Новият финансов и административен директор на Холдинг БДЖ, Велик Занчев, пред news.bg

Г-н Занчев, бихте ли казали какви са финансовите резултати на Холдинг БДЖ ЕАД за първите седем месеца на тази година и какво показват те.
Те излязоха току що и мога да дам няколко параметъра, които достатъчно добре да подчертаят случващото се на този етап в компанията. За посочения период имаме увеличение на приходите с 13 млн. лв. спрямо първите седем месеца на миналата година. Основно това увеличение идва от ръст на превозените товари и в по-малка степен от пътническите превози.
Друг параметър, който можем да посочим е финансовият, където има подобрение от 27 млн. лв. Загубата за първите седем месеца е 20 млн. лв.
Всичко това показва, че сме на верен път с реформите в дружеството, движим се в правилната посока, но трябва да извървим този път докрай. Това включва и оптимизация на дейностите, оптимизация на персонала и намаляване на посочената по-горе загуба до 2014 г.

Откъде идват финансовите проблеми на БДЖ?
Основният проблем е голямата задлъжнялост. Ние към банкови и финансови институции имаме задължения от 531 млн. лв., а към доставчици около 170 млн. лв. Проблемът е, че не може да се разплащаме нормално, „благодарение" на взетите в миналото кредити, които не са били съобразени с бъдещите приходи на дружеството от оперативната му дейност.
В момента, ако направим разрез на разходите на БДЖ става ясно, че най-голямото перо е за заплати и осигуровки на служителите - 34% от всички. За инфраструктурни такси отиват 19% от бюджета на холдинга. За горива и енергоносители БДЖ прави 10-12% от всички разходи.
Решението на този проблем е оптимизация, включително и при фонд работна заплата. Няма да се правят самоцелни съкращения и уволнения, а само оптимизация на дейностите.
В момента тече процес по монтаж на GPS системи на локомотивите, които да отчитат в реално време какъв е разходът на гориво. Така ще се спре практиката с разходните норми, а по реален разход показан по GPS. За това е необходимо да бъдат направени корекции в нормативната база, но те ще бъдат извършени.
Другото, което се опитваме да направим е тези дейности, които носят загуба на дружеството да бъдат изнесени от компанията. Такъв пример вече имаме в колетната дейност, която носеше 3 млн. лв. загуба на година. Сега вече имаме частна компания, която пое тази дейност запазвайки работните места.
Този дълг го отхвърлихме от баланса на Холдниг БДЖ. По този начин ще подхождаме и към другите спомагателни дружества - ако може нещо да се аутсорсва, то това да бъде правено.

Коя друга дейност освен колетната може да бъде изнесена от дружеството?
Това е почистването в пътнически превози, което може да бъде дадено чрез обществена поръчка на външна фирма, която да извършва тази дейност. Така ще подобрим параметрите на почистването, където в момента работят 600 човека и са сериозен дял от общия разход за персонал в холдинга.
Мога да споделя, че за година почистването като цяло струва около 5 млн. лева на БДЖ. Така че ние ще търсим фирма, която на по-ниска от тази цена да ни предложи много по-добра услуга.
Ако извадим тази дейност ще спазим практиката от колетната дейност, като ще целим запазване на работните места и да имаме нормален социален диалог.

Как стои въпросът с вземанията на дружеството?
На този етап говорим за вземания от порядъка на 18 млн. лв., като работим в посока на това да ги съберем.

Имате ли представа как върви процесът за усвояване на мостовото финансиране, което БДЖ получава от държавата?
Очакваме финализирането на този процес в най-кратки срокове, като в момента работим тясно с Българска банка за развитие, подготвили сме нужните документи и сме ги изпратили за разглеждане.
Самото финансиране, припомням, е за 140 млн. лв., като 25 млн. лв. ще отидат към доставчици, които са най-нетърпеливи. Около 40 млн. лв. ще отидат за ремонт на подвижен състав. Останалите на 73 млн. ще бъдат насочени за погасяване на просрочени заеми от финансови институции.

Докъде стигна процесът по нотификация на заема в Европейската комисия?
Както знаете, през 2010 г. ние разработихме план за преструктуриране и финансово стабилизиране, който е с период 2014 г. Този документ е отворен, което ще рече, че към него се добавят нови предписания и заръки, а пък част от съществуващите или се изпълняват или са изпълнени.
Този плане е даден в Брюксел за нотификация, което означава ЕК да даде съгласие на българското правителство, за да помогне на БДЖ. Тук е и принципната разлика от тези кредити, които са взимани досега.
Целта е българското правителството да помогне за последен път на железницата да се преструктурира натрупания дълг досега и тя да излезе от състоянието на технически фалит, в който се намира сега?

Какво можете да кажете относно чакания заем от Световната банка.
Тези преговори за БДЖ са приключили и вече изпълняваме изискванията за първия транш. Сумата в размер на 240 млн. евро ще дойде на 3 транша по 80 млн. лв. В момента продължаваме да изпълняваме заложения план за подобряване на параметрите, които са - производителност на труда, производителност на вагон и производителност на локомотив.

Какви инвестиции планирате да направите в дружествата?
Процесът тук можем да разделим на две - инвестиции в товарните превози и инвестиции в пътническите превози.
При пътническите превози държавата може да направи инвестиции в нов подвижен състав, като това трябва да се случи паралелно с подобряването на инфраструктурата. Не можем да купим високоскоростни мотриси пък да нямаме такова трасе, по което да се движат.
В товарни превози е много важно да се каже, че то работи на пазарен принцип и че то трябва да излезе на печалба, която след това да реинвестира в нов подвижен състав.

Много анализатори и финансови институции предвиждат по-бавен икономически ръст, дори влизане в нова рецесия. Как БДЖ гледа на тези прогнози?
Ако това се случи, икономиката ще произвежда по-малко стоки, а от там и нашите товари ще намалеят. Това естествено би се отразило негативно върху финансовите резултати на холдинга. Надявам се обаче такъв развой на събитията да няма, защото и без друго финансовото състояние на БДЖ не е добро.

Заговори се, че обмисляте връщането на спартакиадите в БДЖ, може ли да кажете малко повече подробности?
Решихме да възродим забравени традиции в железниците, тъй като последното спортно състезание, проведено за служителите на БДЖ бе преди повече от 15 години. Редно е такива добри традиции да бъдат съживявани и решихме в края на септември да направим есенна спартакиада, която ще включва няколко вида спорт - футбол, тенис на маса, тенис на корт и шах.
Такава инициатива е необходима, за да можем да съживим спортния дух сред служителите и както другите дружества правят тиймбилдинг така и ние ще възобновим традицията железничарят да спортува.
Самата спартакиада ще я направим на регионален принцип - в София, Горна Оряховица и Пловдив, където са най-големите ни подразделения.