Броени часове преди да бъде представен пред конференцията на софийската организация на Демократи за силна България общият кандидат на СДС и ДСБ в София - Мартин Заимов, даде интервю за news.bg

Г-н Заимов, вече казахте, че основната причина да приемете номинацията на десницата за кметския пост в София е чувството за дълг към десните избиратели...
Чувството за дълг към софиянци и към българите!

Решенията, продиктувани от чувство за дълг, обикновено са трудни. Каква беше първата Ви реакция, когато Ви предложиха да се кандидатирате за кмет?
Първата ми реакция беше „не".

Колко време Ви беше нужно, за да приемете?
По принцип нямам нужда от много време да взема решение, каквото и да е то.

Кое е по-голямо предизвикателство - да се управлява валутният борд или да се управлява град като София?
Еднакво е. Едното има едни трудности, другото - други.

Случвало ли ви се е, движейки се по улиците като гражданин на София, да си кажете: „Ако бях кмет, щях да оправя ето това"?
Това също е мотивация, за да искам да бъда кмет. Случвало ми се е, години наред, всеки ден. А сега ми се случва по двайсет, по четиридесет пъти на ден.

Кои са нещата, които най-много ви дразнят в София?
Лично мен какво ме дразни и не ми е удобно е без значение. Важно е това, което дразни хората. Разговарям с много хора. Това, което усещам като най-сериозен проблем за софиянци, е на първо място мръсотията.
На второ място е транспортът. Не само колите, но и пешеходците, велосипедистите, пътуващите в трамваите и тролеите - всички хора, които се движат в града.
На трето място е сигурността. Казват - циганите са такива, циганите са онакива. Тук не съм съгласен. Смятам, че хората, които живеят в един град, трябва да се научат да живеят добре заедно.
Но освен това има престъпност. И тук трябва да сме безкомпромисни.
Има проблем и с бездомните кучета - и мен са ме хапали. И там трябва да има бързо решение. То съществува, не зная защо не се прилага. Но софиянци трябва да разберат, че проблемът идва и от тях. Когато един човек обича много кучето си, но остави кученцата му на улицата, той създава проблем.

Как се справя сегашният кмет Бойко Борисов с проблемите на столицата?
Зле. Да не кажа въобще.

Кое е първото нещо, което бихте променили в общината?
Няколко са нещата. Задължително трябва да се подобри контролът на общината над доставчиците на услуги за гражданите. Това е грандиозен проблем. Не може всеки път, като има някакъв проблем, да се казва - фирмата е виновна. Не е виновна фирмата, общината е виновна, защото не е контролирала фирмата.
Обслужването на гражданите! В общината има много добри професионалисти, хора, които са работливи и си гледат съвестно задълженията. Въпросът е да им се даде път.
Въпросът е процедурите, системите вътре в общината, наредбите да са в услуга на гражданите - така, че администрацията да бъде невидима. Като отидеш да искаш някакъв документ, да не усещаш проблем, това да се решава мигновено.
И третото е управлението на финансите на общината. В България съм се занимавал с много неща извън финансите, извън БНБ. Занимавал със се с още десет неща най-малко, включително в областта на общинските услуги, но такова лошо финансово управление никога не съм виждал.

След като заговорихме за общинската администрация, това е една от темите, които вълнуват читателите във форума на news.bg.
Браво!

Овен това биха искали да знаят какво е отношението Ви към замените на общински имоти и апортните вноски на общински имоти в смесени дружества.
Това е скандално безобразие.

Питат и дали ще отстоявате конкурсното начало при назначаване на мениджъри в общинските фирми.
Та какво друго начало може да има? Мисля, че подтекстът на въпроса е, че се назначават политици в бордове...
Първо, не е ясно дали трябва да има общински фирми изобщо, но към момента шефът на една общинска фирма освен техническата си задача има и, така да кажем, политическа задача, която е в интерес на гражданите.
Неговата задача е да разбере какво иска Общинският съвет и да го изпълнява.
А Общинският съвет е представител на гражданите. Не става дума за далавера, а да бъде реален представител на гражданите.
Докато има общински фирми, конкурсното начало може да бъде и между политически ангажирани лица, не е задължително да бъде чист мениджър.
Има разлика между един стандартен мениджър, който управлява частна фирма и чиято цел в живота е печалбата, и един мениджър на общинска услуга, чиято основна цел е гражданите да бъдат добре обслужени.
Печалбата е много важна, за да може дейността да се развива добре, но в случая тя е второстепенна.

При представянето на кандидатурата си заявихте, че не искате семейната Ви история да се смесва с Вашата работа. Но тя вече предизвика полярни реакции - някои Ви харесват, други директно Ви атакуват. Сегашният кмет Ви нарече „дете на номенклатурата". Как приемате подобни упреци?
Семейството няма нищо общо със задълженията на кмета на София.

Учудвате ли се, че подобна атака идва от човек, охранявал Тодор Живков?
Не съм се замислял. Единственото, което мога да кажа е, че това търсене на семейните връзки на човека е много провинциална работа.
Това не е нещо, което се обсъжда в един стар и развит град. Там се обсъждат  политическите и техническите способности на тези, които носят отговорност за всички хора в града.

Как ще коментирате тезата на Бойко Борисов, че Иван Костов и Румен Овчаров са се срещнали, за да договорят синьо-червена подкрепа за Вас?
Ако търси оправдание за предстоящото си поражение, г-н Борисов го търси в смехотворни конспиративни схеми. От това, което чух по Би Ти Ви, става ясно, че Бойко Борисов не е имал и няма намерение да се занимава с проблемите на София.
Г-н Бойко Борисов искрено вярва, че зад всяка човешка дейност се крие конспирация. Утре може да измисли нещо друго, само за да избяга от най-важния въпрос - защо не си върши работата като кмет на София.
За него кметският стол е трибуна за политиканство, а не работно място. Аз съм избор на свободните хора, на софиянци.На хората им писна от схеми и манипулации.

Ще отстоявате ли джентълменския стил, с който заявихте кандидатурата си?
Аз не мога да се държа по друг начин.

Живели сте в други европейски столици. Какво от техния модел на живот бихте пренесли в София?
Ами искам София да стане същата като тях - динамична, хубава за живеене, с усмихнати хора, които искат да живеят заедно.
Да им е приятно всекидневието, градът да не ги тормози.
Вече многократно казвам -  градът като град е не само функция, задължение е да бъде удобен за хората.
Зависи и от хората, разбира се, но първото нещо е гражданите да се чувстват добре. След това са всички останали технически и политически дискусии.

Обещахте за четири години да усмихнете софиянци. Вас какво ви кара да се усмихвате?
В момента - усмивките на другите. Идеята, че мога да усмихна някого, ме кара да се усмихвам.