Красен Станчев: Казусът с Калиакра е второ "Белене" за икономиката

Икономистът Красен Станчев пред News.bg за казуса, възникнал с включените по НАТУРА защитени зони при Калиакра и евентуалните санкции от страна на ЕК към България, изчислени в размер на 20 хиляди евро на ден.

Г-н Станчев, как ще коментирате данните, че у нас "Натура" обхваща 34% от територията на страната, а докато в други европейски страни този процент е едва 18%? Какви са рисковете за бизнеса?
Средно за страните от ЕС защитените зони са 18% от територията им. Има страни, в които този процент е по-голям от този в България. Първото нещо, което трябва да се знае е, че специално за Каварна, изборът е между строителството на вятърни електроцентрали и това те да не се строят. В България има две местности, където вятърът позволява да се строят такива централи. Едното е около Бузлуджа - там никой не повдига въпроса, а другото е Каварна.

Второто, което е важно, че клонящите към 35% защитени зона по НАТУРА у нас, не е рекордът в ЕС. Най-много територия, включена в НАТУРА има Хърватска - 37%, а 36% има Словения. За Хърватска това е предимно един резерват в централната част на страната - резервата Плитвице езера плюс острови. Те имат около 1000 острова. За Словения..., с изключение на две долини, страната е само планини, имат паркове - масива на връх Триглав, изворите на р. Сава, езерото Бохин, части от басейна на р. Кръка, около пещерата Пойстойна. В същото време, там има 48 места, където могат да се карат ски. Сравнението показва, че в у нас НАТУРА се включват големи територии, докато в други страни, това са прецизно определени местонахождения, със запазване на стопанската дейност и изграденото в тях. Тук последното сякаш не се зачита, особено около Каварна.

Това, което притеснява бизнеса, е неяснотата по отношение обсега на зоните и невъзможността там да се развиват определени дейности, въпреки че определени стопански дейности, не се изключват по дефиниция от НАТУРА?
Процедурата по зониране в НАТУРА предполага, че онова, което е започнало като стопанска дейност, преди включването на дадено местообиталище, може да продължи. Разбира се, при спазването на условията и законодателството по опазване на околната среда.

Около Калиакра има три вятърни парка. Пак казвам, те няма къде другаде да бъдат построени. Инвестиционният процес там е напреднал към датата на включването на тези землища в НАТУРА. Включването става със заповед на министъра на околната среда, публикувана в Държавен вестник, бр. 107 за 2007 г., т.е. преди Коледа. Там има и едно голф игрище, което също е започнато още по-рано от парковете. Инвеститорите и местните хора, чието виждане е много важно, не са питани дали това трябва да се случи и ако да - как.

От изграждането на парковете до сега няма данни, че т.нар. "перки" са попречили с нещо на околната среда. Няма умрели птици. Има случаи, броят се на пръстите на едната ми ръка, на намерени умрели прилепи. Не е ясно обаче каква е причината.

Освен това самите инвеститори, доколкото си спомням - от Mitsubishi, предлагат инсталиране на радар за ранно предупреждение, а AES Geo Energy го финансират, като наблюдението да се извършва от екологични организации с доказано реноме, например Кралското Дружество за защита на птиците от Великобритания на движението на птиците. Самите наблюдатели трябва да са от българското такова дружество. И, доколкото разбирам, това са експертите, участвали в определянето на местностите по "Натура". (Не знам откога, но от страницата на министерството на околната среда и водите в Интернет изчезнаха описанията на проектите по съставянето на НАТУРА, така че не може да се разбере кои точно са тези хора.)

Но, които и да са, досега те не са намерили нито един случай на вредно влияние върху птиците. Това ще рече, че не се нарушават изискванията двете европейски директиви по "Натура", нито преди, нито след членството на България в ЕС.

Много интересен е фактът, че макар съответните дружества за защита на птиците да наблюдават процеса, организацията, в която те членуват - International Society of Protection of Birds - започва делото в ЕС против България.

По-нататък трябва да се знае начинът, по който протича делото в Комисията, както и да се сравни това дело с другите подобни дела, завършили с осъждане на страни членки на ЕС.

Има между 20-25 подобни дела, които обаче засягат относително малки територии в други страни. В България става дума за относително голяма територия и съответно сумата на пряката глоба е много голяма.

Ясно е, че когато се строят, примерно ветропарковете, правата на собствениците са възмездени, преминаването през нивите и землищата - т.нар. сервитутни права - е заплатено и по българското законодателство нарушенията на почвата (при транспортирането и издигането на "перките") е изцяло възстановено в първоначалния вид. Няма нито една нива, която да не е поправена. Възнаграждението за сервитутни права е до два пъти по-голямо от годишната аренда на декар земеделска земя в тази част на България. Игрището за голф в крайна сметка не вреди на птиците. Може да се смята, че определи видове - животински са намерили друго местообитание, но никой не знае, защото никой не е броил преди включването на тези територии в зоната на "Натура", колко са видовете - животински и растителни към момента на включването им.

Това, което Мехмед Дикме (бeл. р. земеделски министър в периода 2001 - 2005 г.) твърди, че определянето им било по наука. Доколкото си представям, туй ще рече, че гледате Гугъл, записвате координатите териториите и ги включвате, защото знаете от предишни научни изследвания, какви животни и флора е имало там преди години и какъв е маршрута на прелетните птици.

