Какво е новото в израелско-палестинския конфликт?
Още от 2008-2009 г., когато бе проведена израелската военна операция срещу населението на Газа, и особено след атаката срещу „Флотилията на своободата", реакциите на международната общноственост спрямо действията на израелските въоръжени сили започнаха да стават все по-резки.
Когато знанието и информацията са ограничени и не съществува възможност за пълно изучаване и комплексно разглеждане на реалността (а такава най-често не съществува), общественото мнение се формира от този, който създаде по-мощен символ.
До съвесем скоро Израел задаваше честотата на високоговорителите по палестинския проблем. Беше по-важно не чия логика е правилна, а чия се чуваше. Струва ми се, че тази тенденция започва да се променя.

Какво имате предвид?
Примерите са няколко, но сред тях мога да откроя използването на понятието антисемитизъм.

Откъде произхожда това понятие?
В края на XIX век в Източна Европа и по-специално в Полша и Русия при императорите Александър III и Николай II са извършвани репресии срещу евреите. Така се ражда понятието антисемитизъм. То се използва, за да се обозначи диференцираният подход към евреите - забранявано им е да заемат държавни постове, ограничавано е правото им на собственост, като случаите, в които дискирминацията приема облика на физическо насилие, не са рядкост.
И ако в името на изразителния изказ си служим с това понятие днес, то не е трудно да открием белези на антисемитизъм в поведението на Израел спрямо палестинските араби в окупираните палестински територии, защото на тях също са налагани редица забрани - на свободно придвижване, на достъп до местата за поклонение; подлагани са на агресивни действия от страна на израелските заселници.
Арабите също са семитски народ, а арабският, подобно на иврит, е включен в семито-хамитската езикова група. Разликата с антисемитизма от XIX век е в това, че днес извършителят е някогашният потърпевш.
Всичко казано показва, че с появата на палестинския проблем значението на понятието антисемитизъм започна да се трансформира или поне развитието на събитията в региона на Близкия изток налага по-внимателната му употреба.

Какви проблеми виждате при отразяването на конфликта?
В повечето случаи се представя само едната гледна точка и фокусът на медиите е върху едно събитие. Ето например мирната конференция в Анаполис. Недостатъчно внимание бе обърнато на детайли като този, че две седмици преди провеждането на конференцията Кнесетът одобри на първо четене проектозакон, чието влизане в сила имаше за цел да затрудни промяната в статута на Ерусалим при бъдещи преговори с палестинците.
Показателен за надеждите, възлагани на изхода от конференцията, както и за политическите намерения, които Израел бе готов да осъществи, е и фактът, че само 2 седмици след Анаполис - на 12 декември 2007 г. - израелският кабинет за сигурност проведе заседание, за да обсъди широкомащабна военна операция в Газа.
На 18 януари 2008 г. бяха затворени всички пропускателни пунктове за доставка на хуманитарна помощ в Ивицата. На 21 януари единствената електроцентрала в Газа бе спряна подари недостиг на гориво. А прожекторите осветиха предимно към подробностите, свързани с организацията на конфренцията.

Този конфликт продължава десетилетия...
Така е и от това произтича трудността да бъдат проследени първопричините за неговата поява. Нерядко едно събитие се представя и анализира, без да е разгледана поредицата от предхождащите и последващите го факти и обстоятелства.
За пример може да се посочи отвличането на Гилат Шалит. Акцентът на медиите бе върху деянието като престъпно такова. При т.нар. тлеещи конфликти обаче преминаването през различните фази на конфликта - в този случай между криза към открити прояви на насилие и военни действия - се осъществява много бързо, като в повечето случаи за повод са използвани провокации и от двете страни.
При отвличането на израелския войник това са две събития. На 5 юни 2006 г. израелските военновъздушни сили убиха двама членове на подкрепяния от ХАМАС Комитет за народна съпротива. На 8 юни израелският военноморски флот предприе последователни бомбардировки срещу цивилното население на плажа в северната част на Ивицата Газа. Тези две събития до голяма степен доведоха до прекратяването на примирието, което ХАМАС спазваше в продължение на 16 месеца. В отговор на предприетите от израелските сили действия, Гилат Шалит бе отвлечен на 25 юни.

Значи ли това, че насилието в този регион винаги е оправдано?
Не. Насилието никъде не може да служи като оправдание за извършване на ново насилие.

Не проявявате ли пристрастност, когато отбелязвате само негативите в поведението на Израел?
В повечето случаи, когато се заговори за конфликта, почти задължителни са обвиненията, че се взема страна. Не е необходимо някой да подкрепя палестинската кауза, за да изтъкне нарушаването на международното публично и хуманитарно право.
Личните симпатии и професионалните интереси нямат общо с международните задължения на всяка демократична страна - резолюциите на Съвета за сигурност са задължителни за всички държави-членки на ООН.
Израел трябва да спазва конвенциите, които по надлежния ред са се превърнали в част от вътрешното му право. Ако всички държави поемат задължения, които не спазват, хаосът в международната система е неизбежен. Последиците са неблагоприятни дори и за неангажирани пряко с конфликта страни като България. Не става дума за пристрастност, а за тревога.

Израел е влиятелна страна с влиятелни съюзници. Доколко е важна тяхната роля за разрешаването на конфликта?
Важна е дотолкова, доколкото само влиятелна страна, която се ползва с доверието на Израел, притежава политическите лостове да въздейства върху неговото поведение, понякога и против волята му. Важен момент е и как тези влиятелни съюзници са настроени да зачетат интересите на палестинския народ, защото дълготрайно и справедливо уреждане на конфликта не може да се постигне без това условие.

И един личен въпрос. Била сте в региона. Коя е „снимката", която Ви направи най-силно впечатление?
На излизане от окупираните палестински територии при мястото, където беше разположен метал-детекторът, бях изпратена от кабина, от която се подаваше автомат, насочен право към гърдите ми. Стъклата на кабината бяха затъмнени. На 4-5 метра се подаде втори автомат. Впоследвствие едно красиво израелско момиче, което отбиваше задължителната си военна служба, докато проверяваше паспорта ми, ме попита дали ми е харесало в Израел.