На 25 май 2011 г. правителството обсъди промени в Закона за дипломатическата служба, с които се отстраняват дипломатите, свързани с бившата Държавна сигурност (ДС). Външният министър предлага посланиците, за които стана ясно, че са били сътрудници на тайните служби, да бъдат освободени от длъжност и да бъдат предназначени на друг пост в дипломатическата служба.
Всеки бъдещ кандидат-дипломат няма да има право да влиза в системата, ако е бил сътрудник на бившите служби или ако откаже да бъде проверен от Комисията по досиетата.

По този повод интервю пред news.bg даде Велизар Енчев, посланик на България в Република Хърватия (1997-2002 г.).

Какво се крие зад промените в Закона за дипломатическата служба?
Крие се безмилостната сеч в Министерството на външните работи (МВнР), която се провежда от тандема „Борисов-Младенов", Националната разузнавателна служба (НРС) и военното разузнаване, носещо от 10 години безличното име „Военна информация" (ВИ). Тези три фактора имат различни мотиви за чистката в МВнР - премиерът желае да намести свои хора на освободените места, докато НРС и ВИ искат да запазят синекурните си прикрития във Външно министерство.

Ако добре съм ви разбрал, вие твърдите, че Външно министерство и двете разузнавателни служби целенасочено отварят досиета, за да решат свои кадрови проблеми. Но нали те само изпълняват Закона за досиетата?
Комисията по досиетата е инструмент на НРС, „Военна информация" и МВнР, които се изродиха в Служба за персонален рекет и колективно опозоряване. По сведения на работили в отдел „Кадри" на МВнР, от 20 години поне една трета от служителите на външното министерство са офицери и сътрудници на НРС и ВИ. Този ненормално висок процент няма нищо общо с прокламираното изчистване на МВнР от ченгетата. Просто едни ченгета ще заменят други ченгета в белокаменната бастилия на Външно министерство. И е нормално да запитаме: По какви правни и професионални критерии Комисията по досиетата, НРС и ВИ отварят, например, досиетата на посланиците ни в ООН (Ню Йорк) и ЮНЕСКО (Париж), а скриват папките на посланиците ни във Вашингтон и Париж?

И как става това?
Според член 32 от Закона за досиетата не се оповестяват документи, чието разкриване "би увредило интересите на Република България в международните отношения, или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице". Когато Комисията по досиетата отправи официално запитване за миналото на един дипломат към НРС и ВИ, и ако двете служби желаят да го скрият, те внасят мотивирано предложение в комисията. Неотдавна председателят на комисията Евтим Костадинов каза, че по този член има няколко скрити лица. Но те били „пренебрежително малко - някъде един-двама".

Излиза, че този прословут чл. 32 е само за бивши шпиони, които са близки на властта или просто са откупили миналото си по някакъв начин?
Прав сте. Но ако член 32 е за малцина богоизбрани шпиони, то параграф 12 в закона позволява масово укриване на агенти. Според него не се проверяват за принадлежност към ДС лица, които са били или още са на длъжност „началник на отдел" или „началник на сектор" в служба "Военна информация" и в НРС след 16 юли 1991 г. Така може да скриеш всеки дипломат, ако това поиска премиерът. Или така се договорят в триъгълника „МВнР-НРС-ВИ".
Тези дни обаче Евтим Костадинов призна, че сред проверяваните дипломати има десетина, които не са разсекретени заради прилагането на параграф 12. Това били посланици и военни аташета. Което означава, че те и сега работят за НРС и ВИ. Как са откупили миналото си, не мога да Ви кажа. Най-вероятно тук играят стари приятелства, силни партийни връзки с ГЕРБ и БСП, а се носят слухове, че прилагането на пар. 12 и чл. 32 към „наши хора" се заплаща с петцифрени подкупи. Последното е трудно доказуемо, но в тази разградена държава всичко е възможно.

Комисията по досиетата наистина ли работи в тандем с НРС и военното разузнаване, за да скрие агентите на властта, след като там са събрани такива изявени антикомунисти като Екатерина Бончева?
Бончева направи признание, уличаващо в лъжа НРС и военното разузнаване, които твърдят, че член 32 не е прилаган досега. В интервю от януари месец Бончева заявява: „...Има един член 32, в който се казва, че заради националната сигурност, когато съществува опасност за живота на съответното лице, има ограничен достъп за ограничено време до определени страници...За да не бъдат публични, за тях идват т.нар. мотивирани доклади от службите. Ние някой път уважаваме искането им, друг път - не..."

В случая има два варианта - или службите ни мамят, или Бончева е в грешка.
Но и в двата случая се разиграва непочтена игра със съдбите на хора, работили за държавата, като в същото време избирателно се раздават индулгенции на ВИП-ченгета. Затова на 19 април т.г. изпратих поредното си запитване до директора на НРС, в което го питам: „На кое законово основание се обявяват имена на починали служители на разузнаването, когато Комисията по досиетата разкрива сътрудници на разузнаването, ръководени от тези служители? Бихте ли потвърдили (или опровергали) информацията, че след разкриването на досиета на офицери от НРС, работили в Турция, Гърция, Сърбия и Македония, има няколко смъртни случаи, при неизяснени обстоятелства, на наши агенти и сътрудници в съответните страни?"

