Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност, пред Десислава Антова, news.bg

Г-н Божилов, кои са основните въпроси, върху които акцентира изследването за радикалния ислям, как бе проведено то и кои са изводите, които стават ясни?
Идеята на изследването е да проучи нагласите на българското общество и неговото отношение към феномена радикализъм и тероризъм. Веднага трябва да кажа, че това не е представително проучване. В него са участвали около 200 човека, основно хора студенти и с висше образование, но има и такива със средно образование. Това, което показва нашето изследване е, че феноменът радикализъм и тероризъм стои на дневен ред. Българите считат, че трябва да се обръща внимание, българите считат, че България е застрашена. Тоест това означава, че държавните органи, политическите партии трябва да отчитат тази нагласа на обществото при правенето на политики. Означава, че не трябва да подминаваме факторите, които водят до радикализъм и не трябва да пренебрегваме факторите, които са проява на радикализъм. Като радикализъм се приема не само религиозният такъв, а и крайните политически явления – ляв или десен политически радикализъм, но също така и спортното хулиганство. Всички тези видове радикализъм имат в основата си грубо незачитане на правовите норми, на ценностите на обществото. Техните действия имат масово деструктивен характер.

Основен обаче остава религиозният радикализъм?
Повечето от българите – 60%, участвали в допитването, считат че най-рисков за България е религиозният радикализъм. Той от своя страна може да бъде вътрешен – тоест радикализирани малцинствени общности – било то религиозни или етнически, но може да бъде и привнесен като се имат предвид бежанските потоци или чуждестранните бойци. Тоест българите считат, че това е една сериозна заплаха. Това не означава, че реално могат да станат тези неща, но това е възприятието на хората.

Това означава, че този проблем стои на дневен ред, но какви действия очакват те от политиците?
Хората считат, че трябва да има превенция. Много интересно, когато говорим за превенция – на първо място се счита, че превантивна дейност трябва да се осъществява чрез училището, чрез изграждане на морални качества – чрез обучението за разкриване на ранни форми на радикализъм у младите хора. Интересното е, че МВР се счита за основен фактор в превантивната дейност само от 3,7% от хората. Основно се приема, че това е свързано с обучение и възпитание. Или с решаване на социалните проблеми, защото една от уязвимите групи това са бедните хора, застрашените от изпадане от обществения живот или отхвърлените от държавата.

Много интересни са резултатите за факторите за радикализация в училище, какво се случва там? Вие препоръчвате да се обучат учителите, защо се налага това?
Изследването, което е направено от проф. Татяна Дронзина от катедра „Политология” на Софийския университет и нейния екип, цели да разкрие дали има форми на проява на радикализъм у младежите – ученици. Запитани са директори и заместник-директори на училища в смесените региони и резултатите трябва да кажем, че са обезпокояващи. В българските училища има форми на проява на радикализъм. Ние не можем да кажем, че това е крайна проява на ислямски радикализъм или на политически радикализъм, по-скоро е нещо смесено, но трябва да се работи с младежите, които имат такива прояви. За да работят с учениците, учителите трябва да бъдат добре подготвени – да се прави разлика кое поведение може да се счита за съответстващо на възрастта на младите хора и кое е поведение е израз на зараждащ се радикализъм. Много е важно хората, които са на първа линия, така да се каже, да са подготвени за това. Освен учителите, това са и полицаите, лекарите и т.н. тези, които пряко работят с уязвими хора. Важно е да не се предприемат такива действия, които могат да влошат положението, така че да се счита, че има репресия срещу хора поради това, че изповядват една или друга религия. Примерно, когато ДАНС и ГДБОП правят операция по респектиране на радикални елементи, не да се създава впечатление у обществото или най-вече от религиозните малцинствени общности, че това са дейност, насочени срещу цялата общност. Това още повече ще ги радикализира. В много държави това е в рамките на политика, например във Великобритания има указание, обучават се такива хора от първа линия, както се наричат.

Споменахте за някои от най-драстичните форми на радикализация.
Демонстративно пускане на звуци на молитви и нежелание да си изключат телефоните по време на час, открито и демонстративно носене на елементи, които показват религиозна принадлежност, незачитане на празници. Както казах, една такава на пръв поглед безобидна ситуация като чупене на елхи, говорене с езика на омразата – това са неща, които в бъдеще могат да се задълбочат. Те не съответстват на ценностите на нашето общество. Най-важното ние трябва да обучаваме децата в нашите общи ценности.

