на българите - ето това е вашия избор - синьо-червената мъгла!
buddy
на 16.12.2009 в 00:31:31 #14Това, че анализът е точен, е абсолютно вярно. Но съм щастлив да прочета точната оценка за едно събитие станало точно преди 20 години (на 14 декември 1989 г.), когато бе момента България наистина да тръгне към реална демокрация, но той за съжаление бе пропуснат. И причината не беше само комунистическия слугинаж на Желю Желев, а обстоятелството че той бе обграден от множество организирани агенти на ДС, които на митинга изпълниха мисията, за която им се е плащало дълги години (Костов по това време обясняваше в Работническо дело на партийните другари що е то пазарна икономика и има ли тя почва в България). А това че са били агенти на ДС бе ясно още от информацията за срещата на А.Луканов с лидерите на новосъздадения СДС в ... Партийния дом дни преди митинга!? Но на самия митинг (който бе спонтанен и неорганизиран) хората бяха забравили този твърде показателен факт. И се поддадоха на провокацията на Ж.Желев. Резултатът всички го знаем - Беровизация, Виденовизация, Костовизация, монархо-комунистически идиотщини, които прокудиха почти 2 милиона кадърни българи зад граница и масово лумпенизираха останалото население.
rincewind
на 15.12.2009 в 22:09:16 #13много тъжно, чак е за плачене как да не пожелаеш всички комунисти, от пеленачето до стареца да пукнат като скотове?
Beco
на 15.12.2009 в 21:02:32 #12Макар и не много често, тук се срещат интересни хора и идеи (става дума за настоящето интервю, а не за лумпенизираните модератори или инфантилните психопати от форума). Не с всичко съм съгласен, но и пък все още не всичко се знае за този период. Моето лично мнение е, че трябваше да се търкулнат към 300 глави 89 година, но щом в Румъния са били 1000 то у нас е трябвало да бъдат 3000, като в Чили. Много съм благодарен на г-н Фосколо за новите неща които научих и мисля, че една книга от него посветена на това време от българска история би била много полезна. Ако някой си спомня за книгата на назначения десидент Ж. Желев "Фашизма", та там той казваше, че преди да стигне до демокрация, едно общество преминава от тоталитаризъм към фашизъм. Ако това е вярно, то на нас фашизмът тепърва ни предстои. Или сме в него? Може би това е модерното лице на фашизма- тих геноцид на примитивноста върху мисълта и човещината? Значи, там сме! Демокрацията идва! Но защо все повече губя доверие в демокрацията?
aranzibal
на 15.12.2009 в 18:53:26 #11Да това е много интересна статия. Не зная дали всичко е вярно, но много интересна позиция. Показателно е как всички се радват на бившия пожарникар и гавазин на Тодор Живков като премиер и всички други пребоядисани комунисти.
ot4eto
на 15.12.2009 в 16:37:24 #10Наистина много обективен коментар. Все неща които всички знаем. Всички се надявахме, че ще се случи демокрацията, че ще отворят досиетата, че ще накажат комунистите, че се възстанови справедливостта в Б-я. Но уви. Всичко това синтезирано в едно кратко интервю. Винаги е вкусно да четеш такива интервюта. В ретроспоекция, мога да добавя и икономическото наследство. Огромния дълг натрупан по време на последните години на комунизма, когато помощите от СССР затихнаха. За да не колабира икономиката и социалния статус на българина, бяха взети милиарди заеми. За да може сега ние да ги плащаме и някои от нас мазохистично да се кефят, колко било добре тогава. Усещате ли иронията? Да не говорим за морално остарялата индустрия, която вместо да се приватизира шоково за да се спаси каквото става за нещо, бе държана на изпарения цели 8 години до 1997, за да остарее морално още повече и да е още по неконкурентна и остаряла и за да е още по-голяма тежеста към държавата.
Доню Д. Донев
на 15.12.2009 в 14:13:45 #9Ей, БулаваSSNX30, каква е тази твоя страст да се оливаш нулевосигнално за щяло и нещяло? Очевидно имаш някакви качества, на моменти дори съм се впечатлявал от твои мнения, но явно или нямаш устанавката, или си лично пристрастен и често се дъниш по безобразен начин, както е в случая. Просто трябва да се научиш да цениш истината такава, каквато е, а не да скачаш на всичко, което не се вписва в твоите пристрастия, представляващи вероятно вариация на онова забележително стихче за Партията - ти си права, дори когато съгрешиш. А последното е просто вариация на юдейския фарисейски талмудизъм, част от който е и реалния комунизъм, който изживяхме и на който продължаваме да сърбаме попарата. Пак да те посъветвам - вземи поне прочети "Красная симфония" на д-р Ландовски, има я вече и на български и отдавна в интернет /разпита на троцкиста Хаим Руковер в НКВД през 1937 г., наш евреин, наричан още заблуждаващо Кръстю Раковски/ за да разбереш, че и комунизма, и финансовия интернационал /по неговата терминология/ работят синхронно с една и съща цел... А иначе статията е доста добра, в ния има много истини и приемливи оценки, така че си запазвам правото по-нататък да я коментирам по същество. И във всеки случай тя не е антибългарска, а пробългарска. За разлика от БКП и нароилите се след промените от нея БСП, СДС и т.н та чак до ГЕРБ с лидер бившия образцов милиционер комунист Борисов.
Бойчо
на 15.12.2009 в 14:01:01 #8Трол, трол, ама съветски.

none
на 15.12.2009 в 13:50:37 #7Булава, ти си класически форумен трол. И като стана дума за клишираност не бих казал, че използваш друг подход в оплюването на опонентите си освен да обиждаш и да казваш, че им плаща запада. Статията е много интересна и ако не друго те кара да се замислиш. Истината рядко има само едно лице, ( освен за булавата, но в неговият случай това е задник, но тъй като е руски нищо не му пречи да го целува непрекъснато) и това е една гледна точка която срещам за първи път. Колкото и да ми хареса статията все пак ще проверя някъде за малко повече подробности по нея. Булава толкова по-лесно за всички щеше да бъде, ако имаше игнор функция във форума.
uncle_scrooge
на 15.12.2009 в 11:51:02 #6Каквато и да е формата ни на демокрация сега е пак по-добре от през социализма.Представете си значи тогава какво е било.Затвор!
Bender
на 15.12.2009 в 11:13:15 #5Браво на автора. Страхотен анализ!!!!

Fenixxx
на 15.12.2009 в 11:05:41 #4Да седнеш и да заплачеш след тази статия.
alterin
на 15.12.2009 в 10:39:56 #3chjornajat kot
на 15.12.2009 в 09:37:33 #2Браво !!! Едно чудесно интервю с Алфред Фосколо ! Един блестящ анализ на " демократичния преход " в България ! Фосколо извади кирливите ризи на набедените български демократи !!! Още веднаж - БРАВО !!!
