Посрещнахме лятото. Туристите вече се разхождат по Черноморието, заобикаляйки уж спрени строежи.
Някои плажове все още нямат стопани, ще се наложи да внасяме работна ръка, непълнолетни спасители ще бдят за сигурността във водата.

Интензивното строителство се насочва към зимните курорти, където до следващия сезон ще изникнат N на брой нови хотела.
Трескаво се пресмята колко дка гори ще бъдат изсечени. Инвеститори точат зъби, а дребните собственици на апетитни късове земя бързат да продадат ниви и ливади, та не дай си Боже да им ги „вземат тези от Натура".

За допирните точки между туризъм и природа, за проблемите и липсата на култура - екологът Стоян Йотов пред news.bg.

На 5 юни, Световен ден на околната среда, стана ясно, че срещу България е започнала наказателна процедура от страна на ЕК заради "Натура 2000". Трябва ли да ни се скарат, за да се сетим да пазим това, което имаме?
Очевидно е, че по-голямо въздействие върху България може да се оказва отвън. Това никак не ми е приятно, но е факт. Предупреждавахме, че това ще започне, но Министерство на околната страна си правеше оглушки. Почна се.
Това е първата процедура. Аз съм участвал в писането на още четири. И те ще започнат. България ще бъде санкционирана. Ще бъдат спрени еврофондове и ще има нови оставки.
Това е резултатът от несъобразяването на политическата класа с факта, че вече се намираме в една общност и хората възприемат природата по различен начин.

Какъв е големият проблем? Липсата на политическа воля, липсата на култура, празноти в законодателството?
Преди 3, 4, 5 години можеше да се оправдаваме със законодателството. Едно време се плашихме с Брюксел, за да се приеме даден закон. Приехме законите. Законодателството на България е изцяло синхронизирано с европейското. Нямаше да ни приемат, ако не бяхме направили това.
Основният проблем е несъблюдаването на законодателството, което е достатъчно добро, и липсата на прилагането му. Няма и твърда държавна политика спрямо антиекологичните инвестиции. На тях не се гледа като на заплаха, а като гарант за по-добър живот на местното население.
Пример е това, което се случи в Банско, всички знаят какво се случи там, осъзнаха го и банскалии.
Преди години имаше обществени обсъждания за разширяването на ски центъра, тогава аз и мои колеги ходихме на обсъжданията, говорехме какво ще стане.
Оказа се, че сме го предсказали доста точно, има си научни критерии, по които може да се прецени това.
Тогава ни нападаха: „Еколозите месечинка че ги изпие", „Еколозите срещу народа в Банско", „Вън агентите на швейцарските курорти". Ние сме били агенти на швейцарските зимни курорти!
Тези хора, които някога ни заплашваха са сформирали някакво сдружение за защита на Банско. Сега получаваме писма „Подкрепете ни, природата ни се съсипва". Гледам имената и виждам сред тях хората, които най-много ни нападаха.
Същите тези хора днес леят крокодилски сълзи. И откровено казано не ми е жал за тях. Банско трябва да бъде забито да виси като плашило над България, за да го видят всички.
Да го гледат в Сапарева баня, да го гледат в Паничище, да го гледат в Смолян. Проектът „Перелик" ще бъде същият случай. Всичко това, което говорят за екологосъобразно, ниско строителство, са глупости.
Всички приказки са, само и само „да ги пуснеш в къщата". Няма екологосъобразно строителство. То не съществува.
Хората трябва да мислят за това къде да не строят и къде да строят, а не да говорят за екологосъобразно строителство.

