На 13 януари се отбеляза Денят на Българското кино.
За това дали събитието получи полагащото му се внимание и какви са проблемите, очакванията и надеждите пред българското кино, говорихме с Камен Калев, режисьор на един от най-успешните нови български филми - "Източни пиеси".
За него обаче той не пожела да каже нищо, защото както сам се изрази: "Всичко, което съм имал да кажа, съм го казал, нека оттук нататък хората сами преценяват...."
На 13 януари беше Денят на българското кино, който като че ли не беше отбелязан с полагащото му се внимание. Коя е според Вас причината това честване да беше по-скоро невидимо?
Не мисля, че отбелязването му не се забеляза, напротив. Имаше едно голямо събиране на гилдията, прожекции на български филми, голяма пресконференция.
Ако има за какво да се говори, се говори. Някои колеги казват "Стига с тази война срещу българското кино", аз обаче нямам такова усещане. Ако филмът ти е тъп, естествено, че хората ще говорят негативни неща за него и имат право да обсъждат, че се правят негледаеми филми и да питат защо се мрънка за пари при положение, че няма добри резултати.
Но не може да се говори така генерално. Още повече, след като вече имаме два-три случая, които разчупват леда. Все пак още много неща трябва да се случат, за да има самочувствие не само този, който прави филми, а и българинът като цяло, да се гордее с киното си, да чака всеки следващ филм с нетърпение.
За последната година българската публика можa да се зарадва на няколко нови родни продукции. Означава ли това, че българското кино се „събуди?
Да се надяваме - да. Ще видим следващите филми.
Немалка част от последните български филми спечелиха международно признание. Бяха ли според Вас те обаче достатъчно оценени от публиката у нас?
Ако филмът е добър и по някакъв начин е отворен към публиката си, тоест авторите са имали предвид зрителите и не правят филм само, за да го направят, това се усеща. Така се ражда един филм, който вълнува и който стига до хората.
Ако това го няма, дори филмът да "стигне" до тях, хората просто не са доволни. Именно в тази насока мисля, че авторите и изобщо хората, които се занимават с кино в България, имат много, много, много работа.
Много наблюдение и изобщо много неща да свършат, за да обърнат мнението на публиката. И медиите би трябвало "да се закачат" покрай добрите филми. Няма как да се възроди целият този живот, ако филмите са зле. Няма как да стане!
Напоследък някои кинокритици твърдят, че българските зрители посрещат едва ли не всеки един филм, правен от българи, с бурни овации, само защото е „наш си и съответно е хубав". Споделяте ли мнението им?
Не, не мисля. Просто не трябва да се водим по хората, които нямат нищо общо с киносредите. Всеки отива, гледа даден филм и ако му хареса - хареса, ако не - не. Всеки по отделно прави своя избор.
Излязоха три филма, включително "Източни пиеси", които нещо раздвижиха, които по някакъв начин са адекватни, които са добре направени. И наистина хората отидоха до киносалоните и направиха своя избор.
Какви са впечатленията Ви от българската публика, вкусовете и очакванията й? Смятате ли, че именно в родното кино тя търси да избяга от екшън сюжетите и вечния „happy end", наложени от американския пазар?
Има такива хора, има част от обществото, която си задава въпроси, която иска да обсъжда различни въпроси. За съжаление, както в други страни и в по-голямата част от Европа, става все по-трудно да се разпространяват авторски филми, защото американската, холивудската сцена е прекалено силна и прекалено агресивна към пазара.
Дори една Япония, страна с толкова много култура и любопитство към външната, чуждата култура, няма канали за показване на чужди филми. Дори филмът да е спечелил "Златна палма", да е качествен и стойностен, няма вече канали, по които той да бъде видян. Просто защото един американски филм има 100 милиона долара за производство и още 100 милиона за реклама. Така се смазват малките филми.
Но и друго е важно - тези две различни по същността си продукции, не трябва да се сместват - едните са правени с една цел, другите с друга. По-страшното е, че публиката все по-трудно прави разликата.
