Критично ниското ниво на Дунав, рискът от безводие в България, отражението на климатичните промени върху реките и нуждата от нов подход към управлението на водите бяха сред основните теми в разговора на водещи Симеон Янев с бившия вицепремиер и бивш министър на околната среда и водите Борислав Сандов в интервю за News.bg. По време на разговора той коментира както непосредствените последици от сушата, така и дългосрочните мерки, които според него държавата трябва да предприеме, за да не се стигне до по-голямо безводие. 

Критично ниски нива на Дунав и причините за маловодието

Ниското ниво на река Дунав вече трябва да се разглежда като извънредна ситуация, посочи Сандов.

По думите му подобни стойности не са наблюдавани от повече от половин век, а колебанията през последните десетилетия са били в значително по-малки размери.

Той обясни, че основната причина е климатичната обстановка в Западна и Централна Европа и напомни, че при природните процеси политическите граници нямат значение. Българският участък на реката е силно зависим от целия водосбор на Дунав, добави бившият вицепремиер. 

Сандов допълни, че към момента нивото се задържа сравнително стабилно, но остава далеч под обичайното. Дали ще има допълнително засушаване зависи в голяма степен от валежите в Централна Европа, където се формира значителна част от водосбора. Валежите над България почти не могат да променят нивото на Дунав, отбеляза той. Много по-важни са снегът и дъждовете в Алпите, Германия, Австрия, Унгария и останалата част от Централна Европа.

Бившият екоминистър подчерта, че продължителната суша не само е намалила водните количества, но е пресушила и почвите. Затова преди да се стигне до реално възстановяване на нивото в долното течение, първо трябва да се овлажнят почвите в горното и средното течение. Едва след това допълнителната вода би могла да достигне до българския участък на реката, отбеляза Сандов. 

Какво може да донесе зимата - природа, енергетика и замръзване

При липса на сериозно подхранване през зимата последиците могат да бъдат значителни, каза Сандов. Той открои рискове за биоразнообразието и земеделието, но добави, че ниските води се отразяват и на транспорта и енергетиката. По течението на Дунав има атомни електроцентрали, за които речната вода е важна за охлаждането на реакторите.

Според него особено чувствителни ще бъдат гнездящите птици и рибните видове. Ако зимата остане топла, проблемът с ледовете няма да е толкова сериозен, но при периоди на силен студ малкото количество вода в речното легло увеличава възможността реката да замръзне. Това се е случвало и в миналото, отбеляза той, но сегашната картина вече надхвърля обичайните сезонни колебания.

Като един от малкото любопитни ефекти от ниските води Сандов открои разкриването на археологически и палеонтологически находки. Той обаче уточни, че икономическите и природните щети са много по-сериозни. Сред уязвимите територии са природен парк "Персина" и резерватът "Сребърна", който разчита на високите зимно-пролетни води.

При предишни ниски нива се е стигало и до изпомпване на вода от реката към "Сребърна", за да бъдат запазени местообитанията на ценни видове, включително пеликани.

Екстремни климатични прояви и промяната на сезоните

Сандов изрази надежда за компенсаторни валежи, но предупреди, че кратките и много интензивни дъждове не решават непременно проблема. Те могат да причинят щети на екосистемите, инфраструктурата и стопанската дейност и да носят голямо количество твърд отток. Затова той не се ангажира с прогноза дали Дунав ще възстанови нормалните си зимни нива.

В интервюто беше засегнат и глобалният феномен, определен от госта като "супер Ел Ниньо". Сандов посочи необичайни прояви в различни части на света и добави, че научните очаквания са за възможни крайности - както много интензивни валежи със стихиен характер, така и продължителни суши. Именно това прави конкретната прогноза за зимата и пролетта трудна. Очакването му е за повече екстремни климатични прояви в края на годината и началото на следващата.

Той изтъкна, че маловодието на Дунав е част от по-широка промяна. Според него климатологичната и хидрологичната обстановка в България се изменят едновременно - променят се снеготопенето, сезонът и интензивността на валежите.

