Една от важните сфери в обществения живот непременно е демографията на населението. Това е тема, която вълнува всички ни и за да ни бъде изяснена в страната се проведе Национално преброяване, проведено от НСИ. Преброяване, което премина не както предишните преброявания, а под знака на пандемия, ограничения, а и беше отложено. За това как протече преброяването, кога се очаква да излязат първите предварителни резултати от него и какви са основните изводи от него, репортерът на News.bg Симеон Янев разговаря с председателя на НСИ Сергей Цветарски.

Господин Цветарски, след като кампанията приключи - има ли "останали дупки" в страната и селища, които не са преброени?

Не, цели селища няма непреброени. Бих казал даже обратното, че точно в малките население места преброяването беше доста пълно и с по-малко проблеми. Проблемите бяха в по-големите градове, тъй като кампанията се приема там по-различен начин.

Как НСИ се справи с региони с тежка демографска криза по време на преброяването? И това показател ли е за трудностите, които изпитваше НСИ в кампанията за набиране на преброители?

Отново бих казал - това беше изненада. Всъщност преброяването прочете най-леко в районите, които са засегнати от демографската криза - говорим най-вече за Северозападна България. Там хората откликнаха и там преброяването е най-пълно. Аз го отдавам на това, че хората разбраха, възприеха тази значимост на преброяването, тъй като те усещат, че събраната информация би била от тяхна полза за политиките, които могат да подобрят положение на населението в тези места.

Най-много, най-добре бяха преброени и обхванати лицата в Северозападна България, но бих отличил също така и някои от големите градове - например Русе и Пловдив, където всъщност хората разбраха целта на преброяването и подпомогнаха по най-добрия начин неговото провеждане.

Има ли наложени глоби за непреброени и колко са те, ако има такива?

Глобите не бяха целта на тази кампания, на провеждането на преброяването. Глобите трябваше да осигурят активното участие на всички лица и всъщност глобите са предназначени за тези, които бих казал агресивно саботираха провеждането на преброяването или такива, които отказваха да се преброят. Все пак то се провежда на основата на Закон за преброяване на населението жилищния фонд. Един закон трябва да се изпълнява.

Ние не възнамеряваме масово да глобяваме хората, но ще има глобени, тъй като имаше много сигнали по време на преброяването за хора, които отказват да се преброят - и не само това, а агитират срещу преброяването. Имаше и сигнали за хора, които много активно искаха да помогнат за преброяването. Дори има такъв пример с една жена, която се обажда, за да пита къде да си плати глобата, че не е успяла да се пребори. Всъщност тя успя да се преброи и няма да има глоба.

Може ли да ни кажете колко са тези сигнали на хора, които са пречили на преброяването?

Не, количествено не мога да ви кажа сега, тъй като те се получават, а дори и в момента продължават да се обаждат хора, които не са успели да се преброят поради една или друга обективна причина - не са били в България, не са имали роднини, които могат да ги преброят и имат желание да го направят. Ние разглеждаме всеки такъв случай по отделно, така че да обхванем цялото население.

Обхванати ли са в преброяването сградите, в които не живеят хора? Този показател обхваща ли се в целта на преброяването и в картината, която НСИ има за цел да даде? Колко е броят на пустеещите жилища у нас? А на административните сгради?

Разбира се, че се обхващат и това е една от целите на преброяването. Не случайно към Закона за преброяването се добавя не само на населението, а и на жилищния фонд. Ние преброяваме жилищния фонд - този, който е предназначен за обитаване от хора, а не административните сгради или производствени такива. Работата по това обхващане започна през 2020 г., когато беше направен предварителен обход на цялата територия на България и бяха описани и регистрирани координатите на всяка една жилищна сграда.

Сега при преброяването предстоеше да бъдат описани тези сгради, които са жилищни сгради, но всъщност има много такива сгради, но техният брой ще можем да ви го кажем доста по-късно, когато обработим цялата информация.

НСИ започва да провежда контролни анкети - каква е тяхната функция и колко домакинства ще бъдат обхванати?

Първо да кажа, че при всяко преброяване и във всяка страна има грешки, които се допускат по време на преброяването - било от организаторите, било от самите лица, които участват в него. Това е съвсем обективно съществуващ проблем във всяка страна и се провеждат такива контролни преброявания с цел да се установят размера на тези грешки в два аспекта.

Първият аспект е обхват на населението - доколко населението е обхванато, има ли непреброени или обратно - има ли двойно преброени лица.

Вторият аспект е за оценка на качеството на събраната информация по отделните въпроси, които фигурират в преброителната карта. Целта на тези контролни преброявания е да се оцени размера на грешката при всеки един от показателите, които по въпросите съществуват в картата, за да се знае с какво качество на информацията работим. Това е изключително важно, тъй като всъщност тези преброявания очертават магнитуда на доверителност, в която може ние да ползваме тази информация.

