"Мисля, че в бъдеще случващото се в Газа ще бъде изучавано като холокост. Днес Газа е концентрационен лагер. В продължение на десетилетия Израел налага ограничения върху вноса на храни и стоки и върху движението на хора. Организациите за правата на човека наричат ​​Газа затвор на открито."

Това заяви Самер Абделнур, старши преподавател по стратегически мениджмънт в Бизнес училището на Единбургския университет. Той е съосновател на Al-Shabaka - Палестинската мрежа за политически анализи, и често публикува и коментира теми, свързани с Палестина. 

News.bg се срещна с него по време на "Градски форум: Пространство, наблюдение и сигурност", който се проведе на 18-21 юни в София. На него Абделнур изнесе лекция на тема "Химията на заличаването: Изследване на произхода и употребата на термобаричните бомби - от Виетнам до Палестина".

Разговаряхме по темите свързани с термобаричните бомби, конфликта Израел-Палестина, значението на Хамас, управлението на Бенямин Нетаняху и ролята на Иран в конфликта. 

Какво представляват термобаричните бомби и по какво се различават от конвенционалните взривни вещества? 

При удар термобаричните бомби освобождават запалим материал, който се разпръсква в даден радиус и след това се запалва. Когато този материал се запали, се създава масивна експлозия, която според някои данни може да достигне над 3000 градуса по Целзий. Разпръскването на горивото и запалването му създават масивна ударна вълна, която може да причини огромни щети на хора и сгради. Огненото кълбо може буквално да изпари хората, които са близо до него. 

Ако термобарична бомба бъде пусната в основата на сграда, може да срути цялата сграда, често оставяйки кратер на нейното място. Но, тъй като е запалителната бомба, ударната вълна и изгарянето на кислород създават кислороден вакуум, в който хората се задушават. Това е наистина многоизмерен вид оръжие, което има огромен радиус и убива всички живи същества, които се намират в обсега му. 

При първата фаза на взрива хората умират моментално и няма останки от тях, а при последващите ефекти на рязка промяна в налягането и разпространение на ударната вълна, могат да загинат и хора извън непосредствения епицентър, като при част от жертвите може да липсват видими външни наранявания.

Какви доказателства съществуват за използването на оборудване с термични бомби в Газа? 

Съществуват доста доказателства и е доста добре документирано, че Израел използва произведени в САЩ оръжия с термични пръти. Когато Израел искат да ударят тунел под сграда, те бомбардират основата на сградата, цялата сграда се срутва и остава огромен кратер. Al Jazeera публикува детайлно разследване за употребата на термобаричните оръжия през февруари тази година. 

Технически правилно ли е да ги наричаме вакуумни бомби? 

Името се е променяло с течение на времето. Ранното име е било "гориво-въздушен експлозив", по-късно "вакуумен", защото изсмукват кислородът от въздуха, затова е технически е правилно да ги наричаме вакуумни бомби.

Как са се развили термобомбите  от създаването им до днешни дни? 

Термобомбите са разработени за употреба в ненаселени райони. САЩ са използвали този вид бомби във Виетнам, за да може да разчистят терена, на който да кацат хеликоптери. Постепенно термобомбите започват да се използват срещу бойци. Днес се редовно се ползват в гъсто населените цивилни райони, както виждаме в Газа и Ливан. 

Технологията на оръжието е същата, но предназначението му се е развило. Самите термобарични бомби работят на същия принцип, но са станали много по-мощни. Преди те просто са били пускани от самолети. Днес те са прикрепени към ракети, които са по-способни да се насочват. Въпреки че нашето изследване разглежда термобарични бомби и ракети, те се срещат и в други форми. Например, твърди се, че Хизбула използва ракета, изстрелвана от рамото, която има термобарични свойства.

Законни ли са термобаричните оръжия съгласно международното хуманитарно право и трябва ли оръжията да бъдат забранени на международно ниво, подобно на химическите оръжия? 

Законността е силно съмнителна, особено с нарастващата им употреба срещу цивилни. Някои се питат дали изобщо трябва да се използват срещу хора, предвид ужасяващия и разрушителен ефект върху тях. Това беше ранен дебат, който имаха военни и медицински анализатори, но нарастващата им употреба срещу цивилни повдига въпроса за пропорционалността и срещу невъоръжени цивилни. Сигурното е, че това са много противоречиви оръжия.

Мисля, че има силни аргументи за забрана на тези оръжия. Мисля, че това, което възпрепятства дискусията по този въпрос, е променящата се класификация на оръжието. Дори докато правехме това проучване, бяхме наистина изненадани колко непрозрачна е информацията за тези оръжия, въпреки че тази бомба съществува от дълго време.

Открихме доказателства, че Обединеното кралство дори е променило името на бомбата, за да я направи да изглежда по-скоро като конвенционално оръжие и по-малко като термобарично, което е интересно. За нас това изглеждаше умишлено, като начин да се отклони критиката. Термобаричните оръжия, колкото и противоречиви да са, са много ефективни за убиване на хора и затова военните не искат да се откажат от тях. В края на краищата, можете да съборите цяла сграда и да убиете всички в даден радиус, без да разрушавате останалите сгради около нея.

