Изучаването на религия е инвестиция в бъдещето на обществото

Дебатът "за или против изучаването на религия в училище" е едно от най-смислените неща, случили се напоследък в българското обществено-политическо пространство.

Най-после, политици, общественици и медии се ангажираха с тема, която е от стратегическо значение на българската нация. За съжаление, този дебат през последните дни е до голяма степен "затапен" от президентския анонс за внасяне на референдум относно приемането на еврото и последвалите реакции.

Свикнали сме българската политическа класа да демонстрира изключително къси хоризонти, затова е важно да се обърне подобаващо внимание на един казус, чието решаване няма да донесе незабавен ефект, но поставен с мисъл за бъдещето, може да се окаже ключов за общественото ни развитие в следващите десетилетия. Затова е важно да даваме приоритет на стратегическите ходове пред поредното търсене на краткотрайни политически дивиденти.

Но дори и преди "затапването", в дебата сякаш по-слабо се чуваха разумните, позитивни гласове, за сметка на истеризирането - противници на инициативата съзират едва ли не връщане към някакво "тъмно Средновековие", а поддръжниците често се изкушават да поставят знак за равенство между притеснения относно конкретното въвеждане на предмета "Религия и добродетели" и тоталното отрицание на самата идея това да има място в училище.

И така, нека да разгледаме в резюме самото предложение на МОН, както и основните обструкции, на които се натъква:

Преди всичко, трябва да сме наясно, че не се планира въвеждане на нещо радикално ново за българското образование - религията по една или друга форма съществува и сега, само че като СИП ("свободноизбираем предмет"). А идеята е "Религия и добродетели" да се превърне в ЗИП ("задължителноизбираем предмет"). Тоест, учениците да избират между 3 форми на обучение, две от които конфесионални (Християнство и Ислям), а третата - с по-философска насоченост (История на религиите, Етика, Добродетели и т.н.), подходяща за ученици от атеистични семейства или от други вероизповедания.

Тук критиците казват: след като предметът съществува като свободноиизбираем, защо се опитвате да го направите задължителен? Нека да го учат тези, които искат, защо го натрапвате и на другите?

И имено това е голямата крачка напред - превръщането на предмета от СИП в ЗИП. Да, религия в училище има и сега, но като свободноизбираем предмет, в много училища не се и преподава - просто на директорите не им се занимава. А и там, където е въведен, кой мислите, че го записва? Онези деца, които така или иначе вече имат основа в семейството и/или неделното училище. Докато един ЗИП би могъл да запълни пропуските и при останалите - които се оказват мнозинство.

Кой ще преподава часовете по религия и как ни говори Църквата?

Църквата трябва да се опита чрез пример да привлича и да покаже, че има смисъл от вярата

И вече стигаме до може би най-разумното опасение на критиците: а кой ще го преподава? Имаме ли достатъчно подготвени учители?

Тук чистосърдечният отговор е: не, нямаме. След като масовото познаване на християнската религия е на потресаващо ниско ниво, логично е и да не можем току-така да намерим няколко хиляди подготвени учители. Но именно превръщането на предмета в задължителен може да мотивира учителското съсловие да повиши квалификацията си в това отношение - просто неволята ще ги накара.

Да не забравяме също, че в началните класове един учител преподава по всички предмети. Същият учител ще трябва да се подготви и за поне базовите понятия в религията. В крайна сметка, кое е по-реалистично - да чакаме учителите да се квалифицират, без да имат гаранции, че това ще им влезе в употреба, или да ги стимулираме да го направят, защото вече виждат необходимостта?

Задължителното изучаване на "Религия и добродетели" в никакъв случай няма да застраши устоите на светската държава, както твърдят някои. Първо, защото "Вероучение" или "Закон Божий" се е изучавал в българските училища и преди 1945 година, когато България също е била светска държава. И второ, защото подобен предмет (къде с конфесионална, къде с по-философка насоченост) се изучава в редица светски държави членки на Европейския съюз. Не се изучава обаче в държави като Китай и Северна Корея (а също и в Беларус). Това относно тезата как религиозното обучение "ще ни откъсне от Европа".

Напротив, изучаването на християнството е задължително условие за разбиране и осъзнаване на същността на Европа, на европейското.

Защото християнството формира европейската цивилизация като такава. Вникването в християнския светоглед е необходимо, ако искаме да възприемаме "Европа" не само като географско понятие, но и като състояние на духа. И да разсеем заблудите, че религията и науката се конфронтират.

Примери има достатъчно - първите университети в Европа, създадени и поддържани от Църквата, както и научните открития, направени от вярващи учени. България също не прави изключение - достатъчно е да споменем св. Климент Охридски, Преславската, Охридската и Търновската книжовни школи, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански (св. св. Кирил и Методий реално не са имали досег с България, но са прекрасни примери на европейската философска мисъл).

Национална мрежа за децата с неудобни въпроси към МОН за новия предмет "Религия"

Граждански организации изразиха притесненията си за новите санкции срещу учениците, планирани от МОН

Стигаме и до един често срещан в последно време аргумент "против" - как новият учебен предмет може да се окаже канал за разпространяване на проруска пропаганда.

Теоретично, може. Но и сега часовете по история например, дават много добри възможности за такава пропаганда. Е, трябва ли да премахнем историята като задължителен учебен предмет? Трябва ли да спрем по някакъв начин и достъпа до социални мрежи като Фейсбук и TikTok, където и сега свободно се лее руска пропаганда?

В действителност, Кремъл и неговата "пета колона" у нас се възползват именно от масовото непознаване в дълбочина на православието у нас, за да прокарват абсурдната връзка между православното християнство и днешна Русия. Точно часовете по религия могат да запознаят учениците (а покрай тях, и родителите им) с универсализма на християнството и на православието в частност. И да лъсне несъстоятелността на днешната му руска "версия", която се използва от режима за всякакви други цели, но не и за духовно възвисяване.

Прочее, в съседните нам Гърция и Румъния нивото на православна образованост на населението е отчетливо по-високо от нашето. Благодарение и на часовете по религия. Но аналогични проруски настроения няма. Има в Сърбия, но по исторически, не по религиозни причини.

Що се отнася до опцията за изучаване на Ислям, трябва да сме наясно, че в масовия случай религиозната култура на българските мюсюлмани не е по-различна от тази на мнозинството православни българи. И както православните са изложени на руска пропаганда, така и мюсюлманите са под прицела на чужди емисари, проповядващи радикален ислям. На което държавното образование може да бъде ефективна спирачка.

Мнозина очакват религиозното обучение да превърне българските ученици в по-добри хора. Което е възможно, но е втората стъпка - първата е запознаването с религията. Училището не може да отмени напълно ролята на семейството - може обаче да го допълни.

И най-важното: въвеждането на такъв задължителен предмет сега (следващата или по-следващата учебна година) ще донесе плодове след няколко десетилетия, когато първите нови випуски навлязат сериозно в обществения живот, в политиката, в медиите, в бизнеса и т.н. Но основите се полагат сега. И това е една от най-сериозните инвестиции в бъдещето на българското общество.