С икономиста и журналист Кузман Илиев, част от листата на ВМРО за 24 и 25 МИР - София, разговаряме за икономическата криза, начините, по които държавата може и трябва да се държи, както и за мерките, които ще следва ВМРО и след изборите на 4 април.

Кандидатирате се за народен представител и ако влезете в Парламента ще трябва да гласувате важни икономически и финансови закони. Как определяте икономическите възгледи, които изповядвате като консервативни, кенсиански или либертариански и защо?

Аз съм човек с дясно-патриотични възгледи. В културен и политически аспект - разбиранията ми са консервативни. В икономически аспект съм последовател на антипода на кейнсианството - австрийската икономическа школа. Тя анализира изкривяванията, които предизвиква държавната намеса в икономиката. И най-добре обяснява причините за кризата и как всъщност се създава богатство. Следователно, възгледите ми могат да бъдат определени като дясно-консервативни и палеолибертариански - микс между свободна икономика с наличието на силна културно-консервативна връзка с традиции, история, език и религия, спояващи нацията в едно цяло.

Какво е виждането ви за бюджетната и фискална политика през следващите четири години - дефицити между 3% и 5% от БВП с последващо увеличение на данъците или нещо друго?

За жалост при сегашните нива на дълга на държавата от 23 на сто спрямо БВП след две години ще приближим до 30. Някой ще каже, че това не е проблем, защото е малко и трябва хазната да отвърже кесията в криза. Аз бих припомнил как Румъния и Русия само преди няколко години фалираха при дълг около 10-12 процента спрямо икономиката си. Развиващите се икономики трябва да са много по-внимателни и не могат да си позволят дългов разгул. В противен случай ще се наложи неизбежно вдигане на данъците, а това значи и влошаване на инвестиционния климат. В кризата най-важно е имаш инвестиции, не да ги гониш.

Как оценявате сегашния бюджет - за 2021-а с увеличението на разходите за възнаграждения и за пенсии и какви ефекти очаквате от него?

Проблемът в бюджета са увеличените разходи за заплати на администрацията. Докато частният сектор стои частично затворен неизвестно докога, виждаме рекордни разходи като цяло и ръст с 10 и 30 на сто заплатите в публичния сектор. Нито е сега моментът, нито е разумно при положение, че правилната рецепта е държавата да "обере" ненужните си разходи и да остави икономиката да диша, като дори премахне някои данъци. Това ще бъде свеж стимул за стопанска инициатива, а само работеща икономика ще ни изведе от кризата. Дълг и държавен харч са рецепти за икономическо фиаско.

Крие ли според вас зелената сделка рискове за България? Ако да какви, в кои области и как според вас тези рискове трябва да бъдат преодолени?

Зелената сделка е с опасни за България последствия. Над 150 хил. души ще бъдат засегнати от нея само в Маришкия басейн при затваряне на ТЕЦ-овете и мините. Да не говорим, че 45 процента от енергийния ни микс идва именно от въглища. Освен че се отказваме от евтиния и наш собствен енергоизточник, застрашаваме и енергийната си сигурност, защото през зимата именно този сегмент подсигурява енергийната обезпеченост на икономиката ни в пикови моменти. А ужким се борим за "енергийна независимост". Ще трябва да отложим затварянето, заради скъпите квоти поне с още 15-ина години. Трябват ни Алианси в ЕС и с други играчи от Централна Европа в подобна на нашата ситуация. Германците си затвориха ядрените централи, а сега внасят и въглища от Полша. Това прави Европа много неконкурентно място. Общо взето, Зелената сделка е адски вредна приумица на брюкселските чиновници, която има реално изражение в безработица, обедняване, а оттам отлага и нужните зелените решения и инвестиции. Времето на водорода, биомасата, ВЕИ и други ще дойде, но когато е икономически изгодно. Бедните не са еко, а така ще обеднеем. Прескачането на стадии на развитие е грешка, а и знаем какво ще ни предложи науката в бъдещето като възможности. Дотогава фосилните горива - газ, нефт, въглища - ще имат място.

Необходима ли е според вас промяна в пенсионния модел и ако да каква?

Демографски не стоим добре. Днес 3-ма служители плащат пенсията на 1 пенсионер. Дефицитът на НОИ вече изхвърча над 6 млдр. лв. Само след 10-15 години 1 служител ще плаща пенсията на 1 пенсионер. Осъзнаваме какво значи това, нали? Ниски пенсии и данъчно-осигурителна тежест, смазваща работещите. Бързо трябва да се заздрави капиталовият стълб, в това число и контролът върху частните пенсионни фондове, разбира се. Повече лична отговорност, повече възможности и за инвестиране на парите в т. нар. мултифондове. Спиране на течовете и измамите с удостоверения за стаж, опростяване на системата, но и по-сериозна връзка между принос и ползи, а не постоянно спиране на болезнените реформи.

Много се говори за опасността от рязко увеличаване на задлъжнялостта на фирмите и на гражданите. Какви са вашите и на ВМРО виждания за мерките, които трябва да се предприемат ако не за преодоляване, то поне за намаляване на този риск. Трябва ли държавата да създаде и да прилага някакви специални инструменти - правни и финансови в тази област и ако да - какви, или да разчита на вече съществуващите разпоредби в Гражданскопроцесуалния кодекс и в Търговския закон?

Най-важното е какво правим след като спре Мораториумът за плащанията по кредитите. Това са административно затворени бизнеси. Откъде да вземат пари? Предлагаме спешно създаване на Държавен Гаранционен фонд, който да се капитализира с пари от бюджета, приватизация на неработещи държавни и общински активи, ББР и дългови емисии. С него да се гарантират пред банките лихвени плащания за най-ударените и участващи досега в мораториума бизнеси и физически лица. Държавата ще си върне парите във времето от работещите вече бизнеси, но в следващите 2-3 години проблемът с административно затворените "длъжници" ще е голям. Това е ключово, буквално въпрос дни.

Защо кризата, породена от Covid удари различно отделните икономики в ЕС?

Защото икономиката като наука, има установени постулати. А именно - вредният дълг, харчен по политическа целесъобразност в криза избива още повече. Всички неефективности като раздута социална държава, тромава администрация и затлачена здравна система се вривяват с пълна сила по време на криза. И това се видя. Страните с голям дълг буквално имаха два пъти по-тежки спадове. Така както вирусът се комбинира с други заболявания и набира сила, по същия начин икономическата неефективност в криза излиза много солено. И по същия начин трябва да се преболедува и изчисти системата, а не да се залива още дълги и неефективност, отлагайки неизбежния Видов ден.

Какво е важно за България, след като приключи пандемията и какви инвестиции ще изправят икономиката ни?

Най-важното е инвестициите да се върнат. И вътрешни, и външни. През 2008 година капиталообразуването е 34 на сто от БВП, днес 19. Декапитализираме се, което води до регрес и обедняване в по-дълъг хоризонт. Спестявания има, но те не стигат до реалната икономика, защото няма достатъчно условия за това. Оптимизация на държавните разходи и ефективност при правенето им. Вежлива и гъвкава администрация. Разумни данъци. Политическа стабилност и предвидимост във времето. Прозрачна и справедлива съдебна система. Защита на частната собственост. Това са простите жалони, които да създадат една разумна среда за бизнес, растеж на доходите и сигурност.

Съдържание: ПП ВМРО - Българско национално движение