Посланикът на Унгария у нас, Н. Пр. Андраш Клейн, пред news.bg

На 15 март унгарският народ отбеляза националния си празник. В каква кондиция Унгария посрещна този ден?
15 март е един от най-големите празници за унгарците. Въпреки, че революцията бива потушена, тя има много важно въздействие. Тогава се ражда унгарската политическа нация, тогава се премахва крепостничеството. По отношение на България също е важно да отбележим всеизвестния факт, че идеите на унгарската революция оказват силно влияние върху Георги Раковски и Христо Ботев. Всеизвестно е, също така, че през 1849-1850 г., бягащите от репресиите водачи на революцията, начело с Лайош Кошут намират убежище в България, първоначално във Видин, а след това и в Шумен. По време на тяхното пребиваване те постоянно контактуват с българската интелигенция в двата града и тъй като се явяват носители на едни от най-напредничавите идеи в тогавашна Европа, оказват непосредствено въздействие върху процеса на българското възраждане.

Сегашното управление в Будапеща е обект на силни критики от страна на Брюксел. На какво се дължи това отношение?
Преди всичко бих искал да уточня, че унгарското правителство не е възпрепятствало през изминалите години нито едно важно решение на ЕС във връзка с разрешаването на икономическата криза или по важни външнополитически въпроси. И още едно уточнение: когато споровете не са имали политически характер, а са били свързани с конкретни текстове от унгарското законодателство, Унгария в максимална степен е взимала под внимание препоръките на Комисията и тези спорове са били разрешавани.
В същото време е факт, че унгарското правителство не е позволявало намеса по въпроси, които не са в компетенциите на Брюксел. По-известните спорове, свързани с Унгария, бяха по-скоро от политически характер и се случваха в Европейския парламент. По отношение на тях действително заставахме зад националните си интереси, което бе необичайно за някои от страна на една малка държава.

Като какъв е възприеман Виктор Орбан от унгарците - като спасител на страната или като нежелания диктатор?
Виктор Орбан е демократичен ръководител, който е остро критикуван от унгарската опозиция. Това е демокрацията, така е естествено. Не мисля, че е възприеман като „спасител на нацията". Същевременно, според изследванията на общественото мнение, болшинството от унгарското общество признава неговите постижения. Отчита се, че в Унгария отново е налице икономически растеж, че успя да свие бюджетния дефицит по такъв начин, че тежестта понесе не само населението, но и мултинационалните компании в унгарския сектор на услугите чрез извънредните данъци за банките, телекомуникациите, временния данък в енергийния сектор. В социалната сфера най-важното постижение е може би намаляването на безработицата, както и намаляването на цената на електроенергията с 21,5% - за домакинствата и с 11,5% - за промишлеността. В крайна сметка, на 6 април в Унгария ще има парламентарни избори и тогава ще стане ясно какво е отношението на хората в Унгария към правителството на Орбан.

Твърдостта на властта ли е ключът за извеждането на една държава и на нейната икономика от блатото на кризата?
Когато взимаш под внимание интересите на населението, неволно засягаш нечии интереси и попадаш по натиск. В тази ситуация е необходима решителност, не отричам. В случая с Виктор Орбан може би най-важното беше, че през изминалите 4 години той разполагаше със силно парламентарно мнозинство от две трети, което улесняваше политиката му.

През месец май предстоят избори за Европейски парламент. Какви настроения са доминиращи сред унгарците - про- или анти-ЕС?
Аз бих казал, че мнозинството от унгарците са еврореалисти. С членството спечелихме много, нека само да спомена възможностите, които получихме по кохезионните фондове. В същото време, унгарското население усеща проблемите и все по-открито формулира критиките си. Възможно е това поведение да изглежда критично, но не бих го нарекъл антиевропейско.

Защо Европа се оказа неподготвена за кризата в Украйна? Съществува ли въобще обща европейска дипломация?
Според оценката на Унгария, Европа направи много сериозна грешка преди срещата на върха във Вилнюс: не направихме предложение по същество на Украйна и подценихме Русия. За наше оправдание нека кажем, че това не е валидно за централно и източно-европейските страни-членки на ЕС. В същото време, виждаме, че след настъпването на кризата, вече много по-ефективно и координирано реагираме, тоест можем да говорим за единна европейска позиция по отношение на Украйна, независимо от това, че конфликтът по различен начин засяга отделните страни-членки.

