Евродепутатът Момчил Неков пред news.bg

Като член на Комисията по култура и образование към Европейския парламент как виждате реализацията на младите в Европа и съответно в България след приключване на образованието им на фона на такива данни, че, например, всеки четвърти български младеж до 25 години нито учи, нито работи?
Проблемът с тази група неработещи и неучещи реално е как да накараш един човек да е активен, при условие, че той самият не иска. Реално има много програми, „Еразъм +", „Еразъм за млади предприемачи" - като цяло тази програма е насочена към млади, които могат да ходят в чужбина и да получават предприемачески умения, да трупат опит.
Като основен приоритет искам да задам това предприемачеството да се въведе в училищата, но не като предмет, а като част от цялата програма - като игри, доклади, проекти във всеки отделен предмет. Ако има обучение по предприемачество отрано, младите, които искат после да се занимават със собствен бизнес, са от 3 до 6 пъти повече. В Европа процентът на млади с желание за собствен бизнес е 36%, а в САЩ и Канада например е 51%.
Умения, които се придобиват чрез предприемачество, развиват качества не само за създаване на собствен бизнес, а такива като критично мислене, работа в екип, лидерство, комуникативност. Това са качества, които са нужни на младите през целия живот. Получават се индиректни умения - чужди езици, контакти, и с тях ти ще бъдеш много по-пригоден за пазара на труда, отколкото, ако ги нямаш.

Тази идея не изисква ли прекалено много ресурси - кой би обучавал тези деца? Преподавателите нямат такава квалификация и трябва да се инвестира в самите учители. Съответно откъде може да се получи финансиране за това, има ли европейски механизми?
Точно така, трябват финанси, но по-важното е да има квалификация на учителите, които да въвеждат тези нови умения в училищата. Вървим към една цифрова епоха, самите учители трябва да са наясно с единния цифров пазар, за да могат да запознават учащите се с този процес. Това се залага в националната образователна рамка и реално там въпросът не е толкова до финансиране, колкото до преквалификация.

Това трябва да бъде ангажимент на национално ниво?
Държавата трябва да се погрижи за обучението и преквалификацията на учителите, които да предадат по най-добър начин тези умения на самите учащи. Ако това се случи, от 3 до 6 пъти ще са повече хората с желание да се занимават със собствен бизнес. Това са мерките, но те не трябва да са само пожелателни. Ако направим това, то неминуемо ще се върне чрез преки и непреки данъци в държавата.

Въпросът е как ЕС може да помогне тези практики да влезнат в класните стаи.
Един от начините е чрез признаването на неформаното и самостоятелното образование. Реално това е наученото от живота, дори доброволчеството е част от това. Изготвил съм законопроект за доброволчеството, който сега искам мои колеги от БСП да вкарат в парламента. Там има специална глава „Младежко доброволчество", има глава за онези умения, които са придобити по време на доброволчеството. Не трябва да го разбираме само като феномен, който се случва по време на бедствия и аварии, това е работа в библиотеки, интелектуален труд, дългосрочно доброволчество.
От друга страна има един портал - „Панорама на уменията", и това е част от стратегията на Комисията за преосмисляне на образованието. Това означава да се види къде се къса връзката между образователната система и бизнеса. В тази платформа има информация кои са секторите, които са търсени от бизнеса, за да може самите учащи да си напрвят сметка още в училище към кои сектори да се насочат. Това значи да се намали тази разлика между образованието и бизнеса.
България е в първите пет държави, в които има най-много разминаване между образователната система и бизнеса. Ние пробвахме, от друга страна, въвеждането на дуалната система - важно е да подчертаем, че в държави, в които тя е добре работеща като Германия и Австрия, там мадежката безработица е 7,3%. В държави като Испания, Гърция, където няма такава система, процентът е между 30% и 50%.

Смятате ли, че има някакъв структурен проблем в самите програми, които са насочени към младежката заетост и най-вече към мотивацията, защото всички знаем, че се инвестират милиони от българска страна и европейски средства и въпреки това всеки четвърти младеж не се регистрира в бюро по труда и не търси активно работа?
Проблемът при нас по-скоро не е със самите програми, а в това как можем да привлечем тези маргинализирани групи, които не искат да се занимават с образование, с преквалификация. В една демократична държава, в която действа морковът, тоягата не действа.

Тоест това е проблем, за който няма решение?
Има решение - единственият начин е да насочим програмите към активните хора. Има вече две, които дейсват, насочени към активни младежи. Програмата „Гаранция за младежта" например предлага ресурси и от тези средства до 2016 г. на България се дават 55 милиона евро за изработване на стратегии за справяне с младежката безработица. Когато имаме активни млади хора, останали в България, те могат да привлекат тези неактивни млади хора. Това е стратегия, трябва да се действа в тази посока, не само да говорим.

Можем ли да говорим за развиването на механизми в инструментариума на ЕС, които да са насочени и да се адаптират към конкретните проблеми на страните членки, като например за нас към константното изтичане на млади квалифицирани специалисти, а и на учащи се, в чужбина?
Това можем да го прекъснем единствено с привлекателност. Това зависи от националната политика. От държавите зависи до каква степен техните сектори ще бъдат привлекателни. Това е идеята - чрез платформата „Панорама на уменията" да видим, че и в Европа, и в България има липса на специалисти в областта на науката, математиката, на информационните и комуникационни технологии. В тази насока трябва да работим, да станем по-привлекателни в тези сектори.

Можем ли да обобщим, че повече часове практика и неформалното образование са основните ключове към постигане на подобрение на качеството на образованието и на нивото на заетостта в България?
Това е част от решението, ние трябва да признаем допълнителните умения, да се изработи предварителна рамка как неформалното образование може да бъде причислено към формалното.