Може би, ако отношението към природата е по-различно?
Да. В момента то е неправилно, неосъзнато, неинформирано и като цяло доста профанизирано и се профанизира все повече и повече.
За съжаление обществото все по-малко се и интересува от действителното състояние на природата и това, което трябва да се направи, за да я спасим.
Поговорката „Където е имало комунизъм 100 години трева не расте" се оказа вярна. Така е. Очевидно. Половин век комунизъм е нанесъл сериозни щети върху мисленето на хората.
В България няма създадено гражданско общество и затова вижданията на хората са диаметрално противоположни.
В страните, в които има развито гражданско общество, както Холандия например, с каквото и да се занимават различни групи от населението, отношението към природата е еднакво. И то е много грижовно.
Някога не е било така. Те каквото са успели да разрушат са го разрушили, но преди 100 - 200 години, сега пазят природата.
В България хората, които се интересуват от природата се определят като природозащитници, те се поставят в отделна група. Всички останали не са природозащитници. В Холандия всички са природозащитници.
А тук хората си мислят, че оцеляването се състои в това да има възможно повече инвестиции, без значение, че природата се съсипва.
Всъщност е точно обратното. Природата може да смаже тези инвестиции, може да унищожи създаденото за 100 години само за 5 минути. Без значение как - цунами, земетресение, тайфун.
А на нас не ни трябва голяма сила, едно съвсем никакво наводнение ни е достатъчно и два млрд. лв. от бюджета на България отиват. Какви инвестиции?

Възможно ли е туризъм и природата да не са в конфликт?
Може. В момента не се развива туризъм. Строителството не е свързано с развитието на туризма, не е в отговор на растяща нужда от почивни бази. Това са инвестиционни, сенчести интереси.
Миналата година бяхме на Златни пясъци по работа и хотела до нашия беше абсолютно празен. Явно идеята въобще не беше там да се посрещат хора.
Аз правих опити, няколко пъти влизах и задавах различни въпроси. Всеки път като попитам на рецепцията „Ще имате ли места", те отговаряха „Сега нямаме, другата седмица може да имаме, всъщност не, нямаме и тогава".
А хотелът е празен, той не работи. Най-близко до ума е, че този хотел оправдава някакви пари, легализира ги.
Повечето хотели по големите ни курорти са перални за пари. Това е сериозният проблем на българския туризъм.
Легловата база не се запълва, защото се строи безконтролно. Приемаме бедняци от Запад, които спят в петзвездни хотели, които никъде другаде не могат да си позволят.
Съществуващите сгради са много, твърде много и голяма част от тях трябва да бъдат унищожени, както стана в Испания.
Испания има над 2 000 км брегова ивица, а България е с над 400 км, от тях 60 % са застроени.

Има ли обратен път за България?
Той е ясен. В някои страни го практикуват вече. Големите багери! Като оставиш на мира природата, тя се завръща, колонизира. Природата си взима това което й трябва. Вярно е, че белезите личат дълго.
След Созопол, по пътя край Блатото Алепу имаше една голяма пясъчна дюна и върху нея сега е построен хотел.
Дюните са защитено местообитание по силата на европейските директиви, в друга държава този хотел в никакъв случай нямаше да съществува.
Ако един ден той бъде съборен, дюната си остава и върху нея пак ще израстат пясъчни лилии, природата ще си вземе каквото и трябва, само да го няма това, което я смущава.

Реално ще се случи ли това?
То е неизбежно. Пак давам за пример Испания. Парламентът й утвърди 30-годишна програма за ликвидация на минимум половината от строежите по бреговата ивица. Дават се гратисни срокове за приключване, за излизане от бизнеса, за насочване на инвестициите в други посоки.
Идва багерът, след това - заравняване, запръстяване, засаждане на местни видове, премахване на подземната инфраструктура. Скоро от околните места идват видовете, които населяват тези площи. Това струва повече, отколкото да се построи хотел. Но то е неизбежно.

Българската природа в едно изречение?
Огромно богатство на миниатюрно място. На пето място в Европа сме по биологично разнообразие. Като пред нас са доста големи държави, които са и в субтропичния пояс.
Не говоря за ЕС, а за цяла Европа - от Атлантическия океан до Урал. На пето място сме. Все още.