Както всяка година и около национален празник дебатът не ни подмина. Сякаш не можем да отбележим нито един празник или исторически ден, без да изпаднем в съмнения и колебания. За датата 3 март, за нужните и ненужните колебания с учителя по история Данаил Димитров разговаря Диляна Панайотова.
Какво е мнението ви за дебата да се отменят честванията за Трети март заради войната в Украйна?
Тази дата е най-дълго чаканата в нашата история. Тя е символ на свободата, вярата и новото начало, но е подплатена с хилядите жертви от руснаци, финландци, румънци, направени в името на нашата свобода.
Днес, увлечени в нашето политическо ежедневие, люшкащи се от едната крайност в другата, започнахме твърде лесно да забравяме тъмните векове на робството и протегнатата ръка на братския руски народ.
Много се спекулира с амбициите на Руската империя за достигане до проливите, но трябва да сме наясно, че в тази война Русия влиза неподготвена, с по-лошо въоръжение и с по-малка численост на армията, но е водена от справедливата кауза и саможертвата на българското опълчение.
Не трябва да забравяме и игнорираме факта, че още от периода на Кримската война 1853/1856г. в османската армия голям брой офицери са англичани и евреи. Това е така, защото голяма част от Великите сили тогава имат икономически и политически дивиденти от съществуването на Османската империя. Това става и една от причините младата българска държава да бъде разпокъсана на Берлинския конгрес през 1878 г.
Трети март е завършекът на вековната борба на един народ за неговата свобода и независимост. Никога не трябва да забравяме кой ни протегна ръка и ни издърпа от робската тъмнина, нито да забравяме хилядите отдали живота си, за да ни има днес на картата на света.
Може ли да се прави паралел между отделните периоди в българо-руските отношения?
Политиката е интересно нещо. Нашите отношения с русите датират още от Първото българско царство. Тогава сме били врагове, а после сме се били рамо до рамо срещу Византия. Тези отношения продължават през вековете. Дори през световните войни сме били ту врагове, ту съюзници.
Но истинската връзка между двата народа се корени в общата азбука, която ние сме създали и споделили с тях и в това, че вярата в "добрия дядо Иван" ни е водила към нашето освобождение.
Днес нещата са различни, защото светът е друг, ценностната система е друга, но историческата памет е тази, която не бива да бъде забравена, променяна ,преиначавана и използвана за нечии политически цели, а в тази памет двата славянски народа са преплели съдбата и историята си.
Може ли този спор да се превърне в нова ос на прортивопоставяне в обществото ни?
Нека тези, които днес отричат ролята на Русия като наша освободителка да престанат за момент да хейтят в социалните мрежи и да отворят и прочетат отново "Под игото" на дядо Вазов, неговите стихотворения, за да разберат, осъзнаят и приемат историческата истина, отразена в творчеството на съвременниците и надеждата на един народ.
Разделението на русофили и русофоби започва още от времето на Стамболов и като че ли днес достига до нови висоти. Обругаваме паметници, готови сме да ги разрушим, ако не може да ги преместим, и превърнахме писането на фашистки лозунги и символи в геройство.
Това не говори добре за развитието на нашето общество. Не това е цивилизования и европейски начин на мислене. Отрицанието, омразата и противопоставянето няма как да ни доведат до напредък и единство. Но за да се преодолее това ни трябват национално отговорни политици и истинска воля за политическа промяна. Защото в последните години свикнахме да чакаме " месията" и всеки път оставаме излъгани в очакванията си.
Може ли кратък анализ на българо-руските отношения от освобождението до сега - кои са основните разделителни и притегателни линии?
Те никога не са били еднозначни и не може да ги поставим под общ знаменател като добри или лоши.
1. Никога не трябва да забравяме, че Русия е наша освободителка и без нейната намеса днес нямаше да ни има като държава.
2. За съжаление по време на Съединението сложните отношения между Великите сили пречат на Русия да ни подкрепи.
3. През двете световни войни сме от двете страни, стигаме до военни сблъсъци в Добруджа, но в края на Втората световна война СССР ни приема като съвоюваща страна и намесата на Сталин в Ялтенската конференция ни предпазва от ново разделение.
4. През периода 1944-1989г. зависим икономически и политически от СССР, но това е времето на електрификация, реализирането на големи инфраструктурни обекти, създаване и развитие на леката и тежка промишленост и превръщането на България от бедна аграрна страна в модерна социална държава. Но това е период и на допуснати грешки като култ към личността, лагерите и за това никога няма да има еднозначна оценка!
5. Днес отново сме от двете страни на барикадата, но това е барикада създадена от политиците и интересите на Големите за световно господство и борба за владеене на природните ресурси.
Каква трябва да е позицията на страната ни за конфликта?
Ни сме членове на ЕС и на НАТО и това ни носи определени отговорности и задължения, които трябва да спазваме. Трябва да се окаже всяка необходима хуманитарна помощ на мирното население и от двете страни, но не трябва да забравяме , че Русия за нас е по- специална и би трябвало да подхождаме по- внимателно и предпазливо в тази критична ситуация. Всяко приемане на чужди войски на наша територия автоматично би ни превърнало в мишена. За това най- добрият път за нас е неутралитет по отношение на бойните действия.
