Проф. д-р Емил Паскалев, председател на Българското нефрологично дружество, пред News.bg

Какви са основните причини за хроничните бъбречни заболявания?
За хроничните бъбречни заболявания първата причина е захарен диабет, на второ място артериална хипертония, на трето място са всички бъбречни заболявания. Първата и втората са причини в 2/3 от случаите на хронично бъбречно заболяване и бъбречните заболявания, водещи до хронично бъбречно увреждане са само в 1/3. Тоест от тази характеристика ние трябва да си направим извода, че бъбреците се увреждат повече от външни за бъбреците причини, от други заболявания, които вторично, по-късно атакуват бъбрека, какъвто е захарният диабет и артериалната хипертония.

Как могат пациентите по-рано да открият заболяването, за да бъде лечението по-ефективно и да не се стига до по-крайните фази на бъбречното заболяване?
Пациентите, които са с най-честата причина за хронично бъбречно заболяване, а именно захарният диабет, трябва да знаят, че след определен период от време, след около 7 години и повече, бъбречните увреждания идват по един разбираем логичен начин. Същото характеризира артериалната хипертония, но там уврежданията идват след по-дълъг период - след 10 години и повече.
Това са пациенти, които са огромен брой - със захарен диабет и артериална хипертония, които трябва да знаят тези характеристики. Знаейки това, те трябва да активират своето внимание и върху състоянието на бъбреците и активно да се интересуват или да се правят изследвания в контекста на бъбречната функция.
В останалите случаи като причини могат да се посочат редица бъбречни заболявания, които си имат своите специфични изяви и те трябва да се съобразяват с препоръките, начина на проследяване, начина на изследване и съответно да са точни, екзактни в осъществяването на лечението. Обикновено тези неща се знаят и не са трудни за осъществяване.

Има ли профилактика на бъбречните заболявания?
Да, когато се открият рано може да се отстрани причината и тази причина, след като престане на действа, ще престане да уврежда и бъбрека. Това е и най-добрият вариант - ранното откриване. Тогава успехът за лечението е до 100%.
Когато обаче се открие в късните стадии, тогава проблемът е в това, че бъбречното увреждане хронифицира. Хроничното бъбречно увреждане има само прогресивен ход напред и въпросът е за какъв период от време ще доведе до една крайна увреда на бъбречната функция.

Мит или „лек" е широко разпространеното в обществото твърдение, че бирата е полезна за бъбреците и е хубаво да пием бира?
Не. Бирата е алкохолно питие. Всички знаете характеристиката на алкохолното питие. Тя е и течност, но това е алкохолна течност, на която да не се разчита за терапевтичен, лечебен ефект върху бъбреците.

Какви са модерните алтернативи за лечение на бъбречните заболявания?
Модерните алтернативи? Като изключим варианта на ранното откриване, където причината може да се отстрани и това е най-добро лечение на бъбречното заболяване, когато е напреднало бъбречното заболяване, се включват нови модерни лекарства, които имат протекции върху бъбреците, тоест това са лекарства, които защитават бъбреците от възможната причина, която може да ги увреди.
Това е използване на нови, съвременни биотехнологични лекарства и съответно, когато нещата са напреднали с увреждане на бъбречната функция и тя е достигнала до степен, когато бъбреците не могат да изпълняват своята работа, оптималният метод за лечение е бъбречна трансплантация и ако това не може да се осъществи, това вече са диализните методи на лечение.

Как си обяснявате факта на ниското ниво на трансплантации в България? На какво се дължи това според вас и има ли достатъчно желаещи донори?
Недостигът на донори у нас може да бъде в два аспекта . Донорите могат да бъдат живи и могат да бъдат трупни донори. При нас има изключително голям недостиг на трупни донори. При живите донори, това е един процес, когато човек има желанието да дари бъбрек на свой близък, който се нуждае. Това е процес, който е преди всичко въпрос на желание, но тъй като опира до близките на пациент, който е болен, това обикновено се случва. Така че по отношение на живото донорство, ние имаме един ред, който е приличен за България. Проблемът е с трупното донорство, което е друга сфера, която аз трудно бих могъл да коментирам.

Тъй като много се говори за отлива на медицински специалисти от България, как е във вашата област, в нефрологията? Имаме ли достатъчно подготвени специалисти или има и там отлив, все пак знаем, че нашето здравеопазване не е конкурентно на западноевропейското и като качество на заплащане и като технологии?
Имайки предвид настройката на моите студенти, аз съм убеден, че повече от 50% от завършващите млади колеги имат поглед извън границите на България. За съжаление истината е такава и тя трябва да се гледа като реалност. Но в последните години, аз мога да кажа, че има колеги, повечето на брой млади, които се записват и осъществяват обучението си или специализацията си в областта на нефрологията, което е един сериозен, положителен резултат нещо, което преди с години не беше така - има промяна в това отношение.
Аз се надявам тази промяна да бъде трайна. Надявам се и виждам, че колегите, които специализират нефрология, а това са основно млади колеги, проявяват интерес към авангардните неща в нефрологията към органната трансплантация, бъбречната трансплантация, към извън бъбречни методи за очистване на кръвта.
В това отношение нефрологията е доста атрактивна и дава поле за изява на всеки един, за което аз насърчавам младите хора и непрекъснато казвам, че нефрологията е сериозна дисциплина.