Той даде пример и с изместването на сушата във времето: валежите, които по-рано са били характерни за пролетта, са продължили по-късно, а по-сериозният риск от безводие може да се прояви през есента.

Къде рискът от безводие е най-голям

По думите на бившия министър на околната среда и водите големите значими язовири за питейни цели са с достатъчно запълнен обем, така че непосредствен проблем за населените места, които разчитат на тях, не се очаква. По-уязвими са местата, зависими от локални водоизточници - кладенци, реки и други по-малки източници. Като пример беше посочен Плевен, наред с други населени места, които не се водоснабдяват от голям значим язовир.

В тази връзка Сандов отправи критика към предприетите институционални мерки.

Според него създаденият борд не е показал видим резултат и обществото трябва да получи отчет какво е свършено. Вместо всяка година да се чака дали ще има достатъчно дъжд, управлението трябва да е насочено към задържане на водата и обезпечаване на нуждите за питейно водоснабдяване, напояване и индустрия, призова бившият МОСВ министър. 

На въпрос дали Искър може да стигне до същото състояние като Дунав, той отговори, че е напълно възможно при продължителен период на засушаване. Реката се подхранва от Рила, но при дълга суша нивата ѝ също могат да спаднат значително. Най-сериозно отражение би имало в Дунавската равнина, където вода от Искър се използва за напояване, а частичен ефект е възможен и в Софийското поле.

Корабоплаването по Дунав и спорът за удълбаването на реката

Той предупреди, че ниските води на река Дунав вече са засегнали корабоплаването и щетите могат да се задълбочат, ако ситуацията се запази. Традиционно есенните валежи повишават нивото и позволяват движение на по-дълбоко газещи съдове, включително при активния сезон за превоз на земеделска продукция. При сегашните условия част от този транспорт може да бъде затруднен или дори невъзможен.

Той припомни дебати отпреди няколко години с румънската страна и Европейската комисия за трансграничен проект за сериозно удълбочаване на общия българо-румънски участък на Дунав.

По думите му тогава българската страна е имала възражения заради високата цена, природните щети и риска за бреговете и инфраструктурата.

Вместо постоянно да се променя речното легло, Сандов защити подход на адаптация на флота към новите условия. 

Той посочи възможността да се използват плиткогазещи съдове, които могат да работят и при по-ниски води. Реката формира динамичен ландшафт и водата винаги намира своя път, каза Сандов. Затова според него по-устойчивото решение е човешката дейност да се адаптира към реката, а не обратното.

Плановете на България за адаптация към климатичните промени

Той добави, че България има стратегически документи за адаптация към климатичните промени, но те са остарели и без достатъчно конкретен план за изпълнение. Основният проблем според него е липсата на актуализация, конкретни действия, ресурс и работещ график за изпълнение.

Като пример за липсата на реално приложение на оценките за климатичен риск той даде инфраструктурата при наводнения. Нещо повече - Сандов припомни за мост, разрушен при наводнение в Царево, след което новоизграденото съоръжение отново е било засегнато при следващо наводнение.

Според него инфраструктурата трябва да се проектира така, че да отчита картите на риска и възможните екстремни водни нива.

Той направи сравнение със стари мостове, изграждани с по-голям отвор спрямо нормалния размер на потока. При високи води става ясно защо подобен резерв е необходим, отчете Сандов. Според него е по-разумно първоначално да се вложи повече ресурс в устойчиво съоръжение, отколкото то да бъде разрушено след няколко години.

Човешката дейност, Парижкото споразумение и границата от 1,5 градуса

В по-общия разговор за причините за климатичните промени Сандов заяви, че според него няма граница между човешката намеса и самия процес, защото човешката дейност е причината за климатичните промени. Той се позова на научния консенсус и припомни, че спорът по темата е бил много по-силен преди години.

Борислав Сандов насочи вниманието и към Парижкото споразумение, в което е заложена целта глобалното затопляне да бъде ограничено под 2 градуса, с препоръчителна граница от 1,5 градуса.

