Николай Желев, общински съветник от СДС, заместник-председател на Комисията по инженерна инфраструктура, водоснабдяване и енергийно планиране в СОС, пред news.bg

Г-н Желев, напоследък се заговори за приватизацията на „Топлофикация". При растящите цени на топлоенергията и скандалите около управлението на дружеството, софиянци са особено чувствителни на тази тема. Какво е положението към момента и какви са перспективите?
„Топлофикация" е 58 процента собственост на общината и 42 процента собственост на държавата. Има решение от предходния мандат на Столичния общински съвет, с което е одобрен меморандум между двата собственика за пристъпване към приватизация на дружеството.
От СДС не сме против приватизацията, но при обсъждането на вариантите, се сблъскаха две противоречиви тези.
От страна на държавата има категорична позиция за приватизация на 100 процента от „Топлофикация" на „стратегически инвеститор".
Нашата теза е, че дружеството първо трябва да се преструктурира и след това да се пристъпи към неговата приватизация, като бъдещите инвеститори трябва да бъдат поставени в конкурентна среда. Напатили сме се от монополисти.
Частният стопанин е по-добър от държавата и общината, но не защото е по-загрижен - в конкурентна среда той се стреми да предложи по-добри услуги. Но в монополна среда... Единственото по-лошо от държавния монопол е частният монопол.
Преди известно време разбрахме от медиите, че от общината са постигнали съгласие с държавата по споразумение за приватизацията на „Топлофикация".
Във връзка с това обърнахме внимание на кмета Борисов, че Столичният общински съвет е взел конкретно решение по този въпрос и че Столичната община трябва да се съобрази с подписания меморандум с държавата.

Каква беше реакцията на столичния кмет?
Кметът Борисов внесе доклад в общинския съвет за даване на мандат на кмета и на председателя на СОС да подпишат споразумение с министъра на икономиката и енергетиката за изпълнение на подписания на 5 юли 2006 г. меморандум, включително за привличане на консултант.
Консултантът трябва да направи анализ и да посочи стъпките, гарантиращи оптималния приватизационен подход.
На сесията на 28 февруари групата на СДС предложи общинският съвет да вземе решение - заданието, което ще бъде възложено на консултанта, да се внесе в СОС.
Това беше отхвърлено от мнозинството, което лично за мен е много притеснително.

Какви ще бъдат последиците за столичани, ако „Топлофикация" стане частен монополист?
Софиянци вече са потърпевши от проблемите около „Софийска вода" и концесията с чистотата. С „Топлофикация" положението ще е още по-страшно.
В случая с водата активите са публична общинска собственост и договорът винаги може да бъде развален.
При топлофикационното дружество се лансира вариантът за 100-процентова приватизация.
„Топлофикация" e стратегическо предприятие - тя е третият енергиен производител в страната, затова последиците няма да бъдат само за столичани.
Спирането на производството й би довело до колапс на енергийната система и спиране на парното на софиянци. От столичани над 80 на сто ползват услугите на „Топлофикация".
Ако дружеството запази монополното си положение след приватизацията, бъдещият собственик ще може да провокира не само свалянето на кмета на София, но и на правителството.

Излиза, че ако „Газпром", примерно, придобие 100 процента от „Топлофикация", ще може да се меси във вътрешните работи на България и да влияе на политиката на страната!
Това може да се случи и при друг инвеститор. Няма гаранции, че ако поставим американска компания в монополно положение, тя няма да се възползва от това.
Най страшното е дружеството да бъде приватизирано от едни инвеститор, още повече ако той е и доставчик на природния газ, който е основен енергиен източник на „Топлофикация".

Какъв модел на приватизация трябва де се приложи, за да се гарантира общественият интерес? Достатъчно ли е инвеститорът да бъде поставен в конкурентна среда?
В условията на държава с нереформиран публичен сектор, с недобре работеща съдебна система, не може да се разчита на договорните отношения за защита на интересите на гражданите. Затова трябва да има структурни гаранции.
Такава структурна гаранция е, когато приватизираме която и да е система, да сме сигурни, че може да я вкараме в конкурентна среда.
Ако не можем да осигурим конкурентна среда и приемем да има монопол, общината трябва да запази ключова роля в системата.
Трябва да приложим такава приватизационна схема, при която общината е активен участник и държи реалните лостове за въздействие - да има механизъм, позволяващ да накажем недобросъвестния инвеститор.

