От своето създаване като гарнизонна болница през далечната 1891г. Военномедицинска академия не престава да расте и се развива благодарение на ентусиазма на своите създатели - възрожденските лекари Георги Золотович, Михаил Иванов, Луиджи Понтара и десетки други техни съвременници, които полагат основите на военното здравеопазване.

Следвайки добрите традиции и вървейки в крак с прогреса, техните последователи - военните лекари от 20-ти и 21-ви век изградиха мощен диагностично-лечебен и учебно-научен комплекс с център Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - София, и регионални болни филиали в Пловдив, Варна, Плевен и Сливен. Предлагаме ви интервю с директора на болницата - проф. Мутафчийски, след като наскоро бяха отбелязани 126 години от създаването й.

Проф. Мутафчийски, съвсем наскоро ВМА отбеляза 126 години от създаването си - как посрещнахте този празник? "Споделихте" притесненията си, че в скоро време ВМА може да остане без дългове. Какво показват числата по отношение на пациентите? И може би най-наболелия въпрос - как успявате да задържите кадрите си да не отидат в някоя частна болница или още по-лошо - в чужбина?

ВМА сама определя модата в редица направления в медицинската наука в България. Ние сме незаобиколим фактор в това отношение, като се нареждаме сред високотехнологичните болници.

Що се отнася до дълга - от 1 януари можем да не говорим повече за дългове на ВМА. От цесията останаха около 12 млн. лв., но тези средства са предвидени в бюджета за догодина. Тези, които касаят нашите сметки в момента са в нормалните оперативни нива - около 2,5-3 млн. лв., които се изплащат без никакъв проблем. Нашият приход е много по-голям.

След финансовата стабилност като приоритет си поставихме кадрите и съхраняване на най-добрите лекари, които формират името на ВМА. В тази връзка бяха направени редица поощрителни възможности за достойно заплащане на труда. Защото ВМА е институция сама по себе си, но тя е нищо без своите кадри.

Болницата остава притегателно място и се ползва с безрезервното доверие на своите пациенти. 4000 души се преглеждат на седмица в нашата поликлиника. За сравнение - миналата година бяха около 2500. Само през последната година към ВМА като последна инстанция са пренасочени 13 000 души от цялата страна. Това показва авторитет и доверие - и на пациентите, и на колегите. Ето това е най-важният критерий дали сме добри.

Част от празника бяха и първите студенти по военна медицина. Как се стигна до реализацията на този проект, как се решихте да "произвеждате" сами военни лекари?

Досега България бе единствената държава в Балканския регион, която не произвеждаше собствени военномедицински кадри, чиито недостиг в поделенията не е тайна за никого. Задача номер едно е да имаме адекватна медицинска помощ за нашите воини в поделенията. Дълго мислихме в тази насока и в крайна сметка през тази година стартирахме проект чрез тристранно споразумение между ВМА, ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и МУ "Пр. д-р Н. Стоянов" - Варна, в резултат на който бе приет първият в историята на България випуск по специалност "Военен лекар". Това са наистина много мотивирани и смели млади хора, защото тръгнаха да проправят път за нещо, което досега не е правено в България. Засега се справят чудесно.

Те вече имаха възможност да се запознаят на място с част от клиниките, които са уникални за страната - клиниката по гастроентерология, например, клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, която тази година отбеляза 10 г. от първата чернодробна трансплантация. И друг път съм казвал, че една болница, която може да направи успешна чернодробна трансплантация, може да направи всичко. 10 години по-късно за нас това е абсолютно рутинна и успешна процедура. Нашите кадети се запознаха с възможностите и на клиниката по ендоскопска хирургия, която в своята 25-годишна история е записала над 20 различни и нови операции, направени за първи път в България. Посетиха реанимацията на болницата, която е най-голямата в страната, както и УНГ-клиниката, която пък е най-големият център у нас за поставяне на кохлеарни импланти на дечица.