Какво можем да направим за тях, след като и родителите им демонстрират същото поведение в училище?
За съжаление това е пример не само в училището, но и в групите. В много от малцинствените общности хората са на практика капсулирани в едни групи, където ако се вкорени радикална идеология, била тя политическа или религиозна, тя много лесно се предава на децата. Трябва да се работи с тези хора. Младежите да разбират кое е правилно, кое съответства на нашите ценности. Друг е въпросът, че някои от малцинствените групи не пускат децата си в училище, как ще ги обучим? Това е изключително сериозен проблем. Друг фактор, който може да способства за  радикализацията, е интернет. Много от младите хора – над 90% от младежите във Франция, които се сражават сега с Ислямска държава, са вербувани чрез интернет. До тях е достигнато чрез определено съдържание, определено послание чрез мрежата. Ние не обучаваме младежите как да се предпазят във виртуалното пространство, не ги обучаваме какви са рисковете. За тях интернет е игра, забавление, а това вече е една нова реалност, която много лесно може да пренесе идеологии и радикалните действия да станат реалност в нашия свят – терористичен акт, убийства. Ние впрочем имаме изследване за безопасността на младите в Интернет – абсолютно пренебрегван в България проблем. В нашите училища не се обучават младите хора на това, какви са рисковете и как да се предпазят от тях в интернет.

В този контекст има ли резон обучението по религия, може ли чрез него да се преодолеят проблемите, свързани с радикализацията?
Обучението като цяло е изключително важен фактор в превенцията на радикализацията. Не съм сигурен, че обучение по религия е нещо, което едно демократично, либерално общество трябва да въведе, защото всеки сам трябва да избере своята религия. Но обучение в това какви са религиите, какви са техните принципи, какво се изповядва – история на религията, категорично – да. Само по този начин ние можем да отделим радикалната религия от нормалното вероизповедание. Тук е важна ролята на всички деноминации на всички религии. Ако християнинът обяснява исляма това е едно, но ако ислямският проповоденик обяснява исляма – това е съвсем друго. Най-големите университети в света по ислям, примерно тези в Египет, излязоха още преди години с тезата, че Ислямска държава – това не е истинският ислям. В борбата с ислямския радикализъм, с Ислямска държава, изключително важно място имат умерените мюсюлмани и държави.Ролята на българското ислямско вероизповедание е много голяма именно за недопускане на радикализацията в България.

Относно обучението на самите имами – има ли у нас такива, които са завършили в Саудитска Арабия?
Доколкото знам повечето от имамите, завършили висше образование, са го получили в Саудитска Арабия, Египет, Йордания и т.н. За съжаление ние не знаем точно кой клон на исляма е бил водещ в едно или друго учебно заведение. Ние не знаем на какво са ги обучили. Ето защо според мен е важно да се създаде Висш ислямски институт, който да дава висше образование. Второ имамите да проповядват на разбираем, тоест български език.

Тоест проповедите да са отделна част от службата в джамията?
Точно така, за да се знае към какво се приканват вярващите. За да се въведат безпроблемно, без да се създават допълнителни наслагвания в обществото, трябва да има диалог между различните религии, за да се достигне до едно такова съгласие. Това, което ние наблюдаваме на Балканите е рязка радикализация на исляма. За Балканите много от изследователите говореха, че ислямът е много секуларен – той е обвързан и с културите, и с държавата и не приканва към насилие. Докато сега ние виждаме коренно обръщане на тази форма на религия на Балканите. Това е заради многото проповедници и заради това, че много хора от различни балкански държави са се обучили в училища в Близкия изток. От Балканите има най-много „чуждестранни бойци“ в тъй наречената „Ислямска държава“ като процент към броя на населението. За радикализацията на исляма способстваха и войните на Балканите. Тоест, там се създадоха противоречия между етноси и религии, което пак казвам има радикализация на исляма, но и ислямизация на радикализма. Съществуват проблеми в обществата, съществува напрежение, което много добре се облича в една религиозна форма, която дава обяснение защо даден човек трябва да извърши акт на тероризъм.