Кога се очаква да бъдат обявени първите предварителни резултати от преброяването?

Първите данни се надявам, че ще бъдат готови преди Нова година, преди Коледа, тъй като сега предстои огромна работа. Първо тези, които са преброени с преброителни карти на хартия, а не онлайн, трябва да бъдат въведени, а след което трябва да бъдат верифицирани с допълнителната информация, която получаваме от административните източници.

В този случаи тези, които не са преброени било онлайн, електронно, било на хартия, те ще бъдат допълнени от съществуващата информация в административните източници.

Срещна ли НСИ разбиране и съучастие на гражданите в преброяването. Усетихте ли разлика спрямо миналата кампания преди 10 години?

Да, разлика винаги има. И аз имам спомени отпреди 4 преброявания и мога да кажа, че разлика има. Има изменено отношение към каквато и да е дейност като че ли в държавата, защото мога да ви кажа, че преди около 40 години при преброяването 1985 година - преброяването беше почти един национален празник. Така беше възприемано от хората, които приемаха преброителите като дългоочаквани гости и ги изпращаха с подаръци.

Сега отношението е доста по-различно предвид наличието на интернет, социални мрежи, в които всеки коментира и изразява своето отношение към тази важна задача, но всъщност те я пренасят и върху всички задачи, които държава осъществява. И до голяма степен това обяснява ниският дял на електронно преброилите се лица, които просто отказваха да приемат и оценят възможността на преброяването.

Казахте, споменахте, че имате спомени отпреди 4 преброявания. Тогава НСИ за какво питаше, понеже сега знаем, че на това преброяване въпросите бяха по-съвременните технологии?

Мога да кажа, че в общи линии въпросите са същите. И това е напълно разбираемо, тъй като повтаряйки въпросите при всяко преброяване ние осигуряваме възможност за сравнимост и изследване на динамиката, тоест изменението във времето. Така че въпросите в основната си част са същите, но сега имаме малко повече въпроси, тъй като имаме и малко повече, по-добри възможности да го направим чрез електронното преброяване. Разбира се, ние не можехме да включим и всички очаквания, които обществеността има, тъй като по време на подготовката на преброителните карти, още преди 3 години ние събирахме мненията на всички институции, включително обществени организации за техните очаквания какво трябва да бъде включено в преброителната карта.

Имаше невероятно много заявки за допълнителна информация, които щяха да превърнат преброителната карта в своеобразна книжка, която трябва да се попълва доста дълго време. По тази причина за това сме отсели най-важните въпроси, които засягат актуални теми от обществения живот и се надявам да отговорим на интереса на обществото.

Къде се позиционира България в статистиката по успеваемост спрямо останалите в ЕС?

Не го разглеждаме като състезание между статистиките в ЕС, но всъщност задачата ни е една на всички тези страни, които участват в Европейската статистическа система. И за нас е важно да работим по единна методология и това е така, гарантирано с регламентите на ЕС, които се отнасят до преброяването. В общи линии преброяването протича по еднотипен начин във всички страни.

Що се отнася до разликите - разликите са най-вече в дела на електронно преброилите се лица. Има държави, които приключиха своите преброявания вече като Португалия и Словакия, в които делът на електронно преброилите се лица достига 88-85%. За съжаление в България ние постигнахме 35%, което е по-малко дори от предишното преброяване. А например, все още не са приключили всички преброявания. В Гърция започна преброяването вчера, така че то в момента стартира.

Какви са основните изводи, които НСИ си прави и какво е необходимо да се подобри за следващото такова преброяване?

Ние разчитаме изключително много на информационната инфраструктура в държавата, тъй като от нея зависи доколко могат да се модернизират методите за събирането на тази информация. Отново като пример и връщане назад в историята мога да ви кажа, че през 1985 година нямаше никакви съществуващи административни регистри, а всичко беше базирано върху преброителната карта.

Сега имаме доста добре функциониращи източници, няма да ги споменавам всичките, но те не обхващат всички аспекти от обществения живот. По тази причина ние провеждаме преброяването, но с все повече ползване на административните източници.

И да се надяваме, че след 10 години няма да сме в период на пандемията и хората ще бъдат по-отворени и към контрольорите и към преброителите, за да може да се получи празник.

Нека си го пожелаем. Първо да бъдем здрави и второ бих го пожелал на колегите, които тогава ще провеждат преброяването да не попадат в такава ситуация, при която се натрупват твърде много негативни фактори едновременно и те оказват влияние върху преброяването. В случая имахме и пандемия, и атаки спрямо системата за електронното самопреброяване.

Има разбира се и една политическа напрегнатост в момента в обществото заради многото избори тази година. Всичко това оказва влияние върху отношението на хората към тази важна задача.