Кои реки са по-уязвими и как климатичната зона на България се променя

При продължаващо засушаване проблемът няма да се ограничи до Дунав и Искър, предупреди Сандов. Като по-уязвими и застрашени от засушаване реки, той посочи Марица, Тунджа, Струма и Места, които са в райони, по-силно изложени на засушаване. Друга река, която е застрашена от потенциално засушаване е и Камчия заради бързата промяна на климатичната зона край Черно море.

По думите му данни на БАН отпреди повече от десет години са прогнозирали, че до 2050 г. повече от половината територия на България може да попадне в средиземноморски климатичен пояс.

Сандов добави, че според него процесът може да настъпи и по-рано заради бързото покачване на температурите и недостатъчното изпълнение на международните ангажименти.

Какво трябва да се промени във водната политика

Мерките срещу безводието вече са били очертани от специална парламентарна комисия, а част от тях са били приети като необходими и от правителството, но Сандов заяви, че не вижда достатъчно действия. Като първа посока той посочи осигуряването на резервни водоизточници за уязвимите места, включително чрез промяна на предназначението на определени язовири.

Като пример беше даден язовир "Александър Стамболийски" за Северна Централна България, който при изпълнение на необходимите дейности би могъл да се използва и за питейни нужди.

За Южна България той посочи каскадата по Въча - "Въча", "Кричим" и "Цанков камък", която според него би могла да осигурява вода за Пловдив, Пазарджик, Хасково и други части на Тракийската низина.

Втората посока е ограничаването на кражбите и течовете. Сандов отбеляза, че средните загуби по трасето остават над 50%, а при някои ВиК дружества достигат 75-80%. Реалистична цел е те поне да бъдат намалени до около 20-25%.

Като следващи мерки Сандов открои още възстановяване или създаване на естествени блата и езера, които да задържат водата, да поддържат по-високи подпочвени нива и едновременно с това да ограничават риска от наводнения. Подобни мерки са особено подходящи за по-малки населени места, които разчитат на кладенци или водовземане в близост до речни легла.

Необходима е и модернизация на водно-техническите съоръжения, каза гостът. Като конкретна възможност посочи покриването на напоителни канали със соларни панели, което би ограничило загубите от изпарение, оценени от него на около 10-20%. Към това се добавят технологични решения срещу течове, по-ефективни уреди и навици за пестене на вода в домакинствата.

Сред останалите мерки Сандов посочи учредяването на санитарно-охранителни зони за водоизточниците и поставянето на измервателни уреди по цялата верига - от източника до крайното потребление. Това би помогнало както за установяване на кражби, така и за по-точна оценка на водните ресурси и по-добро управление.

Какво трябва да направят институциите и има ли вода в големите язовири

На въпрос какво би направил на мястото на министъра на околната среда и водите Сандов уточни, че борбата с кражбите и течовете не е основно в правомощията на МОСВ, а е свързана в голяма степен с регионалното развитие и необходимостта от структурни реформи. За МОСВ той открои управлението на големите значими язовири и работата на басейновите дирекции.

Според него басейновите дирекции трябва много по-сериозно да се фокусират върху санитарно-охранителните зони и режимите, които са в тяхна компетентност. Той ги определи като структури, които работят бавно и трудно се управляват, и посочи необходимост от по-силен административен капацитет, управленски действия и реформа.

Като положителна стъпка Сандов отбеляза идеята контролните им функции да бъдат отделени и прехвърлени към регионалните инспекции по околната среда, тъй като така няма да се налага дирекциите да контролират собствените си решения.

В края на интервюто Сандов даде и по-успокояваща оценка за големите язовири за питейно-битови нужди.

По думите му те са на достатъчно високи нива, за да гарантират водоснабдяването през предстоящия есенен и дори зимен сезон. Важното е през есента и зимата да има достатъчно подхранване, така че запасите да бъдат възстановени за следващата година.

За Черноморието бившият вицепремиер отбеляза, че проблеми обичайно могат да възникнат при част от язовирите в района, но активният сезон вече приключва и потреблението намалява. И там ключовият въпрос остава водните обеми да бъдат възстановени навреме за следващата година, каза още Борислав Сандов.