Вили Лилков вижда уникални прилики между Нармаг и "Магазин за хората"

Приликите между Нармаг и "Магазин за хората" са уникални. Това мнение изрази пред БНР Вили Лилков, заместник-председател на СОС и изследовател на близкото минало.

Той отбеляза, че решението от септември 1946 г. за откриване на народни магазини е било коментирано като първото голямо мероприятие на републиката, като жест на новата държава към народа. Сега пък създаването на магазините за хората следвало решението за приемането на страната в еврозоната. Лилков, който открива и сходства включително в структурата за управление на предприятието, както и в мотивите на народните представители тогава и сега.

"Идеята е тези народни магазини тогава да бъдат коректив на търговията в другите магазини. Комунистическата държава все още не е ликвидирала пазарната икономика. Дава се пример със САЩ - магазини с фиксирани цени", коментира Лилков.

МЗХ учредява "Магазин за хората" за български стоки и продукти от първа необходимост

Подготвя списък на стоките, надценката им ще е минимална

По негови думи тогава е имало основания да се търсят решения в тази посока - краят на войната, вносът и износът са силно разклатени и разбити, стоки от наряден тип. "Голям проблем е било хората да се снабдяват със сапун, газ, гьон за обувки. Тогава е имало проблем със снабдяването и държавата, в опита си да насочи тези нарядни стоки, създава тези магазини", обясни Лилков.

Той поясни, че кооперативните магазини не бива да се смесват с народните, които се правят след 1944 г. По негови думи в Нармаг-а качеството на стоките е било винаги по-ниско и и е имало дефицит и постепенно тези магазини са били изместени от другите типове магазини.

Общинският съветник вижда в сегашното създаване на народни магазини "популистки жест" на сегашното правителство, което определи като "настоящия Отечествен фронт".

Севлиевски: Важното е тези "Магазини за хората" да не се превърнат в изборни сборища

Според икономиста от ИПИ Лъчезар Богданов подобна държавна намеса на пазара бута страната по "наклонената плоскост"

"Дори вземете и анализирайте самото наименование - Народен магазин и Магазин за хората. В единия случай отечественофронтовците в онова управление отделят народа от богатите и спекулантите, тоест добрия народ от лошата част от народа. С днешното наименование се намигва към по-бедния електорат", изтъкна Лилков.

Според него е интересно каква ще е съдбата на парите, които се вкарват в това начинание.

Лилков коментира и друга гореща тема - продажбата на държавни имоти с отпаднало предназначение и амбицията на столичното ръководство да преговаря за придобиването на част от тях. Той посочи, че 7% от територията на Столичната община е заета от държавни имоти и там може да си партнираме с държавата. За целта било отправено писмо до МС и е поискана среща с премиера.

Уточнено било квартал по квартал къде има нужди от подобна инфраструктура.

Лилков напомни, че държавата в лицето на областния управител на София все още не е прехвърлила около 115 малки поземлени имота от т.нар. зелен ринг - 30-кимометровия пръстен, обикалящ града, с който е свързан проектът за т.нар. Зелена линия. Столичната община имала нужда и от терени за жилищно строителство за социално слаби.