Председателят на регионалната Българска национална културна автономия "Паисий Хилендарски" в Република Крим, Иван Иванович Абажер, в разговор с Георги Коларов

Убеден ли сте в правилността на избора на кримските българи да гласуват за присъединяване на полуострова към Русия?
Не мога да говоря от името на всички местни българи. Но съм свидетел, че всички те взеха активно участие в референдума. Няма как да знам обаче как са гласували. Все пак, местните българи живеят с мисълта, че Русия от 1805г. им е дала възможност да се разселят в южните й територии. Аз съм потомък точно на тези българи-колонисти. И ние сме благодарни на руския народ, че ни даде възможността да оцелеем. Ние винаги сме били интегрирани в Руската Империя, СССР, Руската Федерация. Сега пак станахме част от руския свят. В къщи говорим на български и руски. Украински не знаем, никога не сме го учили. Слава Богу, размина ни се!

Но през 1944г. и вие попаднахте под сталинските репресии!?
Ние тогава бяхме депортирани. Но после, благодарение на присъединяването ни към Руската Федерация, бяхме официално реабилитирани, с указ на президента Владимир Путин. Всички кримски народи са с равни права, съгласно Конституцията на Руската Федерация. Мисля, че не само българите, но и всички народи на Крим са доволни от присъединяването си към Русия.

Смятате ли, че Република Крим ще се измъкне от примката на санкциите?
Нека да погледнем историята: и Княжество България, преди да стане царство, над три десетилетия не беше признато от великите сили. И това продължаваше след 500 години турско робство! Има много спекулации по тази тема. Но е ясно, че Крим ще бъде признат като територия на Руската Федерация. Държавите, които досега не ни признават, ще бъдат заставени да го направят. Международните организации ще си вдигнат рейтинга покрай нас. Аз участвах в заседанието на ОССЕ във Варшава и видях колко внимателно ме слушат всички. Засега ни пречат 2 момента: малкото информация за Република Крим в световните медии и консервативният характер на ОССЕ, която защитава интересите на определен кръг европейски страни. Но скоро ще се справим.

Вие дълги г одини сте защитавал интересите на българите в Украйна. Държите ли още връзки с техните лидери в Одеса и Киев?
Антон Кисе от Одеса имаше намерения да организира автономия на българите в Украйна и Молдова. Ставаше дума за културна автономия, не е задължително да бъде политическа.
Българското малцинство компактно живее в Бесарабия, поделена между Молдова и Украйна. В Молдова българите разполагат с културна автономия, със столица Тараклия. Не е изключено, в случай на начало на граждански и етнически вълнения в Молдова (заради курса на евро-интеграция и на румъно-юнионизъм), в автономията да се проявят сепаратистки тенденции.
Такива вече се проявяват в Югозападна Украйна. Българите там не искат да стават пушечно месо и да воюват за чужди интереси, защото нямат отношение към конфликта в Донбас - много е далече от етническите български земи. Те, разбира се (както и събратята им в Молдова), искат да получават образование на руски и български и украинизацията (както и румънизацията) на образованието, средствата за масова информация не ги устройва и поражда сепаратистки настроения. Сепаратизмът на българите в Крим остана в Украйна, в Русия е изключен.