Да видим какъв ще е отговорът на ген. Киров.
След него ще изнеса нови факти по темата. Но все пак бившите офицери в балканското разузнаване трябва да са благодарни на премиера. Той още не ги е предал на военните трибунали в Анкара, Атина, Белград и Скопие, където могат да ги съдят за шпионаж. Както това направи отечественофронтовското правителство през януари 1945 г., когато предаде на македонистите в Скопие офицери от военното разузнаване на Царство България, воювали срещу партизаните на Йосип Броз Тито.

В разгара на кампанията срещу посланиците-ченгета БСП изнесе информация за принадлежността към ДС на вътрешния министър Цветан Цветанов. Докъде стигна тази афера?
От досието на Цветанов научихме, че е започнал кариерата си в структурите на Държавна сигурност - в изчислителния център на Централно информационно организационно управление на ДС (Седмо главно управление на ДС). От 1979 г. до промените въпросното ЦИОУ е към Държавна сигурност. Той е постъпил на работа през 1987 г., когато е едва на 22 години. Цветанов е бил специалист, инспектор, старши инспектор, главен инспектор, началник на група в ЦИАОУ-МВР и СИТАУ-МВР.

Следователно, по щатно разписание Цветанов е сто процента служител на Държавна сигурност. Защо шефът на комисията по досиетата Евтим Костадинов защити вътрешния министър?
Защото той бил на ниска длъжност в ДС, следователно не е от тази структура. Сами виждате колко коварно работи комисията по досиетата - отваря досиетата на неудобните, докато вътрешният министър и избрани герберски посланици в чужбина са свещени крави, които трябва да бъдат спасени от опозоряване.

От Вашите думи разбирам, че дипломатическите ни мисии във Франция и САЩ са оглавявани от посланици с досиета. Това ли са приятелите на премиера Бойко Борисов?
Те са приятели на всяко управление. Първият е кадър на Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) от 1987 г., вторият е сътрудник на Първо главно управление на ДС (ПГУ-ДС) от 1980 г.

Сега си спомням, че когато бе зам.-министър на външните работи при Иван Костов, Марин Райков водеше принципна и последователна политика към Република Македония и Сърбия, в която имаме жизнено важни национални интереси.
Да, но за едната година като зам.-министър при Румяна Желева Райков пое точно обратния курс - отказ от защитата на българите в Македония и дистанциране от българското малцинство в Западните покрайнини.

А какво е мнението Ви за посланик Поптодорова?
Не познавам лично Елена Поптодорова, но не мога да забравя ролята й при въвличането на България в иракската война през 2003 г., когато бе посланик първи мандат в САЩ. Очевидно тази роля на Поптодорова, както и качествата на Райков, доведоха до прецедент в работата на МВнР - за първи път след 1989 г. Поптодорова и Райков заминаха посланици в същите страни, където вече бяха изкарали един петгодишен посланически мандат. Това е без прецедент и в европейската дипломатическа практика.

На журналистически въпрос не е ли по-добре да прочете всяко досие и едва след това да се произнесе, външният министър отговори: „Като чуя такива думи, вдигам кръвно и виждам в червено".
Това изказване е показателно за автора на промените в закона - външният министър Николай Младенов, който е последният комсомолски секретар на номенклатурната Английска гимназия в София и е син на кадрови служител на ПГУ-ДС. Благодарение на неговите неистови усилия, на 1 май МВнР върна първата група от всичките 35 посланици, разкрити като сътрудници на бившите служби. На гилотината бяха поставени представителите ни в ООН, ЮНЕСКО, Берлин, Пекин, Стокхолм, Атина, Букурещ, Тбилиси, Сараево, Белград, Скопие, Вилнюс и Минск.

Каква е актуалната ситуация в българските посолства, когато говорим за мястото на тайните служби в дипломацията?
Днес в посолствата ни по света служителите на НРС и военното разузнаване колят и бесят, а посланиците не смеят да им се противопоставят. В това отношение демократичните ченгета са особено отмъстителни. Набележат ли си някой, който не им играе по свирката, той е пътник и скоро се връща в София. Като посланик в Хърватия още в началото извиках двамата резиденти и им казах - позволите ли си да вербувате шофьора ми, секретарката и аташето по печата, за да ме следите и преписвате информацията ми до Външно министерство, веднага отивам при президента. В това отношение имах пълно разбиране от тогавашния шеф на НРС ген. Димо Гяуров и от началника на военното разузнаване ген. Ангел Кацаров.

Какво правят сега повечето резиденти в посолствата?
Притискат шифровача с нещо и го принуждават да им дава важни радиограми и доклади на посланика, от които правят свои информации. Понякога те дори си позволяват да препишат информацията на посланика, да накарат шифровача да забави неговата грама с един ден, докато те първи съобщят на Центъра в София откраднатите данни, приписвайки ги изцяло на себе си. Същото ставаше и преди 1989 г.