Казахте ВМА се явява последна инстанция за много хора... Често пъти на вашите екипи се налага да се намесват в жестоки трагедии - катастрофи, бедствия, аварии, военни медици участваха в спасяването на пострадалите в Хитрино, Сарафово...

Във ВМА се карат най-сложните случаи. Пример за това са и последните катастрофи в Ловешко, откъдето ние поехме едни от най-тежко ранените. Сред първите екипи, които бяха на място, беше този от плевенската ни болница, а след това пристигнаха още два от София.

Всичко това изисква строго изградена йерархична организация. До 10 минути са необходими на екипите ни да се изнесат от болницата в случай на инциденти с масово пострадали. За това време се определя и с какъв капацитет разполагаме - колко са свободните реанимационни легла, брой на апаратите за командно дишане, на операционните, количество кръв. Много пъти съм казвал, че това е организация, близка до бойната. В мисиите и функциите на ВМА ясно е разписано, че трябва да реагираме при масово постъпване на пострадали. И ние го правим.

Бойна организация в мирно време... Но вие самият имате опит и от бойното поле. Защо избрахте да сте лекар под пагон?

Аз съм военен лекар от 1989 г., като преди това съм бил стипендиант на Министерство на отбраната. Защо военен лекар? Тогава мислех, че тази кариера е доста подредена и предвидима и че е чест за всеки лекар да работи във ВМА. По отношение на предвидимостта не се случи точно така, но иначе имам огромната чест да работя в най-добрата болница в България и там да се развия като специалист. Бил съм на 2 пълни мисии - едната в Бежанския лагер Радуша, Македония, и втората - в Херат, Афганистан. Участвал съм в няколко евакуационни мисии на ранени наши бойци от болница Ландщул, Германия.

Участвахте - вие и ваши колеги от болницата, и при овладяване на пострадалите при атентата в Сарафово? Къде ви завари новината за тази трагедия?

По това време бях на почивка на морето, когато ми се обади един приятел. И веднага тръгнах към Бургас, като по пътя се обадих на покойния генерал Тонев да му искам разрешение. Този атентат за всички беше пълна изненада, но си спомням, че тогавашният директор на МБАЛ-Бургас, д-р Матев, беше създал необходимата организация по разпределение на пострадалите и всички пациенти се работеха.

Направихме ли си изводите, защото оттогава на всички ни е ясно, че България не е оазис и трябва да бъдем подготвени за всичко?

За съжаление изводите не бяха добре формулирани, включително и в медицинската общност. Все пак скоро след атентата имаше национален хирургичен форум, на който няколко военни лекари бяхме поканени да четем лекции по темата за тероризма и взривните травми.

Спомням, и, че след атентата на Кулите в САЩ беше направено американско проучване колко от хирурзите са запознати с взривната травма. Оказа се, че едва 5%. И веднага бяха предприети безпрецедентни мерки в тази насока, включително промяна на програмите за обучение. Така за 3 години този процент нарасна до 90. Това трябваше да се случи и у нас, но се оказа, че висшите училища са абсолютно автономни и няма как да им се наложат каквито и да било мерки в тази насока. Ние от ВМА продължаваме да се борим. Имаме разбиране от Софийския университет, написахме редица ръководства по тази проблематика, канят ни ежегодно в различни студентски цикли на тема "Приносите на военната хирургия в цивилната", т.е. прави се нещо в тази насока.

В момента има ли наши военни лекари на мисии зад граница?

Само преди няколко дни изпратихме 16-тият военномедицински екип за Мали. От 2013 г. насам участваме в Мисията на Европейския съюз за обучение на силите за сигурност на Мали, където се грижим за здравето на личния състав на щаба на операцията, базиран в столицата Бамако. Имаме и един лекар в Босна и Херцеговина, а в момента се готви друг екип, който ще замине за Афганистан в началото на следващата година. Искам да подчертая, че български военни лекари участват в различни хуманитарни и мироопазващи мисии зад граница, като винаги са получавали отлична оценка за представянето си.