Николай Викторович Калашников е кандидат на икономическите науки, заместник-директор на Института за Латинска америка на Руската академия на науките (ИЛАРАН). Специалист е по икономическото и политическото развитие на Куба. Ръководител на експертната група, участвала в подготовката на сборника «Куба: от адаптация към промени», издаден от ИЛАРАН. Едно интервю на Георги Коларов.

Означава ли смъртта на Фидел Кастро край на Кубинската революция и социализма в Куба?
Фидел Кастро посвети себе си на задачата да построи социализъм в отделно взета страна и посвети на това дело целия си живот. Не мисля, че смъртта му силно ще повлияе на текущата ситуация. Брат му Раул Кастро неоднократно заяви, че е поел върху себе си тежестта на управлението не за да приключи със социализма, а за да го адаптира към новите условия. Той отхвърля думата «реформа» и говори именно за адаптация.

Ще напусне ли Раул Кастро ръководните постове през 2018 г., както вече обеща?
Аз мисля, че да: няма вече да бъде избиран за председател на Националната асамблея на Република Куба и ще напусне поста председател на Министерския съвет. Но ще си остане на поста Първи секретар на ЦК на ККП, защото през април т.г. беше преизбран за нов петгодишен срок.

Доналд Тръмп вече заплаши, че ако Хавана не преразгледа споразуменията, подписани от Раул Кастро и Барак Обама, той ще ги отмени след встъпването си в длъжност. Как виждате бъдещето на кубино-американските отношения?
Смятам, че е налице единствено нормализация на отношенията, а не затопляне. Това е признак на контакт между цивилизованите държави: установяване на дипломатически отношения. При това нито кубинското ръководство не отстъпи от своите принципи, нито Барак Обама не направи главното, което искаше от него кубинската страна: той не сне блокадата и не ликвидира военно-морската база в Гуантанамо. И даже не отмени специалния статус на кубинските бежанци в САЩ. Това не е негова прерогатива, а на американския конгрес. Сега около 50 000 кубинци нямат статут на законни имигранти, но САЩ не могат да ги екстрадират (и, разбира се, няма да го направят) в Куба, защото между Вашингтон и Хавана няма съответно споразумение. И те, рано или късно, ще станат американски граждани.

Разбира се, Доналд Тръмп, след идването си на власт, само ще ожесточава исканията към Куба като следствие на победата на консервативното крило на Републиканската партия в САЩ. Той в никакъв случай няма да отмени закона Хелмс-Бъртън. В състояние е също така да отмени договорите, подписани от Обама и Раул, подчертавайки нищожността и слабостта на отиващия си американски президент.

На погребението на Фидел отиде говорителят на Държавната дума Вячеслав Володин и в състава на делегацията бяха включени ключови депутати и министри, отговарящи за международната политика на Кремъл. Прес-аташето на президента Д. Песков обяви, че Владимир Путин не може да отиде заради изключителната си заетост. Не отиде и министър-председателят Д. Медведев. Как ще обясните отсъствието на двамата върховни руски ръководители на погребението на стратегическия съюзник на Москва от периода на «Студената война», превърнал Куба в непотопяем съветски самолетоносач? Освен това, и двамата посетиха Хавана в качеството си на президенти на Руската федерация и се срещаха с Фидел Кастро.
Този въпрос трябва да зададете лично на Путин и Медведев. Все пак Вячеслав Володин е трети в държавната йерархия. Това не е най-високото, обаче е много високо равнище. Като цяло, нивото на отношенията между нашите две страни съответства на нашите възможности. Куба е много заинтересувана от продължение на сътрудничеството между нас. Конкретно, най-вече от диверсификацията на доставчиците на петрол на фона на кризисната ситуация във Венецуела, особено с оглед на възможността за загуба на президентския пост от страна на Николас Мадуро - най-близкият съюзник на братя Кастро и партньор по ляворадикалния блок АЛБА.

Ще бъдат ли възстановени руските военни бази в Куба: в Лурдес, в Матансас или на други места?
Руски военни бази в Куба вече няма да има. Първо, инфраструктурата в Лурдес вече е предадена на китайците, които кой знае какво там ще строят. Второ, в района на Матансас се намира търговското пристанище и свободната икономическа зона Мариел. Като цяло, смятам, че Куба не може да си позволи повторно откриване на руски военни бази, защото то сериозно ще попречи на стремежа на Хавана да привлече западни инвестиции, конкретно от САЩ и натовските държави от ЕС. Навремето нашето неорганизирано отстъпление от «карибския плацдарм» остави дълбока пробойна в икономиката на острова и дълбока травма в общественото съзнание на кубинците. Не мисля, че наследниците на Фидел, а след година и нещо и на Раул ще си позволят да рискуват още веднъж благоволението от страна на богатите западни и латиноамерикански страни, откъдето се очакват инвестиции.