Пламен Ранчев е зам.- председател на парламентарната комисия по външна политика, член на комисията по отбрана към НС и член на висшия съвет на БСП. Той председателства и комисията за царските имоти. 

Г-н Ранчев, обективен ли е докладът на Европейската комисия и отразява ли реално постигнатото от България и Румъния?
Докладът е обективен и описва напредъка, постигнат от България от май до септември 2006 г., като се съсредоточава върху областите, определени от предишния доклад, изискващи незабавни мерки или допълнителни условия.
Европейската комисия (ЕК) потвърждава, че през този период е постигнат допълнителен напредък в подготовката за членство и, че България демонстрира решимост да прилага принципите и законодателството на ЕС от 1 януари 2007 г.
Едноврeменно с това ЕК набелязва съществуващите слабости в подготовката на България и мерките за тяхното преодоляване.
Те са базирани на майския мониторингов доклад и са предимно в следните области - правосъдие, борба с организираната престъпност, борба с прането на пари, земеделие, мерките за недопускане на болестта луда крава, интегрираната система за административен контрол и финансовия контрол.
Разликата от предишния доклад е, че сегашният не използва схемата на червени, жълти и зелени зони.
Посочват се само група области, в които има значителен напредък.
В доклада си ЕК отбелязва, че от 61 подобласти от майския доклад - 6 червени и 5 жълти, България е изчистила 31 области.
Според ЕК ако продължим със същото темпо към края на годината ще бъдат изчистени всички области, свързани с европейското законодателство. ЕК отчита напредъка и в оставащите въпроси в областта на политическите критерии, като посочва нуждата от допълнителни усилия в областта на правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност, прането на пари, трафика на хора, условията в затворите, закрила на децата, условията на живот на хората с физически или умствени увреждания и интегриране на ромите.
По отношение на икономическите критерии ЕК отчита, че е постигнат допълнителен напредък в макроикономическата стабилност и реформите. Необходими са допълнителни мерки по отношение дефицита на текущата сметка, приключване на приватизацията, преструктуриране на НЕК и Булгаргаз, либерализация на пазара на ток и газ, въвеждане на електронен търговски регистър, облекчаване на регулаторните режими, оценка на въздействието на европейското законодателство, подобряване на законодателството и работата на администрацията.

Това ли е най-добрият начин, по който България можеше да се присъедини към ЕС? - Опозицията заяви, че този вариант е по-лош от задействането на предпазни клаузи.
Аз не бих искал да коментирам позицията на българската опозиция. Тя е ясна от доста време.
Това, което казах в началото и което потвърждавам и сега е, че това е един много добър и обективен доклад, който оценява напредъка на България и постиженията, които с усилията на всички държавни институции, парламента и на цялото българско общество сме реализирали, за да преодолеем слабостите, констатирани в предишния доклад.
Така че да се говори, че този доклад е по-лош отколкото може да се очаква и че предпазните клаузи едва ли не са нещо положително, е негативно отразяване на обективни обстоятелства.
Това, че в този доклад липсва препоръка за задействане на предпазна клауза говори единствено за нашия напредък, който постигнахме с неимоверни усилия и тези усилия бяха оценени.
Това, че на България ще се гледа през призмата на едно по-сериозно наблюдение след приемането ни в ЕС, е отражение на обективните процеси в самия ЕС.
Оценката, че приетите последно 10 страни не изпълняват договорености с пълния обем към съюза, предизвика т.нар. напрежение в европейското общество, което кара ЕК да предвижда една такава възможност на засилен мониторинг по проблемните области.
Това за нас е положително, защото не е само наблюдение, а помощ с цел да можем да приключим с всички онези неизчистени въпроси, които за този кратък период от време безспорно не могат да бъдат решени толкова бързо.
Факт е, че тези въпроси са сложни и са натрупвани десетилетия наред, включително и с участието на опозицията, когато тя бе на власт. 

Западни медии и анализатори смятат, че влизаме в ЕС при много тежки условия. Така ли е действително и преодолимо ли е това? 
Смятам, че това, което казах в началото, анализът, който си позволих да направя на самия доклад, не се отнася за много тежки условия.
Влизаме при условията, при които бяха поставени останалите новоприсъединили се страни членки, разбира се при отчитане на възможността за по-засилено наблюдение и евентуално задействане на предпазни клаузи, ако не бъдем достатъчно добросъвестни да изпълняваме задълженията си по договора.
Разбира се аз това го изключвам, защото усилията на нашето правителство, на нас като коалиция, която управлява страната, са насочени към успешното завършване на мандата и в оставащите три години до края му вече като член на ЕС да продължим с усилията за успешното ни интегриране в условията на съюза.
Мисля, че трудностите, които се очертават пред нас, са преди всичко от гледна точка на усвояване на финансовите средства при готовността ни на участие в програмите с проекти в области, където мерките са начертани.
Правителството има готовност и е изготвило конкретен план за преодоляването на посочените мерки, изпълнението на който ще бъде обект на наблюдение пряко от самия министър-председател.
Стремежът и амбицията на правителството ще са планът за действие да бъде широко обсъден и подкрепен от цялото общество.
Нашето желание е да докажем на ЕК и на държавите членки, че сме изцяло готови за пълното прилагане на правилата на ЕС, довършването на реформите и затвърждаването на създадените добри практики, създават по-голямо доверие към България, което от своя страна е предпоставка страната ни да бъде пълноправен член на ЕС. 

Какво направи България от последния доклад за справяне в критичните области - съдебна система, усвояване на еврофондовете и контрол върху храните и какво ни предстои от тук нататък? 
Много са нещата, които се направиха през тези месеци. Преди всичко преодоляване на изоставането и синхронизиране на законодателството ни с това на ЕС.
Както знаете българският парламент работи активно без ваканция и успя в срока, който беше определен да приеме тези нормативни актове , които се очакваше да бъдат приети основно в проблемните области, маркирани в майския доклад.
Довършихме някои законопроекти по глава правосъдие и вътрешен ред, приет бе административно-процесуалния кодекс, с доста забележки на първо четене бе приет и гражданско- процесуалния кодекс.
Приети бяха подзаконови нормативни актове, закона за МВР, изцяло се премина към девоенизиране и бе проведена реформата в МВР, която продължава и досега.
Започна прилагането на дознанието в разследването като основна фигура в досъдебното производство. Разбира се в хода на прилагането на тези нормативни актове, се установи , че е необходимо да се направят известни корекции, които се извършват и в момента.
В областта на земеделието продължи изграждането на разплащателната агенция. Макар че там има известно забавяне по акредитацията, очаква се до края на годината то да бъде преодоляно.
Разбира се по усвояване на фондовете има какво още да се желае, като например да се усъвършенства изграждането на административния капацитет.
Но там забележките не са били толкова съществени и най-проблематични. Имаме готовност с проектен капаците и се очаква в края на годината вече да имаме одобрени проекти. Очаква се до 2008 г. да започне усвояването на основните средства от фондовете.

След този положителен доклад за България можем ли да очакваме разпад на коалицията след 1 януари 2007 г., тъй като в НДСВ обмислят варианта да я напуснат след тази дата?
Аз не виждам основание да се разпадне коалицията.Тя бе създадена с основна цел европейското ни членство, но то не започва и не приключва на 1 януари. Тепърва предстои трудното.
Водещи фигури, включително и лидерът на НДСВ са заявявали, че за тях приключването на мандата на това Народно събрание в рамките, на които то бе създадено и конструирано, е основна цел и задача.
Разбира се възможни са изказвания от страна на НДСВ в насока напускане на коалицията, но мисля, че това по-скоро е политическо говорене, което е свързано с процеси в самото НДСВ предвид решаване на вътрешни проблеми.