Истински независими ще бъдем тогава, когато се научим да казваме " НЕ!"
Истински достойни, когато не забравяме и не чакаме разрешение да празнуваме освобождението си и свободно да благодарим на нашите освободители.
Avatarx
на 07.04.2022 в 10:37:34 #12#8, хубаво е, че си прочел част от творчеството на ранния Вазов. Както е известно Вазов променя тотално възгледите си след показването на истинското лице на Русия - вероломното непровокирано нападение над България от имперска Русия! Очевадно не си чел достатъчно нито Вазов, нито каквото и да е!
Avatarx
на 07.04.2022 в 10:33:54 #11Този полувменяем русофилистик е прав, че лозунгите подкрепящи руският фашизъм и неонацизъм са се увеличили. Никогоа не е бил "братски" псевдоруският народ - народ измислен по времето на Петър I и присвоил името "рус" - което също означава 'сбирщина разбойници' между другото.
winer1989
на 07.03.2022 в 19:54:11 #10Когато русоидите политици ни вкараха в руския енергиен капан никой не приказваше за независимост и казване на "НЕ", сега когато Русия и руското влияние са в криза се намират някакви т-пунгери да ни убеждават да бъдем независими и казваме "НЕ", което нагло е в угода на пак на Кремъл и фашиста Путин. Другарят Данаил Димитров е нагъл предател и русоид който няма място в учителската професия. Изрива в мръсния канал.
bozhian-ivanov
на 02.03.2022 в 19:36:58 #9И Сталин навремето е направил огромна грешка непозволявайки на исканото от неговите съюзници—сегашно ядро на западлото,България да бъде разпарчатосана и оставена между Дунав и стара планина и наказана с жестоки репарации за съучастничеството си на страната на хитлеристките изверги.А също и недокрай доведената тогава денацификация си казва думата сега,но не е късно и това стане по подобие на укропията,на фона на заявлението и препоръката на евреина Кедми към Русия,че и Европа се нуждае от демилитаризация и денацификация.А евреите истински знаят що е нацизъм.....
bozhian-ivanov
на 02.03.2022 в 19:26:37 #8#4,има и други Вазови стихове. Русия колко ни плени туй име родно мило то бива в мрака нам светило надежда в нашите злини.....
bozhian-ivanov
на 02.03.2022 в 19:23:47 #7Достойно мнение на достоен човек,но..... От сега нататък понятието български народ няма и трябва да се употребява друго определение,както и държава със същото прилагателно отпред.Аз и досега употребявах булгаристанци и булгаристан,защото това колкото и номинално да е,все пак тези думички съдържаха съответното определение и държава.Но след като тези отричат националния си празник,датата когато са възкресени от небитието и им е дадено да имат държава,то сега те я губят и нямат право нито като народ български,нито съответната държава.И следва,че русите са в пълното си право да претендират за тези земи,за чието освобождение те са дали десетки хиляди жертви ,тъй като самите им обитатели се отказват от тях сега,а и от държавата ,възникнала на тях.И забележете,те го правят сами ,без никакъв външен натиск.Да,при предстоящия голям рисет,готвен от сатанистите от западлото,е планирано това да се случи—да изчезнат държавите и останат само номинално,на книга,а всичко да се ръководи от големите корпорации в един и сега вече конструиращ се електронно—банков концлагер.На което останалите със здрав разум нации ще се съпротивляват неистово и ще се мъчат да си запазят държавите,а и народите.Докато местната фауна,населяваща дадената територия, преди всички други се втурва в изпълнение на вече течащия план—но както се казва,каквото сам си направиш и господ не може да ти го направи и явно това е неговия промисъл.......
Putler KAPUT
на 02.03.2022 в 17:11:32 #6Вие разликата между "ОФИЦИАЛЕН" и "НАЦИОНАЛЕН" празник схващате ли? Нека си празнуваме 3 МАРТ, но като ОФИЦИАЛЕН празник. Националния празник трябва да бъде 24 май. Това се е празнувало преди 9-ти като НАЦИОНАЛЕН празник.
Putler KAPUT
на 02.03.2022 в 17:09:42 #5Защо разни хора започват да приказват за "независимост", "самостоятелна политика", "да казваме НЕ" единствено и когато са засегнати руските интереси?
BGanio
на 02.03.2022 в 16:57:42 #4И не, няма нужда да се отменя 3 март. той си остава офицална дата и празник, но националният ни празник да бъде друг - аз съм за 6 септември.
BGanio
на 02.03.2022 в 16:55:47 #3Да прочетем дядо Вазов! Ами го прочетем, ама целия! На руските воини О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки… Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо… Как ръце сега да разгърнем? О, руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чудесен, високо ви лґкът поставях във мойта душа, в мойта песен! Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко — строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода, стократно пµ любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд, и със близък упорно и няма ний врат да превием пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! 1916
aleksandar-boyadzhiev
на 02.03.2022 в 14:48:39 #2Beyonder-realm, беж в анадола фес смръдлив
aleksandar-boyadzhiev
на 02.03.2022 в 14:27:06 #1Да отмениш 3 Март за да се харесаш на Големия брат. Позор е слабо казано.