Учил сте в академията в Париж. Какви са впечатленията Ви от правенето на кино там и на какво биха могли да научат френските режисьори и актьори българските си колеги?
Те имат една много добра система за финансиране, която е уникална. Чрез нея се поддържат всички хора, обвързани с правенето на изкуството. Така, ако ти докажеш, че си работил през половината година - например направил си два филма, държавата ти осигурява за останалата половин година заплата, която е средна на твоите хонорари през тези шест месеца. Това се отнася и за самите хора, които обслужват като цяло изкуството.
Така се създава една много стабилна среда. Отделно самият бюджет за филми във Франция е огромен. Те правят по 200 филма на година, имат телевизии, канали за собствено кино. Това обаче не означава, че правят добро кино.
Липсата на достатъчно средства ли е основният проблем пред българското кино?
Не всичко опира до пари. Че трябва да има пари - трябва, без тях не става. Дори в много редки случаи да се получи, резултатът са изключения, които са страшно рисковани и не са форма, която трябва да се поощрява.
Но преди всичко трябва да има съвременни автори, които се интересуват от хората, а не основно от себе си и как да продадат един филм. Автори, които се интересуват от всичко за хората, и знаят как да го представят по интересен и съвременен начин.
И все пак, въпреки многото обещания за положителни промени, които новото правителство пое, е факт, че Министерството на културата намали наполовина бюджета за българското кино за следващите три години...
Така е. Това е дори някакво неспазване на закона, който трябваше да гарантира поне по седем филма на година. Сега много проекти и хора са застрашени. Много хора, ангажирани в киното, усещат този факт като връщане назад. Особено след толкова вложени усилия и след тази успешна година, която раздвижи много неща.
Някак си е трудно да се разберат основни принципи - че киното в Европа и България не е бизнес. Основната му цел е да поддържа духа на човека, да запазва традиции и култура. Да създава самочувствие, да създава образ.
Никой не е виждал България никъде - освен от репортажи по еuronews с баби с каруци и подобни....Ние нямаме никакво присъствие.
Ако искаме да говорим за българско кино, за български автори, за български творци, държавата трябва да има политика, трябва да се грижи за тези хора.
Има ли диалог с държавата, усещате ли изобщо някаква подкрепа от нея?
Има някакви усилия, но когато човек не е на тази вълна, той няма как да те разбере, колкото и да му обясняваш. Подкрепата създава и една по-добра среда, както се случва в повечето развити страни.
В тази връзка, като режисьор, спечелил признание на фестивалите в Кан, Токио и Сараево, какво бихте поискали от министъра на културата по отношение на киноиндустрията у нас?
Да се спазва законът най-вече. Да се започне от там, защото това са много хора, които са отделили време и усилия да създадат закон, който да гарантира поне малко сигурност.
Филмите са изключително скъпо начинание и ако в процеса на правенето им, парите се режат, ти няма как да обясниш на твоя копродуцент, че министърът на културата обещава, че след шест месеца, евентуално, ако дойдат пари, че няма да ни забравят...
Най-малкото това звучи несериозно и по някакъв начин способните хора няма да се свързват с България. Те няма да спрат да правят филми, но ще си кажат: "Ще го направя на френски или на английски и ще го снимам в Загреб или Холандия".
Нали затова е държава, за да се случват нещата в името на някакви общи интереси.
Ако оставим парите настрана, кои са другите основни проблеми пред българското кино?
Как се създават автори. Това е много абстрактен и дълъг процес. Училището, НАТФИЗ - какво се случва там? Подготвени ли са хората, които излизат от там? Какви преподаватели ги подготвят и те самите авторитети ли са и изобщо, каква мотивация имат?
Достатъчно компетентни ли са преподавателите?
Според мен не са и това е много лесно да се провери. Просто трябва да се видят филмите, които хората, които предподават, правят.