С всичко, което казахме, вярвате ли, че сме свидетели на нормализирането на този вид разрушителни оръжия в съвременните военни действия?

Абсолютно. Мисля, че дори в ранните етапи на геноцида, например, когато Израел атакува болница или училище, те полагаха големи усилия да твърдят, че там е имало бойци на Хамас. Днес те дори не си правят труда да правят подобни твърдения. Към този момент 80-90% от сградите в Газа са разрушени или сериозно повредени, включително болници, университети и училища. Разбира се, Международният съд се е произнесъл относно еквивалентността на този правдоподобен геноцид, но ние не виждаме реални действия и мисля, че това отразява промяна в международния световен ред. По подобен начин станахме свидетели на промяна в оперативното използване на термобаричната бомба - от разчистване на полета до широкото ѝ използване в гъсто населени цивилни райони и мисля, че това върви ръка за ръка с бездействието на международно ниво за спиране на геноцида.

Използвахте думата "Геноцид", според вас това ли наблюдаваме в Палестина? 

Това, което се случва в Газа, не само според мен, но и според мнението на стотици водещи експерти, международните съдилища и организации за правата на човека, е геноцид. Мисля, че в бъдеще случващото се в Газа ще бъде изучавано като холокост. Газа отдавна е определяна като най-големия концентрационен лагер в света. В продължение на десетилетия Израел налага ограничения върху вноса на храни и стоки, както и ограничения върху движението на хора. Много организации за правата на човека наричат ​​Газа най-големия затвор на открито в света. Над 80% от сградите са разрушени или сериозно повредени, включително болници, университети, училища, водоснабдителни системи - инфраструктура, необходима за оцеляването на едно общество. В същото време те хвърлят най-невероятните съвременни оръжия върху хората в Газа, в един от най-гъсто населените райони в света. А ранените почти нямат възможност да получат лечение, така че това е смъртна присъда. Хората, които се нуждаят от лечение на черния дроб или са на кръвопреливания, умират. Хората с рак не могат да получат лечение и умират. Това със сигурност е геноцид.

Какво мислите за ръководството на Нетаняху? 

Нетаняху е военен престъпник и трябва да бъде съден като такъв. И мисля, че е важно не само той да бъде съден, но и всички замесени. Можем да кажем, че Нетаняху е сключил сделки с крайни елементи от израелската политическа класа за собственото си политическо оцеляване, но последните проучвания показват, че огромна част от израелското население подкрепя насилието в Газа. Геноцидните намерения се възпроизвеждат не само от Нетаняху и Ликуд, но и от политическите партии, представляващи заселниците, както и от водещите медии в Израел. Мисля, че е важно да разглеждаме Израел като система. Израел е създаден като англо-европейски колониален проект и е изграден върху етническото прочистване на палестинците и окупацията на палестински земи. Израел никога не се е отклонявал от този курс на действие и затова мисля, че геноцидът в Газа е продукт на историята на Израел и начина, по който винаги се е отнасял с палестинците.

Kак оценявате Хамас и ролята му в палестинската политика и общество?

Хамас е създаден в контекста на окупацията и насилието срещу палестинците, като форма на съпротива и стремеж към освобождение. Хамас не е само военна организация, а и политическо движение, подобно на Хизбула. 

През 2006 г. международната общност пропусна възможността да включи Хамас в легитимен политически процес, след като спечели изборите в Газа, както се случи и в други части на света, когато движенията за съпротива постепенно преминаха в политическа роля.

Хамас е факт, не е единственото палестинско движение, но има широка подкрепа от част от населението, защото хората го възприемат като нещо повече от военна организация. 

Възможно ли е да има независимо, прозрачно и некорумпирано палестинско правителство без Хамас?

Мисля, че е важно палестинците сами да избират своите представители. Но за да можем да направим това е необходимо да има край на окупацията.

Много палестинци възприемат Палестинската власт като зависима от сътрудничество със сигурността на Израел и като пречка за освобождението. Властта често се счита за корумпирана и не достатъчно прозрачна.

Палестинската политическа сцена е много разнообразна и хората имат различни гледни точки. Няма правителство в света, което да е напълно свободно от бюрокрация или корупция.

Но ключовото е палестинците да могат да избират своите представители. Но това няма да е възможно, докато окупацията не приключи. Една от основните грешки на Осло е опитът му да създаде институции, без да прекрати окупацията, което само създаде институции, зависими от окупацията.

Как виждате ролята на Иран в региона и в израелско-палестинския конфликт?

Никога не съм мислил за Иран като за основен фактор в палестинския въпрос. САЩ и Израел изглежда са решени да разширят обхвата на конфликта, като включат Иран в него. Иран е заинтересован предимно от собствените си стратегически интереси и възпиране на заплахи, а не непременно от пряко участие в палестинския въпрос. Ако Иран наистина беше дълбоко ангажиран с Палестина, вероятно щеше да бъде много по-активен много по-рано.