До 2021 година се предвижда всички сиропиталища в страната да бъдат затворени и процесът на деинституционализация да е приключил. В момента тече и кампания по националните медии, която цели премахването на бариерите в общественото съзнание спрямо различните деца. За плановете на МТСП със зам.-министър Зорница Русинова разговаря Надежда Динева.

От 2009 година се говори за деинституционализация, 10 години по-късно тя започва да става факт. Какво не достигаше за тази реформа?
С този изцяло нов закон ние категорично правим разграничаване между подкрепата, която държавата трябва да осигури за един човек, който поради най-различни причини няма достатъчно високи доходи, тоест това са основно причините плащания и социалните помощи от социалната подкрепа, която трябва да получи един човек, за да се върне в общественото и да бъде пълноценен.

Вече в съвременното ни общество има все повече рискове, все повече трудности и поради най-различни причини човек може да е попаднал в изолация. Например жертвите на насилие категорично не можем да им сложим знак на равенство с хора, които са бедни, а те също имат нужда т подкрепа. Затова законът за социалните услуги беше една от важните реформи в социалната сфера, която през миналата година стартирахме. Той вече е факт и приет, ще влезе в сила от следващата година и ще доведе до по-значими реформи от гледна точка на доброто качество, което хората, които имат нужда от такъв тип услуги , могат да получат.

По отношение на деинституционализацията, всъщност преди 10 години започна най-сложната, най-трудната, най-успешната реформа в социалната сфера. Това е затварянето на домовете за деца в България. Когато говорим за институции и затваряне на домове, не трябва да забравяме случаите на Могилино и на много други домове. Всичките тези домове за деца, лишени от родителски грижи, за деца с увреждания бяха в планината, извън населени места, отдалечени. Много често заради това, че няма в близост болница или възможност да има социална работа с децата, те изоставаха в своето развитие. Да не говорим, че самите домове за бебета от 0 до 3 година бяха болнични заведения, където изобщо нямаше социална работа. Вярвам, че ние успешно ще доведем реформата до своя край, защото след 10 години това, което можем да кажем, е, че в момента има над 8000 деца, които коренно са променили начина си на живот. Затворени са 90% от всички институции, на тяхно място са създадени нови услуги, тоест част от децата са отишли в приемно семейство, част от децата са се върнали в биологичното си семейство, част от децата са осиновени. За останалите са построени малки семейни къщички в жилищни квартали в градовете, всички те ходят на училище. С тях работят специалисти, социолози, рехабилитатори, така че те да се чувстват пълноценни.

Последните стъпки, които остава да извървим, са малко под 500 деца да бъдат изведени от останалите 22 дома в България. Те да бъдат закрити, като през следващите две години предстои да създадем над 100 нови услуги. Те включват центрове, услуги, които са в общността, в жилищния квартал . Вярваме, че тази мисия ще бъде успешна през следващите две години. От тук нататък предизвикателствата са немалки, защото качествената грижа, която ние можем да осигурим - работата на специалистите в образователната система, рехабилитаторите, които работят с децата с увреждания - няма да е добре свършена, ако тези деца нямат подкрепата на цялото общество. Ако те се чувстват различни от децата, с които ходят на училище. Ако родителите на тези деца, с които ходят на училище, ги считат за различни. Това е част от усилията през тези години - да дадем добър шанс на децата, които поради някаква причина живеят далеч от семейството.

Оказва се, че само 5% от хората са готови да станат приемни родители. Какви мерки може да насочи МТСП , за да промени това?
Започнахме кампания "Мисията е възможна", чиято цел е да покаже, че в България няма различни деца. Че децата, които са настанени в центрове за услуги, не са по-различни от останалите деца. Те по същия начин решават задачи, пеят, творят, искат да играят, имат своите заложби, но все още понякога трудността на обществото да приеме тези деца е голяма. Наистина едва 5% от хората биха се съгласили да станат приемни родители, едва 20% биха се съгласили да приемат такова дете вкъщи на вечеря. Единственият начин, по който можем да покажем, че няма нищо страшно в това, че няма разлика в тези деца, е да правим най-различни неща с тях заедно. С тази кампания имаме възможност в над 20 града в страната под формата на различни занимания, под формата на различни концерти да се научим да се разбираме един друг и да бъдем толерантни. Там, където има нужда от различна подкрепа, да я окажем, а не едно дете да се чувства различно и изолирано.