Не всичко е теория, това е цялостно отношение към това, което се случва. Да можеш да покажеш на тези хора, които обучаваш, пак казвам - адекватни неща. Неща, които стигат до публиката.
Как се преподаваше в академията в Париж?
В това училище, в което аз бях (Националната академия за киноизкуство в Париж - бел.ред), просто се канеха хора, които снимат.
Никой от тези действащи преподаватели не може да си позволи да спре да снима, защото това му е в кръвта и това му е душата.
Например, един филм трябва да се миксира и упражнението се прави в департамент "звук". Накрая обаче идва професионалист, който по цял ден прави именно това и следва процесът.
Но това не е човек, който е снимал един филм преди 15 г., или никога не е снимал, или снима филми, които обаче никой не гледа, защото не стават за нищо.
Изобщо не е трудно да се ангажират чужди преподаватели. Има толкова много хора, които биха го направили не толкова заради пари, а защото са хора със сърце - от Франция, Гърция, Румъния....
Това ли е пътят към успеха на българското кино?
Това е общ процес. Не можем да виним само един или друг - държавата, министъра... Трябва ние всички да участваме и постоянно да имаме отношение.
Често българи, живели дълго навън, споделят, че първото впечатление, което имат, когато се върнат тук, е тъгата, апатията и вечните оплаквания на българите. Случи ли се това с Вас и изобщо как чувствате „настроенията" в киносредата у нас?
Ние нямаме киносреда, нека от там да се започне. Всеки по някакъв начин е самостоятелен.
Но ето, противно на твърдението, че на 13-и не е имало нищо, ми направи много хубаво впечатление, че се събрахме всички в Дома на киното. Имаше атмосфера и настроение. Бяхме там и се радвахме, че от сума ти време не е имало подобно събитие.
Тепърва ще видим какви ще са резултатите, какви ще са новите филми. Но автор не се създава от другите.
Автор става човек, на когото му се занимава, който има нещо да каже. Затова има хиляди световни примери за автори, които са променили света и излизат от най-невъзможните страни - бедни, от тоталитарни режими или такива, преживели огромни катаклизми.
Дори и това да е така, е факт, че нямаме новия „Оркестър без име"...
Не мога да ти отговаря на това, надявам се скоро да имаме.
Готово ли е българското кино да стъпи на европейска сцена?
Не знам, ще видим. Като стъпи, значи е готово. Идват фестивалите в Берлин, Кан, Венеция, дано да имаме участие. Румънците не пропускат...
Ще останете ли да правите кино у нас или ще се върнете във Франция?
Нямам никаква представа.
Смятате ли, че ако бяхте останали навън, щяхте да получите по-голямо признание и щяхте да сте по-доволен от работата си?
Не, естествено!
Какво ще посъветвате младите, които са решили да се занимават с кино?
Да не слушат никой, да работят, да експериментират и да гледат много филми.
Кога да очакваме новият Ви филм на екран?
Ще го снимаме това лято и ако всичко е наред, ще е готов в началото на 2011г.
