Национална мрежа за децата с неудобни въпроси към МОН за новия предмет "Религия"

Граждански организации и активисти изразиха притеснения относно планирания от министъра на образованието пакет от санкции в училищното образование, сред които оценките за дисциплина, пълната забрана за носене на мобилни телефони в училище и намаляването на възможността за отсъствия по семейни причини.

Това става ясно от позиция на Национална мрежа за децата, изпратена до медиите.

"Живеем в среда, която се променя изключително бързо и това действително налага преосмисляне на моделите на изграждане на отношения, в т.ч. в класната стая, методите на преподаване и въвеждането на нови форми на организация на учене, подходи и предметно съдържание в училище. Буди тревога обаче подчертано санкционният, ограничителен и консервативен характер на предложените мерки. Безусловно поддържаме това децата да бъдат учени на етика, морал и ценности, но това следва да става по недогматичен начин, в режим на дискусия, примери, интерактивни ролеви игри, споделяне на емоции и следване на личен пример, даван от значимите възрастни, в т.ч. учителите. Вместо това, свидетели сме на твърди намерения от страна на МОН за промени от забранителен характер и включване на предмет, който ще налага мироглед на учениците и ще противоречи на светския характер на образованието в Република България", се казва в позицията.

Организациите изразяват и "съществени притеснения" по повод плановете на МОН да въведе задължителен предмет "Религия и добродетели" в учебната програма.

"Напомняме, че в България училищното образование е светско (чл. 11, ал. 2 от ЗПУО) и като такова следва да се базира на научни твърдения, основани на доказателства, развиване на умения за критично мислене и задаване на въпроси в търсене на отговори (като често не само един отговор може да е верен). Обратното, в конфесионалното образование (базирано на вероучение) се набляга на религиозните догми, които не оставят място за дискусия и тълкувание", посочват гражданските организации в своята позиция.

Според тях въвеждането на задължително изучаване на религия създава и съществени рискове от разделение на базата на религия и противоречи на основен принцип на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), както и на забраната за налагане на идеологически и/или религиозни доктрини в училище.

"Напомняме, че към момента учебната програма на религията като избираем предмет включва обяснение за изискването на смъртно наказание за грехове и други неадекватни на съвременния свят и разбирането за човешките права догми", се казва в позицията на Национална мрежа за децата.

Там също така се изтъква и друг проблем - липсата на яснота относно това кой ще преподава.

МОН превъзпитава децата с час по "Добродетели и религиии"

Пламен Димитров от КНСБ се похвали, че Синдикатът на българските учители си е свършил работата

"Въвеждането на задължителен час по религия предвижда или допълнителна квалификация на учителите, които и сега работят в условия на свръхнатоварване и липса на подкрепа, или на влизането на лица с религиозен статус, което е неприемливо в светско училище", изтъкват от организацията.

Що се отнася до въвеждането на оценки за дисциплина и допълнителни санкции за учениците за лоша дисциплина, от Национална мрежа за децата изтъкват, че все още липсва яснота как точно ще бъде обвързана тя със съществуващите санкции за поведението на учениците.

"Добри практики от много организации в образователната сфера показват, че атмосферата в класната стая може значително да се подобри с методи и подходи за поощряване на участието, интерактивно обучение и др.", посочват гражданските организации.

Оттам също така смятат, че пълната забрана за мобилните телефони в училище ще срещне сериозен отпор сред учениците, особено в гимназиите, и предлагат да се търси решение на проблема, което да е ориентирано към това смартфоните да бъдат интегрирани в процеса на учене.

"Що се отнася до споменатата възможност за намаляване на допустими отсъствия по семейни причини, одобрена в момента на 15 дни годишно, напомняме още веднъж, че това намерение не стъпва нито на данни за увеличаване на броя на отсъствията на учениците, нито на здравия разум по отношение на облекчаване на административната тежест за личните лекари. В контекста на останалите мерки, тази изглежда като поредната стъпка към задълбочаване на недоверието между училището и родителите", се казва в позицията.

"Вярваме, че въвеждането на нови мерки в училищното образование следва да бъде предхождано от анализ на нуждата от тях, на дефицитите, които адресират и да почиват върху доказателства за ефекта върху целевата група", допълват от Национална мрежа за децата.

МОН засилва възпитателната функция на училището

В новите учебни програми са заложени повече часове по БЕЛ, математика и природни науки