В същото време обаче съществуват рискове за децата в приемни семейства, тъй като понякога те стават жертви на насилие. Какъв контрол може да осъществи министерството заедно с Агенцията за закрила на детето?
Категорично не само в приемните семейства, темата за насилие над деца е изключително болезнена в момента в обществото ни. Почти всеки ден сме свидетели на насилие в училище и апелирам, че тук е време и място цялото общество да се обедини, не само ние като ведомства и институции, но медиите, НПО, да си кажем, че насилието не може да бъде толерирано под никаква форма. По отношение на приемните семейства те са вид социална услуга, тоест при тях създаваме семейна обстановка на децата вместо те да бъдат настанени в къщички от семеен тип. Разбира се, както във всяка една услуга има качествени и не толкова качествени. За наша радост удовлетвореността от приемната грижа е висока - над 4000 деца са минали през приемни семейства. Средно около 2000 деца годишно са в приемни семейства. Разбира се, има случаи, където са констатирани не добро отношение към децата, дори и насилие, но важното в случая е, че нашите служби могат да взаимодействат добре. При всеки един такъв сигнал има извеждане на детето от приемното семейство и тук е мястото да кажем, че цялото ни общество трябва да е чувствително към насилието, защото ако чуем в съседния апартамент, че нещо се случва, по-добре да звъннем на телефон 112 и да направим нещо, отколкото да стоим и да чакаме.

Съществува ли вариант, в който деинституционализацията да не бъде завършена напълно?
Не. Аз бих потвърдила, че деинституционализацията е най-успешната реформа в социалната сфера, защото ангажира страшно много хора и общини, и неправителствени организации, и специалисти. Вярвам, че ще приключи успешно през следващите две години със затварянето на всички домове. Вярвам и че няма да има връщане назад, тоест с новите услуги, които създаваме, няма да създадем мними институции - това е големият риск. Затова говорим, че децата, които са в тези малки семейни къщички, трябва да имат подкрепата от съседите, от децата, с които ходят на училище, за да не се затворят в единствения си кръг, където живеят самостоятелно.

Предвид факта, че сериозен проблем в системата на социалните услуги у нас се оказва липсата на специалисти, какви мерки ще предприеме министерството, за да привлече повече кадри?
Едно от големите предизвикателства в социалната сфера е също липсата на кадри, така както е в образованието и здравеопазването. Това е една от сферите, където все повече има застаряваща част от специалистите, възнагражденията все още са ниски и неконкурентни. От тук нататък с въвеждането на новия закон определени стандарти за работа, с определени стандарти за допълнителна подготовка и регламентиране на професионалистите, които работят в сферата, вярваме, че ще можем да привлечем и млади хора за каузата на социалната работа.

Предвиждате създаване на Агенция за контрол на социалните услуги към министерството. Тя за какво ще следи?
Създава се нов лицензионен режим за доставчици на социални услуги. Те могат да бъдат и общини, НПО и търговски дружества. Няма да има разлика между режима за организации, които работят с деца или възрастни. Целта на агенцията е да провери, преди да даде лиценз на един доставчик, дали той отговаря на всички стандарти и изисквания и впоследствие да гарантира качеството чрез постоянни проверки.

Какви санкции са предвидени?
Санкциите са глоби, спиране на финансиране, отписваме от регистъра, невъзможност в рамките на две години за възстановяване на правото. Особен акцент е контрол върху качеството на всяка една услуга.