Но това не е наука или е наука с главно "У". Едно научното изследване би трябвало да включва емпирично наблюдение на това какво е налично на място към даден момент като флора и фауна и, второ, да отчетете човека, на икономиката, която вече се е развила на място.

В Министерски съвет по време на срещата със заинтересованите екоорганизации, местните власти и бизнеса, се чу и предложение за преместването на тези паркове?
Не е измислен начин хората да станат за втори път девствени... И директивите на ЕС не изискват това. Интересно ми е кой може да предлага такава глупост и сега ще разберете защо това е глупост.

Начинът на включване на една територия в НАТУРА е със на заповед на министъра на околната среда. Не е дори с решение на Министерски съвет. Тази заповед не може да бъде жалена в съда. Тук има двоен стандарт. Президентът реши, че при преминала оценка по ОВОС и първоинстанционно решение на съда по процедурата, тези решения не могат да бъдат окончателни и трябва да има и по-горни инстанции. А по "Натура" изобщо няма обжалване. Който е министър - той решава.

Обявяването по "Калиакра" става през декември месец 2007 г. Собствениците на земя, инвеститори на паркове, научават за това от актуализацията на землищата по НАТУРА, което става чак през 2008 г. Когато 2012 г. започва процедурата в ЕС, реакцията на правителството е допълнително да утежни условието за стопанска дейност в района. Явно са се надявали, че съдът ще се възхити от екологичната строгост на българските власти.

Вместо да се тръгне по нормалната правна логика и да се обясни, че този, който първи инвестира, той има право и никакъв закон не може да го отмени, независимо дали е НАТУРА, дали е Господ. Правителствата на България правят фундаментална грешка. Поведението им по това дело е дори по-лошо, отколкото в арбитража по повод "Белене". Вместо да заеме една нормална стратегия за защита и да изходи от онова, което е първо по време и право.

Съветниците на International Society of Protection of Birds са по-умели от тези на министерството. И едните, и другите би трябвало да излязат с аргументи, които противоречат на предишните им становища. А и правителството не води независими консултации или защото е сърдито, или защото е глупаво, или защото иска да направи някаква беля на онези хора, които са започнали някаква стопанска дейност и постфактум са включени в НАТУРА.

Стигаме и до отношението на местните хора. Тяхната ситуация е горе-долу следната. Един декар преди да започнат да се строят парковете струва някъде около 200-300 лв. най-много 500 лв. Когато започват да се строят парковете един декар получава цена между 3000 лв. и 6000 лв. В тази ситуация, дори и да сте Майка Тереза и да се нуждаете от пари за благородни идеи, вие ще се борите с другите собственици на земя, да построят "перка" на вашата нива. Ако сте кмет или кметица, вие бихте имали същото желание: трябват ви пари и онова, което може да направите, е да предоставите общинска земя и да получите съответния доход за бюджета на общината.

Иначе казано, хората са много мотивирани. Те се измъкват от положението на 1996 -1997 г., с тогавашната зърнена криза, четирикратно обедняване и най-скъпия фалит на банки в новата история на Европа. И искат да живеят по-добре. Източникът на доходи е земята. Но тя не става за ядене, няма кой да финансира обработването й, а и ще минат години на усърдна и рискова работа, докато се замогнете. А и не можете да я продадете на по-богати хора от чужбина. Това са и причините на т.нар. "застрояване" изобщо. Тази ситуация няма да се повтори.

Да видим сега какво трябва да се случи с "преместването на перките"...

Не мога да кажа колко е инвестицията за голф игрището. Но паркът на Mitsubishi e около 120 млн. долара, този на AES - 230 млн. евро, на EVN (по памет) - между 90 и 100 млн. евро. Като сумирате всичко получавате 450 млн. евро. Това са само преките интереси, които трябва да бъдат обезщетени, ако разрушите парковете. Но ще има и разходи по демонтажа и по възстановяването на околната среда (поне 90 млн. евро), плюс обезщетяване за пропуснати ползи. Получава се едно второ "Белене" с минимум 600 млн евро щети за икономиката.

А ако решите да премествате перките? Освен деинсталирането, ще трябват същите инвестиции за новото изграждане, дори и използването на старите електро-ветро-генератори и прочее техника. Местенето ще трябва да е на място с по-малко вятър. Кой идиот ще финансира такова мероприятие, още повече в толкова несигурна правна среда? Това няма да е банка, остава да стане със средства на данъкоплатците...

Как виждате решаването на този заплетен казус и какъв е предполагаемият ефект за икономиката?
Ясно е, че повече строителство в зоните по НАТУРА няма да има. Приятелите на различни правителства, чиито намерения за нови проекти станаха известни наскоро, ще претърпят загуби.

Преместването и демонтажа, ако поради някаква идиотия се случат, ще донесат загубите, които вече споменах - 600 млн евро обезщетения. Ако се местят парковете - още почти толкова.
Най-вероятно е да се платят и плащат глоби, а построеното да бъде оставено на "доизживяване". Какво друго следва да се предприеме - не мога да кажа, не познават съдебните и други процедури в ЕС, защото не съм занимавал в подробности с тази материя.

Политическите последици са, че никой не вярва на никой, който е участвал в създаването на казуса или трябва да участва в неговото решаване.