Както всяка година и около национален празник дебатът не ни подмина. Сякаш не можем да отбележим нито един празник или исторически ден, без да изпаднем в съмнения и колебания. За датата 3 март, за нужните и ненужните колебания с учителя по история Данаил Димитров разговаря Диляна Панайотова.

Какво е мнението ви за дебата да се отменят честванията за Трети март заради войната в Украйна?

Тази дата е най-дълго чаканата в нашата история. Тя е символ на свободата, вярата и новото начало, но е подплатена с хилядите жертви от руснаци, финландци, румънци, направени в името на нашата свобода.

Днес, увлечени в нашето политическо ежедневие, люшкащи се от едната крайност в другата, започнахме твърде лесно да забравяме тъмните векове на робството и протегнатата ръка на братския руски народ.

Много се спекулира с амбициите на Руската империя за достигане до проливите, но трябва да сме наясно, че в тази война Русия влиза неподготвена, с по-лошо въоръжение и с по-малка численост на армията, но е водена от справедливата кауза и саможертвата на българското опълчение.

Не трябва да забравяме и игнорираме факта, че още от периода на Кримската война 1853/1856г. в османската армия голям брой офицери са англичани и евреи. Това е така, защото голяма част от Великите сили тогава имат икономически и политически дивиденти от съществуването на Османската империя. Това става и една от причините младата българска държава да бъде разпокъсана на Берлинския конгрес през 1878 г.

Трети март е завършекът на вековната борба на един народ за неговата свобода и независимост. Никога не трябва да забравяме кой ни протегна ръка и ни издърпа от робската тъмнина, нито да забравяме хилядите отдали живота си, за да ни има днес на картата на света.

Може ли да се прави паралел между отделните периоди в българо-руските отношения?

Политиката е интересно нещо. Нашите отношения с русите датират още от Първото българско царство. Тогава сме били врагове, а после сме се били рамо до рамо срещу Византия. Тези отношения продължават през вековете. Дори през световните войни сме били ту врагове, ту съюзници.

Но истинската връзка между двата народа се корени в общата азбука, която ние сме създали и споделили с тях и в това, че вярата в "добрия дядо Иван" ни е водила към нашето освобождение.

Днес нещата са различни, защото светът е друг, ценностната система е друга, но историческата памет е тази, която не бива да бъде забравена, променяна ,преиначавана и използвана за нечии политически цели, а в тази памет двата славянски народа са преплели съдбата и историята си.

Може ли този спор да се превърне в нова ос на прортивопоставяне в обществото ни?

Нека тези, които днес отричат ролята на Русия като наша освободителка да престанат за момент да хейтят в социалните мрежи и да отворят и прочетат отново "Под игото" на дядо Вазов, неговите стихотворения, за да разберат, осъзнаят и приемат историческата истина, отразена в творчеството на съвременниците и надеждата на един народ.

Разделението на русофили и русофоби започва още от времето на Стамболов и като че ли днес достига до нови висоти. Обругаваме паметници, готови сме да ги разрушим, ако не може да ги преместим, и превърнахме писането на фашистки лозунги и символи в геройство.

Това не говори добре за развитието на нашето общество. Не това е цивилизования и европейски начин на мислене. Отрицанието, омразата и противопоставянето няма как да ни доведат до напредък и единство. Но за да се преодолее това ни трябват национално отговорни политици и истинска воля за политическа промяна. Защото в последните години свикнахме да чакаме " месията" и всеки път оставаме излъгани в очакванията си.

Може ли кратък анализ на българо-руските отношения от освобождението до сега - кои са основните разделителни и притегателни линии?

Те никога не са били еднозначни и не може да ги поставим под общ знаменател като добри или лоши.

1. Никога не трябва да забравяме, че Русия е наша освободителка и без нейната намеса днес нямаше да ни има като държава.

2. За съжаление по време на Съединението сложните отношения между Великите сили пречат на Русия да ни подкрепи.

3. През двете световни войни сме от двете страни, стигаме до военни сблъсъци в Добруджа, но в края на Втората световна война СССР ни приема като съвоюваща страна и намесата на Сталин в Ялтенската конференция ни предпазва от ново разделение.

4. През периода 1944-1989г. зависим икономически и политически от СССР, но това е времето на електрификация, реализирането на големи инфраструктурни обекти, създаване и развитие на леката и тежка промишленост и превръщането на България от бедна аграрна страна в модерна социална държава. Но това е период и на допуснати грешки като култ към личността, лагерите и за това никога няма да има еднозначна оценка!

5. Днес отново сме от двете страни на барикадата, но това е барикада създадена от политиците и интересите на Големите за световно господство и борба за владеене на природните ресурси.

Каква трябва да е позицията на страната ни за конфликта?

Ни сме членове на ЕС и на НАТО и това ни носи определени отговорности и задължения, които трябва да спазваме. Трябва да се окаже всяка необходима хуманитарна помощ на мирното население и от двете страни, но не трябва да забравяме , че Русия за нас е по- специална и би трябвало да подхождаме по- внимателно и предпазливо в тази критична ситуация. Всяко приемане на чужди войски на наша територия автоматично би ни превърнало в мишена. За това най- добрият път за нас е неутралитет по отношение на бойните действия.

Истински независими ще бъдем тогава, когато се научим да казваме " НЕ!"

Истински достойни, когато не забравяме и не чакаме разрешение да празнуваме освобождението си и свободно да благодарим на нашите освободители.