Във всеки един пазар има нарушения и дори опити за измами, но българите стават по-внимателно и търсят по-често своите права информирано. С председателя на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов разговаря Диляна Панайотова.

Господин Маргаритов, научиха ли се българите да бъдат по-внимателни относно различни стоки и да търсят своите права?

Мисля, че в последните години се наблюдава една активност в това отношение. Хората реагират и това го виждаме по жалбите и сигналите, които получаваме в комисията. Хубавото е, че дори когато става въпрос за по-малък материален интерес, по-скоро принципът е да се реагира, което пък действа релаксиращо и на търговците. Те виждат, че когато хората имат и познанията и желанието да обърнат внимание, по-трудно могат да заблуждават и да реализират нерегламентирани печалби.

Къде са сферите, където можем да бъдем измамени или да има нелоялни отношения към потребителите?

Тук можем да направим разграничението по два признака. Първо по сфери на пазара като тук статистиката вече няколко години наред показва почти една и съща тенденция. Най-много нарушения се наблюдават в телекомуникациите, в секторите, в които има по-активно пазаруване и по-активен оборот. Така че по отношение на секторите на икономиката е това. По-интересното за мен с последно време е онлайн средата и офлайн средата. Онлайн средата е изключително динамично място за пазаруване и става все по-динамично. Всяка година се отбелязват ръстове от порядъка на 30% по отношение на потребителите, които пазаруват по-често в Интернет. Така е и по отношение на нововъзникналите онлайн магазини. Съвсем естествено е в тази ситуация да получаваме повече сигнали в последно време за нарушения в онлайн средата.

Кои са нарушенията там?

Там нещата са завързани със специфичните права, които потребителите имат, пазарувайки в интернет и най-вече така нареченото право на отказ от закупената стока, което може да бъде упражнено в 14-дневен срок от получаването й. Потребителите се обръщат към нас с оплакването, че това право се препятства, понякога дори търговците не признават възможността да се възстановят парите или изтъкват аргументи, които не са законосъобразни.

Може да има и случаи, в които няма как да бъде упражнено правото на отказ, ако очевидно стоката е била използвана, а не само премерена, тествана и така нататък. В следващите периоди очевидно ще имаме доста работа с такъв тип нарушение, по празниците обикновено се случва това със забавените доставки, когато ангажиментите, поети от търговците за срока не могат да бъдат спазени и това е доста неприятно, защото понякога става въпрос за неща, за които има необходимост да бъдат получени на точно определяне дата или точно преди определен празничен момент.

Често пъти това са и проблемите, на които се натъкваме и при наши кампании, проверявайки различните промоции, намаления. Все по-популярни са в България черни петъци, коледни и новогодишни намаления, сега ще дойдат великденските такива. Това, което беше прието от Народното събрание в Закона за защита на потребителите като подобрение на законодателството и създаването на условия за прилагане на нов регламент, който вече е приет на европейско равнище, ще повишат възможността за по-ефективен контрол и потребителите да бъдат още по-добре предпазени от различен тип нелоялни търговски практики. По административен ред КЗП ще може да разпорежда на онзи компании, които управляват интернет трафика да ограничават достъпа до това съдържание или да спират съответните онлайн интерфейси.

Новите промени какъв допълнителен инструментариум ви дават?

Първо те са свързани с обмяна на информация между институциите в България и останалите държави членки относно наличието на така наречени съюзни нарушения, това са трансгранични и онлайн нарушения, които засягат поне две държави членки. При определения условия има формулировка и за по-сериозни нарушения, които касаят най-малко 2/3 от територията и населението на ЕС като цяло. Когато се обменя информация по специална система ще могат по-лесно и бързо да се доказват различни нарушения , когато има такъв трансграничен елемент и съответно да бъдат предприети мерки за тяхното преустановяване, мерки, които могат да се изразяват, както в класическата санкционна форма, така и паралелно с това разпореждане за временно спиране или въобще заличаване на домейни, когато нарушителят не преустанови нарушението си.

Казахте, че потребителите са станали по-информирани, отговорни и загрижени за своите права. Дисциплинираха ли се обаче търговците?

Трудно е да си представим, че може да има пазар без нарушения, че може да има една такава стерилна среда, в която всичко ще върви при пълно спазване на правилата, както на законите, така и бих казал на морала. Но определено смятам, че работата в последните години, която имаме в България, но и европейската рамка, определено водят в посока на дисциплиниране на търговците. Първо като законодателни решения бяха възприети доста нови постановки. Да си припомним всичко това от последните години, което касаеше отпадането на роуминга, възможността за трансгранично пренасяне на електронно съдържание и геоблокирането, което отпадна . Всичко това според мен стимулира търговците да бъдат по-отговорни. Не бива тук да се пропускат санкционните и контролните моменти, които се въвеждат паралелно. Но другият извън нормативен фактор , според мен ,също оказа въздействие е работата по превенция. Ние специално в КЗП от 2016 година развиваме дейност, която е насочена към методичната работа с търговците и с техните браншови организации по отношение на информация за нововъведенията в законодателството. Практики дори и тези, които са лош пример за това как се нарушават правилата на потребителското законодателство, провели сме серия от обучения, регулярни срещи и мисля, че всичко това се възприе добре, защото и търговците си дадоха сметка, че спазването на правилата е нещо важно и освен чисто формалната страна, то е и краткият път до сърцето и джоба на потребителите.