Колумнист
на 01.04.2010 в 09:28:17 #8"Най-после законът не бранил бандитите" ГЛУПОСТИ=АПРИЛСКИ!! Цената на Парното скача от 1 април, а никoй не пита ЗАЩО, и сериозно не се противопостави на факта че Правителството ненаказано продължава да влачи от ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА ПАРИ И ДА РАЗДАВА НА ЧАСТНИТЕ ГРУПИРАНИ ПОЛИТИЧЕСКИ (временни ) ОРГАНИЗАЦИИ, под претекст бюджетни средства за разни "КAМПАНИИ". Тези държавни средства "били нужни за потдържане на офисите на частните Култово-групирани Полит-организации" Или простo казано, ЧАСТНИЦИ ГРАБЯТ ДЪРЖАВНИТЕ СРЕДСТВА, кoнструктивнo-НЕЗАКОННО!! ДО КОГА ЩЕ ДОПУСКАМЕ ТАКАВА ГАВРА С НАС РАБОТНИЦИТЕ, РАЗУМНИ ЛЮДЕ?? Управляващите са приключили бюджета с дефицит?? Как да не е в дефицит, когато през цялото мандатно време Полит-ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, избрани от нас ХИПНОТИЗИРАНИТЕ БЪЛГАРИ, КРАДАТ за ЧАСТНИ КУЛТ-ФРАКЦИИ, ЧАСТНИ-КУЛТОВИ-ГРУП-КОАЛИЦИИ и СЕКТАНСКИ ШАЙКИ, под претекст, разни КАМПАНИЙНИ средества. Един Вид "КОНСТРУКТИВНО" ограбване на ДАНЪЦИТЕ дадени от НАРОДА. Драги сънародници, ние Българите като най-стара нация в Европа сме дарили Славяно-Езичните народи със Писменност, а все още нямаме твърда и демократична Конституция. Да, Конституция, не подлежаща на никакви постановления, изменения и допълнения към нея поне за период от 150г. Нямаме и закон който да гарантира и самата КОНСТИТУЦИЯ от умишлената и системна пренагласа от Бизнес-Марионетните ни и Политико-Престъпни правитeлства. Закон закрилящ и Конституцията ни, и вътре-социалните ни честни отношения, живот и работа. А не ежедневните и пренагласи чрез допълнения, изменения и разпоредби към законите и, създаващи спънка в Икономиката и спънка на цялостното развитие на Държавата. С уважение: И.П.Енчев / enchev.i@abv.bg
bravo
на 22.01.2010 в 11:57:14 #7Baj Hui, не е работата на българското кино да е "комерсиално".Няма да се получи - освен парите, които нямаме, са нужни школа и рутина, да правиш комерсиално, т.е. лишено от дълбочина кино. Комерсиалното кино е запазена територия за Холивуд. Цяла Европа, може би с изключение на новите руски мегапродукции и някои френски филми, прави "некомерсиално кино", в което, освен много други различия, сюжетът и неговото развитие не е движещото. Това пък е запазената територия на Европа, и всеки човек, тръгнал на кино трябва да е наясно с това, за да не се разминават очакванията му. Европейските филми нямат за цел да изненадват зрителя с оригинална история - развръзка, завръзка и т.н., и затова разглеждането на познати теми е напълно разрешено и не е никакъв недостатък. По принцип няма лошо човек да харесва Холивуд, но ако те питам дали слушаш чалга, сигурно ще отречеш, нали така. Не знам за ягодите, но ти пък не отивай на класически концерт с кебапчета и домашно вино - няма маса, на която да ги сложиш.
Марат
на 19.01.2010 в 06:05:47 #6Не зная какво правят в НАТФИЗ,не зная и какви ги мислят и вършат в тъй наречените културни институции,цели заводи се продадоха за скрап и за по1 лв,милиарди изтекоха от тази страна и милиони дадохме да си купуваме чужди боклукчийски сериали,но не можахме един български сериал да направим за повече от 20г.
nono
на 18.01.2010 в 09:57:01 #5'феодални старци" и в НАТФИЗ!
Граф Менте Христо
на 17.01.2010 в 18:00:39 #4Винаги бих се съгласил Вежди Рашидов да бъде зам министър, защото турчето е кадърно, разтропано и земно и понеже в България живеят наколко стотин хиляди турци които трябва да имат свое аналогично представителство във всички свери на властта,но тук е България и турчетата не бива да си вирят дупетата повече от колкото могат да носят!
remarek
на 17.01.2010 в 17:42:45 #3А може ли турчин да е министър на българската култура? Може! След като до сега 20г. български министри насаждаха турската чалга култура!
el viejo
на 17.01.2010 в 17:38:00 #2Когато управлява ГЕРБ, всичко е възможно!
Граф Менте Христо
на 17.01.2010 в 17:29:05 #1Не,ама да! А може ли турчин да е министър на българската култура?