Как общината може да си гарантира ключовата роля в топлофикационното дружество след приватизацията му?
„Топлофикация" има три подсистеми: производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Има различни механизми да участваме в системата и да владеем лостове за регулиране.
Първо, съществуващите генерационни мощности може да се приватизират от няколко инвеститора. Освен това може да се създадат нови мощности. Освен това трябва да се предприемат мерки за диверсификацията на горивната база - използването на алтернативни източници.
По отношение на разпределението - законът позволява да има N на брой търговци на топлинна енергия, които да се конкурират.
По отношение на преносната система нещата стоят по-различно. Чисто технически тя не може да се раздели. Общината трябва да запази собствеността си върху нея.
Тя може да продава на разпределителите на топлоенергия или разпределителите да я купуват директно от производителя, като плащат преносна такса на общината - тя е по средата и никой не може да играе без нея.
Нормалният подход е, когато се решава важен проблем, да се направи предпроектно проучване - да се привлече международен консултант с опит, който да предложи решения. Да предложи различни варианти, професионално подготвени.
Лошото е, че продължителните спорове с държавата, която настоява за 100 процента приватизация, практически блокираха наемането на консултант, който вече трябваше да е дал модела.
Сега поради липса на опит и други причини са сключени абсолютно неизгодни сделки. Типичен пример е електроразпределението.

Какви инвестиции са необходими, за да може „Топлофикация" да бъде добре работещо предприятие?
Големият проблем на „Топлофикация" не е в инвестициите и не е в производството. Между 600 и 800 млн. лева са необходими като инвестиция в производството на топлинна и електрическа енергия.
Проблемът не е и в преноса, той е в разпределението - не можем да си съберем парите от длъжниците на „Топлофикация". И не защото не искаме да си вземем дължимото, а защото нормативната база няма ефективни механизми за това.
През 1997 г. беше направен анализ от Световната банка и беше изготвен мастърплан за развитие и стабилизиране на дружеството. Общината получи от СБ и ЕБВР заем от 117 милиона евро за рехабилитация на преносната мрежа и подновяване на абонатните станции.
Проблем бяха големите загуби, затова се инвестира в топлопреносната мрежа. В резултат на това техническите загуби бяха сведени до 15-17 процента, което е сравнително добро ниво. Оптималното е загубите да са около 10 процента.
Абонатните станции са почти изцяло подменени - до този момент около 7000, остават още 2000.

Има ли перспектива парното на софиянци да поевтинее?
Истината е, че централното топлоснабдяване е най-евтино, ако работи нормално. Всичко друго е груба спекулация. Разходите за един жилищен блок могат да намалеят до 20-30 процента само от смяната на абонатните станции.
Има и други механизми за поевтиняване на топлоенергията.
Необходим е обаче интегриран подход при решаването на проблемите на града, той не може да се управлява на парче.
Примерно, ако като елемент от системата за третиране на отпадъците се изгради съоръжение за термичното им третиране, то ще генерира топлинна енергия и това ще се отрази на крайната цена на парното.
Ако обаче имаме срещу себе си частен инвеститор, който гледа единствено своя интерес и нямаме механизми, с които да го контролираме, връзката между отделните градски системи се разпада.

Как приемате тезата, че приватизацията е възможният изход от натрупаните проблеми в „Топлофикация"?
Груба лъжа е, че приватизацията сама по себе си ще реши проблемите на дружеството. Безотговорно е да приватизираме дружеството, само за да се отървем от нерешените проблеми.
Пак ще кажа, че не вярвам в така наречения стратегически инвеститор. След като общината и държавата не могат да решат проблема със събираемостта например, няма гаранции, че един такъв инвеститор ще го реши.
Приватизацията е само инструмент за реализиране на политиката в даден сектор, тя не е панацея.
В крайна сметка, важното е да се постигне добър резултат.