Руският президент Владимир Путин отхвърля призивите за мирни преговори с Киев, съобщава "Ройтерс", позовавайки се на трима източници, близки до Кремъл.

Според тях неотдавнашните украински атаки с дронове срещу руски петролни рафинерии и пристанища са засилили решимостта му засега да продължи войната.

Двама от източниците, пожелали анонимност, твърдят, че Путин по-скоро ще ескалира конфликта, който вече е в петата си година. Един от тях, който редовно се среща с руския президент, определя вероятността от ескалация през следващите месеци като "много висока".

Тези коментари идват, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп в понеделник заяви, че Путин иска войната да приключи и че нейното разрешаване е "по-близо, отколкото хората си мислят". Миналата седмица Тръмп проведе отделни телефонни разговори с Путин и с украинския президент Володимир Зеленски. Вчера двамата разговаряха и на срещата на върха на НАТО, на която Зеленски посочи, че са обсъдили "идеи за приближаване на мира".

Един от източниците, запознат с начина на мислене на Путин, твърди, че руският президент е "затвърдил позицията си" да постигне основната си цел - завладяването на останалата част от украинския регион Донбас, където руското настъпление се е забавило през тази година. Същият източник твърди, че Путин наскоро е смъмрил група свои съветници, предложили компромис под формата на прекратяване на огъня по сегашната фронтова линия. Вторият източник пък отбелязва, че Путин е убеден, че Русия скоро ще превземе Донбас.

През юни руският президент публично отхвърли призива на Зеленски за лична среща и прекратяване на огъня.

Русия провокира военно Украйна и членки на НАТО, вместо да преговаря за мир

Русия провокира военно Украйна и членки на НАТО, вместо да преговаря за мир

ISW продължава да оценява, че подобни руски действия са част от засилващата се кампания на Русия "Фаза нула"

"Русия е готова за мирно уреждане, но разполага с достатъчно възможности да действа самостоятелно и да продължи специалната военна операция", подчерта говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Високопоставен украински представител пък заяви, че разузнавателните доклади на Киев през последните месеци показват, че Путин се подготвя за по-нататъшни военни действия, а не за мир, включително за нови операции в Украйна или евентуално нападение срещу друга европейска държава.

Някои западни военни анализатори смятат, че Русия ще трябва да въведе задължителна мобилизация на мъже в боеспособна възраст, за да постигне целта си да завладее Донбас. Подобна стъпка е политически непопулярна и Путин засега избягва да я предприеме.

Руски военни експерти все по-често публично говорят за ескалация, включително за възможността да бъдат нанесени удари по европейски цели, като например бази на НАТО в балтийските държави.

Подобна стъпка би изложила Русия на риск от пряка конфронтация с водения от САЩ алианс и би поставила на изпитание ангажимента на НАТО, че нападение срещу една държава членка се счита за нападение срещу всички.

Според Джак Уотлинг от Кралския институт за обединени служби в Лондон Русия може да се опита да предизвика напрежение в НАТО чрез изолирани атаки, подобни на неотдавнашния руски удар с дрон срещу Румъния.

"Руснаците няма да се стремят към война с НАТО. Но подобни действия могат да бъдат използвани, за да разделят Алианса по въпроса как да реагира", обясни той. По думите му засиленото напрежение с НАТО би могло да даде на Путин и политическо оправдание пред руската общественост за въвеждането на военна мобилизация.

И Русия, и Украйна искат мирно споразумение, но Зеленски и Путин имали трудни характери

И Русия, и Украйна искат мирно споразумение, но Зеленски и Путин имали трудни характери

Това коментира Доналд Тръмп

Нарастващата цена на войната

Повтарящите се удари срещу петролни рафинерии, пристанища и складови бази в Русия и окупираните от нея украински територии доведоха до сериозен недостиг на горива, което направи последиците от войната осезаеми за милиони руснаци. Одобрението за Путин остава високо, но според социологическо проучване наскоро е достигнало най-ниското си равнище от началото на войната през 2022 г.

Съюзниците на Украйна виждат в това промяна на динамиката на войната. Някои от тях настояват за допълнителни икономически санкции, които да принудят Путин да прекрати конфликта.

Според източника, който редовно се среща с Путин, последните успехи на Украйна са разгневили руския президент и са го направили още по-решен да отвърне с твърд отговор.

През последната седмица руските сили извършиха две масирани атаки с дронове и ракети срещу Украйна, включително срещу столицата Киев, при които загинаха десетки цивилни. Москва заяви, че ударите са били насочени срещу военни цели.

Миналата седмица, в телевизионно обръщение към висшето военно командване, Путин заяви, че украинските атаки срещу енергийната инфраструктура означават, че Русия ще се стреми да завземе още украинска територия по границата, извън Донбас, за да създаде "зона за сигурност".

Бившият служител на руското министерство на отбраната Андрей Илницки написа в статия от 29 юни във вестник "Комерсант", че ескалацията на конфликта може да започне с унищожаването на 30 големи промишлени обекта в Украйна, включително металургичен комбинат и пристанището на Одеса.

Русия вече нанесе значителни щети на търговски предприятия и пристанища в цяла Украйна. Производството и износът също бяха сериозно засегнати от многократните руски удари по енергийната инфраструктура.

Илницки добавя, че следващият етап може да включва удари по бази на НАТО в балтийските държави и Румъния, както и по предприятия в Европейския съюз, които произвеждат далекобойни дронове и ракети за Украйна.

Попитан за публикацията на Илницки, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков тази седмица заяви, че Русия трябва да засили собствената си сигурност и не може да "затваря очи" пред милитаризацията на Европа.

Песков: Русия ще продължи да увеличава натиска върху Украйна

Песков: Русия ще продължи да увеличава натиска върху Украйна

Говорителят на кремъл подчерта, че защитата на Руската федерация и нейните национални интереси ще бъде гарантирана

Изтощителната сухопътна война в Донбас

Разговорите за възможна руска ескалация идват на фона на забавянето на руското настъпление на бойното поле, което поражда опасения, че за превземането на Донбас ще бъдат необходими още много време и големи човешки загуби.

Според неотдавнашна оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от началото на войната през 2022 г. досега около два милиона военнослужещи са били убити, ранени или са в неизвестност, като приблизително 1,4 милиона от тях са руснаци. Нито една от двете страни не публикува официални данни за военните си загуби.

През тази година руските войски изпитват затруднения с настъпването по 1200-километровата фронтова линия, тъй като украинските дронове компенсират численото превъзходство на Русия в жива сила. През последните седмици руските сили водят ожесточени боеве за източния град Константиновка - един от няколкото града в украинския "крепостен пояс", който представлява ключова отбранителна линия в Донецка област.

На 3 юли Путин обяви, че руските сили са превзели Константиновка, но Украйна отрече това да е така.

Ден по-късно, по време на телефонен разговор с Тръмп, Путин се е опитал да го убеди, че Русия ще превземе и оставащата една пета от Донецка област в Донбас, която все още е под украински контрол.

Според източника, който редовно се среща с Путин, руският президент разглежда завладяването на региона като принципен въпрос на принцип, защото "му е необходима някаква победа".

Русия среща проблеми на фронта в цяла Южна Украйна

Русия среща проблеми на фронта в цяла Южна Украйна

Руските власти продължават да обвиняват Украйна, че е ударила окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала