Депутатът от Синята коалиция и кандидат за лидер на СДС д-р Ваньо Шарков пред News.bg

Г-н Шарков, какви са мотивите ви да се включите в битката за лидерския пост в СДС?
Мотивите ми са няколко. На първо място, разбира се след толкова години след самото начало на СДС, смятам, че е време да дам всичко онова, което е останало в мен като сила и като знания, за да помогна на СДС да излезе от ситуацията, в която се намира. Аз винаги съм вярвал в потенциала и в способностите, които са СДС, но сега ми е нужна енергията и креативността на младите хора в СДС, защото искам те да бъдат комбинирани с опита на по-възрастните хора и да направим така, че СДС да решава реалните проблеми на хората.
Смятам, че националната политика, свеждайки я на местно ниво, може да даде мотивация на местните организации да водят един наистина политически живот, защото в голяма част от тях нещата сякаш са замрели в очакване на нещо да се случи и това нещо според мен е една нова енергия, която младите хора могат да дадат.
Вярвам, че вече вотът за СДС е силно поколенчески. За СДС гласуваме ние, нашите деца, нашите роднини, нашите приятели, които могат да ни докоснат, хората, с които разговаряме и заради това аз смятам, че е време онези деца, които водехме за ръка на митингите на СДС, сега да я пуснем тази ръка и да им дадем възможност те да започнат да правят реална политика.

Социолозите обаче се съмняват в бъдещето на СДС. Вие виждате ли бъдеще за СДС?
Имаме около 1 година до следващите парламентарни избори. Половината от това време може да бъде използвано за подобряване на организационното състояние на СДС, за правене на политика на местно и регионално ниво.
Единственият изход за СДС е партията да излезе това вцепенение, в което сякаш изпадна след Националния съвет в Пловдив, на който за първи път в историята на партията нямаше дебати при вземане на решения.
Впоследствие се оказа, че тези решения са били обсъждани. Единственият изход за мен е СДС да стане база за едно истинско дясно обединения, което по-нататък обаче трябва да избегне всички онези грешки, които допусна Синята коалиция през тези 3 години, за да можем да дадем на българските граждани, които са дясно мислещи и вярващи в демокрацията, единен десен политически субект, за който да гласуват.
Това наше непрекъснато разделяне на една или друга партия, винаги е карало избирателите, които не са партийни членове, в голяма степен да откажат да гласуват изобщо за някого. И това е сериозен проблем. СДС е управлявало България, само тогава, когато е обединявало десницата.
Всички наши кметове и общините, в които имаме по-голямо мнозинство в общинските съвети, са тези места, в които ние сме осъществили това дясно обединение. Аз вярвам, че това дясно обединение може да върне избирателите, стига да намерим разумните компромиси. За това трябва да има и воля от страна  на други политически партии, не само от страна на СДС.

Откъде според вас идват апетитите към дясното пространство? Виждаме, че почти всяко гражданско сдружение, което се появява, не говоря само за партията на г-жа Кунева, но и ГЕРБ, стартираха като гражданска формация. Те се обявиха за десни политически субекти и дадоха заявка, че ще водят дясна политика.
Аз винаги съм бил на категоричното мнение, че причината за това е разпиляната десница. Ако в подобна ситуация беше левицата, тези хора щяха да направят леви партии. Тогава, когато е разпиляна десницата и е в опозиция, от това печелят само управляващите. Най-лошото е, че от това печелят и социалистите и олигарсите, които всъщност не желаят да бъдат критикувани.
Знам, че разпиляната десница е вредна за България и съм убеден, че наистина има спомени, които ни разделят, но има бъдеще, което ни задължава и това бъдеще са нашите деца.

При обявяването на кандидатурата ви за лидер на СДС, г-жа Надежда Нейнски, която ви даде силна подкрепа, обвини г-жа Меглена Кунева, че краде дясната история. В такъв случай да разбирам ли, че не бихте си партнирали в бъдеще с нейната партия?
Това, което мога да бъда категоричен е, че г-жа Кунева, за съжаление, демонстрира едно поведение, което беше типично за социалистите. Те никога не се извиниха на българския народ за това, което бяха правили 45 години. Г-жа Кунева по абсолютно същия маниер отказа да се извини, че използва историята на СДС, за да представя своята визия за управление на държавата.
Това е непочтено и ако в България все пак е останала малко почтеност в политическия живот, трябва да се опитаме да я намерим, защото в противен случай България ще я управлява популизма или някакви мними десни партии, които ще се представят за такива, без да изповядват десни ценности. Това в един момент ще спре, но ако се отлага непрекъснато във времето, толкова по-зле ще бъде за България.

Каква диагноза бихте поставили на българското здравеопазване?
Българското здравеопазване е с много диагнози. Понякога те са и психиатрични, понякога са онкологични. Но в крайна сметка, мисля, че здравеопазването е на входната врата на реанимацията. Въпросът е дали ще влезе за реанимиране в състояние на кома, или ще излезе от реанимацията и ще тръгне по правилния път.
Има някакви усилия в последно време да бъде изведено в правилния път, но аз все си мисля, че трябва да имаме по-дългосрочна визия за българското здравеопазване, а не нещата да бъдат решавани на парче.

Повече пари за здравеопазване ли е панацеята?
Панацеята е по-сериозен контрол върху изразходването на средства, което при всички положения минава през електронната здравна карта, която всяко правителство отказва да въведе, защото електронната здравна карта може във всеки момент да покаже какво се случва в здравеопазването от финансова гледна точка и къде могат да изтичат някакви средства.
Винаги съм давал за пример една от най-младите държави в Европа - Република Черна гора, където рецепти на хартия не се пишат. Рецептата се пише на компютъра и веднага отива във всички аптеки в страната. Пациентът със своята карта отива в аптеката и с тази здравна карта може да си вземе изписаното му лекарство.
В същото време в базата данни на техния здравен фонд тече информация кой я е изписал, къде, какво е дадено и нещат са пределно ясни. Толкова е просто.
Единственото ми обяснение, че това не се прави у нас е, че няма волята да има сериозен контрол.

Какво трябва да се направи, за да не плащат пациентите скъпи лекарства?
Държавата трябва да направи това, което зависи от нея, а то е да спази европейската директива, да погледне какво се случва в цяла Европа, а там навсякъде има диференцирана ставка на ДДС за лекарствата.

Може ли да се премине към нови здравни модели - например към модела на конкуренция между здравни фондове или както е в Сингапур - към модела на лични здравни сметки?
Ние се опитахме да изградим 2 стълба на здравното осигуряване в България - задължителния и доброволния. За мен доброволните здравно-осигурителни фондове работят предимно или почти на 100% с корпоративни клиенти, а не с индивидуални клиенти.
Всъщност броят на доброволно здравно осигурените граждани е няколко десетки хиляди, което създава много сериозен проблем, защото всъщност доброволният здравно-осигурителен стълб трябваше да подпомага първия стълб, а той е силно изостанал в сравнение със задължителния.
Има различни модели в Европа. Моделът в Германия е следният - има една социална здравна каса, всички останали са частни. Разбира се всичко това е възможност на правителство, което спечели и управлява страната да го направи в първата година на своя мандат. Не се ли направи в първата година от мандата, всичко от там нататък, както видяхме и в този кабинет, закъсва и няма реални резултати.