Унгария, заедно с България, Словакия и Полша, е една от 4-те страни най-силно засегнати от ставащото в Украйна. Необходимо ли е тези страни да предприемат съвместни действия спрямо властите в Киев?
Ние сме съседни страни, имаме общи интереси. В същото време сме страни-членки на ЕС, поради което трябва да действаме заедно с цяла Европа. Всички ние сме заинтересовани от териториалния интегритет на Украйна и нейното европейско бъдеще. За тези цели трябва да подкрепяме новата власт в Киев, дори и на двустранна основа. Има и една особеност, а именно, че всички ние имаме национални малцинства в Украйна, които се притесняват за своето бъдеще. Трябва да се застъпваме постоянно за техните интереси, независимо дали чрез Брюксел, или на двустранна основа. По отношение на този въпрос, например, унгарското и българското външно министерство постоянно се съгласуват, и така е редно.

Прилагането на санкции спрямо Русия няма ли да се върне като бумеранг върху самият Европейски съюз и САЩ?
Унгария също е част от групата на онези държави, които биха загубили най-много при евентуални санкции срещу Русия. Затова настояваме, ако Брюксел стигне до предприемане на такава мярка, тя да бъде приета след  съгласуване с нас и като се вземат предвид и нашите интереси. Същевременно е сигурно, че Унгария като член на ЕС и НАТО ще представлява и спазва решението на ЕС. Дали ще се стигне до там, това зависи от Русия.

Какво развитие на кризата в Украйна и по-специално в Крим очаквате? Не е ли това начало на нова „Студена война"?
Несъмнено е, че в Европа сме изправени пред най-голямото предизвикателство към политиката за сигурност от промените насам, което ЕС и НАТО не биха могли да оставят без отговор. А дали ще говорим за продължителен период на студена война, това зависи най-вече от това, кога Москва ще разбере, че с емоционални стъпки те биха загубили най-много. Безспорно и Европа би загубила в една икономическа война, но руската икономика би загубила много повече.

Неотдавна в Будапеща се състоя среща на външните министри на Вишеградската четворка и колегите им от Румъния, България и Гърция за Южния газов коридор. Какви резултати бяха постигнати на нея?
Най-важният резултат от срещата на външните министри на Вишеградската четворка във формат V4+3, проведена на 24 февруари в Будапеща е това, че всички участници изразиха общо политическо намерение да бъдат свързани чрез интерконектори газовите ни мрежи. Това става още по-актуално предвид събитията в Украйна. Надяваме се през април в София да се състоят експертните консултации, на които да се изготви конкретен план, който да влезе в дневния ред на гръцкото председателство на ЕС, респективно като конкретен проект да бъде представен в Брюксел. Срещата в Будапеща беше важна и от политическа гледна точка, тъй като показа колко е важно сътрудничеството между страните от Вишеграската четворка, представляващи Централна Европа и Балканския регион.

Как оценявате изявлението на  еврокомисарят Гюнтер Йотингер, че ЕС не бърза да ускорява хода на преговорите с Русия по спора за "Южен поток"?
Унгария е заинтересована от това, колкото се може повече газопроводи да преминават през страната. „Южен поток" би означавал диверсификация на доставките, създаване на нови работни места и стимул за унгарската икономика. Продължаваме да сме заинтересовани от неговата реализация и това е нашата позиция по въпроса.

Неотдавна Унгария подписа споразумение с Русия за още два реактора към АЕЦ "Пакш", която е с руска технология. Как гледате на въртенето в кръг около проекта АЕЦ „Белене" у нас?
В качеството ми на унгарски посланик не бих искал да вземам отношение по спора за „Белене". Това е въпрос от компетенциите на българското правителство, българския парламент и българското общество.
Що се отнася до атомната електроцентрала в Пакш, унгарският парламент и правителство взеха решение за нейното разширяване, защото по тяхна преценка през 2030 г. Унгария ще има нужда от нови мощности. Техническите експерти се спряха на руската технология.
Oще повече: успяхме да договорим много благоприятна за Унгария финансова конструкция. Pуската страна се ангажира да използва в 40% от строителните дейности унгарски фирми. Така само строителството на електроцентралата би довело до 0,9% ръст на унгарската икономика.
Ясно е и, че дори в днешни условия пускането в експлоатация на двата реактора би намалило цената на електроенергията с 13-14%. Освен, че е от голяма важност за социалната сфера, този проект би имал значителен икономически ефект, тъй като ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на унгарските предприятия.